shareit

И в древността се е мамело на Олимпийските игри

| от |

Древните олимпийци не са разполагали с препарати за стимулиране на физическите си способности, но според онези, които добре познават епохата – ако древните гърци можеха да приемат допинг, някои от тях определено биха.

„Знаем само за малък брой хитрувания и измами, но вероятно те са били доста често срещани“, казва Дейвид Гилман Романо, професор по гръцка археология в университета в Аризона. „Закони, клетви, правила, бдителни съдии, традиции, страх от бичуване, религиозния характер на игрите, лично чувство за чест – всичко това допринася за поддържането на гръцките спортни състезания честни“, пише Кларънс А. Форбс, професор по класицизъм в държавния университет в Охайо, през 1952 г. „И повечето от хилядите състезания през вековете наистина са честни.“

Но древните гърци все пак се оказват креативни в своята конкурентоспособност. Някои се опитват да прокълнат спортисти, за да им попречат да спечелят. Според Романо „могат да бъдат намерени таблети с проклятия отправени към конкретни атлети и дисциплини. Например, върху оловни ленти се пише проклятието, след това те се сгъват и се зариват под някоя важна част на спортното съоръжение.“

Pelops

Ако се съди по писанията на пътешественика от 2 век на име Павзаний, повечето измами в древната Олимпиада са свързани с подкупи или нечестна игра. Неслучайно митологичната основа на олимпийските игри включва и двете, според Романо. Фигурата, за която се смята, че е основала Олимпийските игри, Пелопс, прави това, за да отбележи брака си и победата си над богатия цар Еномай – неща които постига след като подкупва кралската колесница да саботира краля. Твърди се, че първите игри са организирани през 776 г. пр. н. е., въпреки че някой археологическите данни предполагат, че може да са започнали векове по-рано.

Разкази за легендарни случаи на измама оцеляват през вековете. Сцена на борец, който се опитва да извади очите на противника и едновременно с това да го ухапе, а встрани съдията е готово да удари нарушителя с някаква тояга или жезъл, краси външната страна на чаша от приблизително 490 г. пр. н. е. В Гърция днес пиедесталите, които някога са държали страхотни статуи, все още се издигат около пътищата към древните стадиони. Но това не са статуи, които възвисяваха атлетически подвизи, а по-скоро служат, за да напомнят на спортисти и треньори, които са мамили. Според Патрик Хънт, професор по археология в Станфордския университет, тези паметници са финансирани от налози на спортисти или на самите градове-държави от древния Олимпийски съвет.

Според сведенията на Павзаний, който е анализиран и преведен в статията на Forbes, има три основни метода за мамене:

Има няколко истории за градове-държави, които се опитват да подкупят топ атлети да играят за тях (практика, която продължава под някаква форма и днес). Когато един спортист се състезава за Сиракуза, вместо за родния си град Кротон, Кротон събаря статуята му и „иззема къщата му, която ползва за обществен затвор“, пише Forbes.

Има и директни подкупи между спортисти или между близки на спортистите, за да се повлияе на резултатите. През 388 г. пр. н. е. по време на 98-ата олимпиада боксьор на име Евпол от Тесалия подкупва трима свои противници, за да го оставят да спечели. И четиримата мъже са строго глобени, а след това бяха издигнати шест бронзови статуи на Зевс, четири от които имаха текстове за скандала и предупреждение за бъдещи спортисти.

И накрая, има и „забранени трикове“, както Forbes ги нарича. Списанието споменава фрагмент от сатирична пиеса, в която изпълнителите са спортисти, „умели в борбата, конните състезания, бягането, бокса, хапането и усукването на тестиси“. Спортистите са налагани с тояги или бичувани за фалшифициране на двубои, за измами, за да се получи предимство, като по-ранно стартиране и за манипулиране на системата, която определя съперниците.

Също така излиза, че и зрителите са мамили. „Една жена, облечена като мъж, за да види синът й как се представя“, казва Патрик Хънт, „е заловена и наказана“. И със съдиите е имало проблеми. Forbes отбелязва случай, в който съдиите гласуват да спечели член на собствения им град-държава, което е очевиден конфликт на интереси. Те са глобени, но решението им все пак е потвърдено.

Цели градове-държави също биха могли да си навлекат проблеми. През 420 г. пр. н. е. според Павзаний на Спарта е забранено участие в Олимпиадата, защото нарушава мирен договор, но един от техните спортисти участва в състезанието с колесници, преструвайки се, че е от Тива. Той печели и в своето въодушевление разкрива кой е всъщност. След което е дисквалифициран и бичуван, а победата все пак е зачислена към катива на Тива, без да се споменава името му, което може да се разглежда като допълнително наказание.

 
 
Коментарите са изключени