shareit

Истината за гладиаторите и палците

| от |

Има малко жестове толкова известни, колкото палец нагоре. Но защо този на пръв поглед безобиден жест е толкова разпространен, как получава значението си „всичко е наред“ в толкова много култури и откъде идва?

Най-често цитираният произход е, че идва от римляните и гладиаторските игри – палец нагоре означава, че гладиаторът ще живее, а палец надолу означава, че ще умре. Това обаче не е вярно. Макар че е истина, че в дните на гладиаторски бой в Колизеума и в по-ранния (и значително по-голям) Циркус Максимус, публиката може да реши съдбата на гладиатора с обикновен жест на ръката, това има малко общо със защо този жест означава това, което означава днес.

Plan Rome Caen Circus Maximus Colisée

Циркус Максимус

Процесът на решаване на съдбата на един гладиатор, в който публиката гласува живота му, е известен като „Pollice verso“, латински термин, който грубо се превежда като „обърнат палец“. Какво по-точно означава, не се знае и няма оцелели до ден днешен доказателства, които да го описват с подробности. Затова и не можем да кажем със сигурност на коя страна е трябвало да бъде насочен палецът, ако публиката иска да гладиатора да умре/живее, или хората просто са могли да размахват палци на случаен принцип и така да изразяват желанията си.

Jean-Leon Gerome Pollice Verso

Pollice verso

Жестът за пощада живота на даден гладиатор обаче не е нито палец нагоре, нито палец надолу. Вместо това публиката трябва да скриете палеца си в юмрук – жест, известен като „pollice compresso“, „компресиран палец“.

Причините за това, твърди се, са две: първо, така решението на тълпата е по-лесно да се разбере, тъй като е по-лесно да се различи между обърнати палци и стиснат юмрук. И второ, самият жест се считат до голяма степен за символичен за онова, което стимулира – изваден палец изразява желанието на публиката победилият гладиатор да извади меча си и да намушка победения гладиатор, а прибран палец символизира, че желанието на публиката е гладиатора да остави меча си прибран в ножницата. Ето защо се смята, че „знакът с палец“ може да е просто размахване на палец във въздуха, може би с „пробождащо“ движение, а не държането му в определена посока.

Този факт обаче до голяма степен не се засяга в поп културата, особено в иначе приятния филм от 2000 г. „Gladiator“, в който Хоакин Финикс показва на победен гладиатор палец надолу, с което изказва желае той да бъде убит. Според режисьора Ридли Скот тази сцена е била вдъхновена от картина от 1872 г., наречена „Pollice Verso“. Картината (на снимката по-горе) изобразява победоносен гладиатор, застанал над безжизненото тяло на опонента си, докато тълпата крещи и показва цунами от обърнати надолу палци. Скот казва за картината: „Тя ми показа Римската империя в цялата й слава и нечестие. В този момент знаех, че съм й фен.“

Именно тази конкретна картина историците отбелязват като катализатор на погрешната представа на понятието pollice verso. Това, което прави този факт толкова изненадващ е, че художникът зад произведението, Жан-Леон Жером, е изключително уважаван исторически художник, който е бил известен в цял свят със своите „археологически точни исторически картини“. Жером е наричан „учен класицист“ и е правил задълбочени проучвания на своите произведения, преди още да постави четка на платно. Например, с „Pollice Verso“ Жером изучава истински части от гладиаторски брони, останали от руините на Помпей, за да изглеждат гладиаторите на неговите картини автентични. Прословутото внимание на Жером към детайлите вероятно е причината, поради която интерпретацията му на „Police Verso“ е толкова широко приета от академиците за истинна и защо е разпространена толкова много, дори след като се доказва, че е грешна.

Що се отнася до това какво казват историците от тази епоха, интерпретациите варират – палци нагоре означава смърт, палци надолу означава живот, обратното, скрит палец в юмрук означава живот, палец надолу означава смърт и всички останали варианти, ако въобще има други. Защо Жером е решил да нарисува картината си така не се знае, а също и какво е искал да предаде като желание на публиката. Хората предимно тълкували картината по този начин (и все още го правят), но в действителност няма доказателства какво въобще е искал Жером.

People at work in Wartime- Everyday Life in Wartime Britain, 1940 D1039

Шофьор на камион

И така, щом днес вече знаем, че римляните не са отговорни за произход на жеста – тогава кой е? Това не се знае точно, но имаме няколко догадки. Трябва да споменем обаче, че значението, с което знаем жеста днес, всъщност се появява доста скоро, въпреки че хората размахват палеци от стотици години, влагайки в това най-разнообразни значения.

От информацията, която имаме, можем да направим няколко теории за произхода на жестовете с палец. Според лингвистичния антрополог Джоел Шерцер от Тексаския университет, жестът предхожда римляните. Той казва за европейците по това време: „Дихотомията на смисъла нагоре да означава „положително“, а надолу да означава „отрицателно“ прониква в езиковите и жестовите системи на Европа… Жестът с палеца най-вероятно произлиза от този контраст.“

Diego Velázquez 016

Обядът

Можем да видим жеста в картини като тази от 1617 г. на испанския художник Диего Веласкес, носеща името „Обядът“.  Значението на жеста и в този случай също е свободно за интерпретация.

Съществува и една доста по-спекулативна теория, която е малко по-конкретна; една от по-убедителните теории за произхода на съвременния смисъл на палците. Тя идва от произведението на Дезмънд Морис от 1979 г., „Gestures: Their Origins and Distribution“. Там авторът пише, че значението произлиза от обичай, разпространен през средновековните времена, в който хората, които сключват сделка, вместо да се ръкуват, си облизват палците и ги притискат един към друг, както по-невъзпитаните от нас биха направили, когато се хващат на бас. Така се предполага, че с течение на времето този маниер се свежда до просто вдигане на палец във въздуха (без той да се облизва) като знак и символ на съгласие и одобрение.

Какъвто и да е случаят, поне знаем как днешното му значение става толкова широко популяризирано. Прехвърляме се към много по-скорошен момент в историята на човечеството – Втората световна война. По време на ВСВ жестът с палеца нагоре се използва широко от американските пилоти като лесен начин да информират на колегите си, че са направили всички проверки и са готови за излитане.

Твърди се, че те са налучили това от китайците. И по-конкретно – бригадата Летящия тигър, съставена от американски пилоти, базирана в Китай, на пръв поглед е първата (или поне сред първите), за която се знае, че използва жеста, поне що се отнася до фотографските материали от това време. За китайците тогава жестът означава „номер едно“ и „хубава работа“ в зависимост от контекста. (Защо това е така, не се знае.)

От тук нещата стават много по-ясни. Това значение „готово“ скоро се превръща в прост, всеобхватен начин да се каже, че всичко е наред в ситуации, когато словесни сигнали не са възможни или препоръчителни. Той е приет и от останалите американски военни, които продължават да използват широко жеста по време на многобройните си кампании в цяла Европа и въобще в целия свят. По този начин знакът се взима и от местните жители и войници от други армии.

Оттам символът временно намаля донякъде популярността си, през 60-те години, но след това прави силно завръщане благодарение на Холивуд.

 
 
Коментарите са изключени