shareit

Изненадващо драматичната история на гимнастиката

| от |

Спортът води своите корени от древна Гърция, където мъжете изпълняват физически упражнения в пространства, известни като гимназии. Името на самия спорт произлиза от гръцката дума gymnazein, което означава „да се упражнявам гол“. Както модем да предположим от тази дефиниция, повечето дейности, включително бягане, упражнения, вдигане на тежести и плуване, са извършвани без облекло.

Древните гърци практикуват гимнастика като част от редица дейности, предназначени да насърчават физическото и психическото здраве. Както хирургът и педагог Дейвид Уилям Чийвър пише за „Атлантическия океан през 1859 г.“, „атиняните мъдро смятат, че не може да има здраве на ума без тя да включва грижа за тялото – и разглеждат упражненията също като мощен лечебен агент при болести“. Различните гръцки градове-държави имат различни причини да възприемат спорта: По думите на Чивър, „спартанците, които ценят най-вече качествата храброст, издръжливост и себеотрицание, използват гимназиите само като училища за обучение за по-тежките условия на войната“.

Много от упражненията, категоризирани като гимнастика, сега се разглеждат като отделни спортове. Някои от тях – като бокс, борба и бягане – се появяват в древните олимпийски игри преди прекратяването им през 393 г.

След упадъка на гръцката цивилизация и възхода на римляните, гимнастиката се превръща „в по-официален спорт“. Както се вижда в Спарта, римляните разглеждат спортната дейност като средство за битка. „Следователно войникът от ранната република тренира гимнастика само като средство за повишаване на своята бойна ефективност“, пише Пър Чивър.

Knossos Bull-Leaping Fresco

В древния свят има много различни артистични репрезентации на спортни дейности, които напомнят това, което днес наричаме гимнастика. Известна фреска от 15 век пр. н. е. (на снимката), открита в двореца в Кносос, Крит, изобразява три индивида, които прескачат бик по начин, напомнящ за съвременната волтижировка (гимнастика на гърба на кон). В Египет редица йероглифи показват хора, изпълняващи мостове и подобни акробатики, докато в Китай гравюрите от династията Хан показват изпълнители, които правят цянси, предшественик на гимнастиката, който включва елементи на танц и борба.

Гимнастиката губи известност след античността, като ранносредновековните европейци избягват по-тежката физическа активност отчасти поради „силно аскетичните черти на ранното християнство“, отбелязва Medievalists.net. Финансовите ограничения и променящите се културни вкусове също изиграват роля в упадъка на спорта, въпреки че пътуващите трупи от актьори, танцьори, акробати и жонгльори продължават да практикуват умения, свързани с гимнастиката през целия средновековен период.

Йохан Кристоф Фридрих Гутс-Мутс

Съвременната гимнастика се появява за първи път по време на Просвещението, когато Европа преживява „промяна към [възобновено] акцентиране върху физическото и умствено възпитание“, казва Джорджия Червин, автор на „Степени на трудност: Как женската гимнастика се издига“. Много социални гимнастически програми от 19 век имат националистически характер, като дейността попадат „образователна програма за граждани, с цел възпитаване на общество едновременно здраво и способно да служи на страната и на военните“, добавя Червин.

Така нареченият дядо на гимнастиката, немският педагог Йохан Кристоф Фридрих Гутс-Мутс, публикува първото писмено ръководство за спорта през 1793 г. Озаглавен „Гимнастика за младежта“ (Gymnastic fuer die Jugend), текстът очертава две форми на гимнастика: естествена и изкуствена. Първите дават приоритет на физическото здраве, а втората – на естетиката на движенията, подобно на художествената гимнастика днес.

В преработено издание на „Гимнастика за младежта“ от 1804 г., Йохан възхвалява физическото възпитание като начин за „напълно развиване на способностите на физическия индивид и постигане на потенциалната красота и перфектна полезност на тялото“. Педагогът също така намеква за произхода на гимнастиката в древна Гърция, като добавя: „Нашата гимнастика се придържа плътно към културата на интелекта; върви хармонично ръка за ръка с него и по този начин в идеалния случай прилича на педагогическите умения, които са практикувани от младите мъже в Атинската академия“.

Friedrich Ludwig Jahn

Фридрих Лудвиг Ян

Ако Гутс-Мутс е дядо на гимнастиката, то пруският учител и бивш войник Фридрих Лудвиг Ян несъмнено е нейният баща. След като става свидетел на поражението на родината си от ръцете на Наполеон, Ян е подтикнат да разработи програма за физическо възпитание и възприема гимнастиката като средство за повишаване на морала и вдъхновяване на патриотизъм. Той разглежда разходките на чист въздух и гимнастиката като начини за изграждане на „национален характер“ и вдъхновяване на „любов към Отечеството“ и хората. Неговият режим на обучение граничи с казармените упражнения и пряко повлиява на движението на Хитлеровата младеж през следващия век.

Първата му гимназия на открито, Turnplatz в Берлин, дебютира през 1811 г. и бързо набира популярност сред младите ученици от средната класа, които реагираха на акцента му върху „националистическата гордост и националното възстановяване“.

Движението Turnverein, предизвикано от Ян, получава името си от немските думи turen („да практикувам гимнастика“) и Verein („клуб, съюз“). Участниците в това движение упражняваха уменията си върху съоръжения, подобни на тези, използвани днес, включително кон, успоредка и греда.

Изразеният националистически наклон на клубовете скоро привлича вниманието на по-консервативни сили, които се противопоставят на желанието на Ян за свободна от френско влияние Прусия. Антинационалистическите настроения се оказват толкова силни, че през 1819 г. пруският крал Фридрих Вилхелм III всъщност забранява спорта и постави Ян под домашен арест. Последователите му могат да практикуват гимнастика отново в Прусия чак през 1842 г., когато Фридрих Вилхелм IV отменя забраната.

Сокол – друго движение, вдъхновено от Turnverein – се оформя в близката Прага в началото на 60-те години на 19 век. Сокол „традиционно набляга на общата калистеника като средство за насърчаване на духовна и физическа годност, използвайки гимнастика и други упражнения за развиване на сила, гъвкавост, бдителност и смелост“. Подобно на Turnverein, движението Сокол привлича реакции от онези, които искат да потушат национализма: нацистките окупатори забраняват гимнастическото общество по време на Втората световна война и въпреки че движението е възобновено през 1945 г., комунистическите лидери в региона го забраняват за пореден път през 1948 г.

A treatise on gymnasticks (1828) (14584454757)

Европейските имигранти донесоха гимнастика в Съединените щати в средата на 19 век, създавайки издънки на клубовете Turnverein и Сокол в новата страна. Американски пионер на спорта е Дъдли Алън Сарджент, лекар и педагог, който преподава гимнастика в няколко американски университета между 60-те години на 19 век и 10-те години на 20 век, в допълнение към изобретяването на повече от 30 различни устройства за спорта.

 
 
Коментарите са изключени за Изненадващо драматичната история на гимнастиката

Повече информация Виж всички