shareit

Ford срещу Ferrari – Една от най-тежките битки в Льо Ман

| от |

60-те години на миналия век се разпознават като златния век на Формула 1. Друг вариант за кръщаване на тази автомобилна ера е „убийствените години“. Това е времето, в което няма ограничения на двигателите, състезанията са изключително зрелищни, а много често и катастрофите допринасят за допълнителния зрителски интерес. Пилотите са герои на пистата, в живота и за жалост стават модел за подражание и с това се повишават драстично автомобилните катастрофи.

Въпреки бляскавите си години, едно състезание ги изпреварва много сериозно. На пистата на Льо Ман се изминават повече километри, отколкото за един цял сезон във Формула 1. На този подиум за първи път се ражда традицията за отварянето на шампанското. 24-часовите състезания преминават доста дълъг път, представяйки абсолютната симбиоза между човека и машината. Предизвикателството за автомобилната индустрия е да произведе болид, който в следващите 24 часа да издържи на някои от най-тежките условия.

Това означава, че двигателят ще работи на максимални обороти, в гаража има около 800 комплекта гуми за всякакви условия и обикновено пристигат части за сглобяването на няколко резервни машини от абсолютната нула. Това е единственото състезание, където може да видите подмяната на съединител, турбина, горивна помпа или инжектор за минути.

24-часовите състезания дават на обикновения шофьор редица подобрения като чистачките за дъжд, спойлерите, изместването на двигателя в задната част, предното предаване, турбо двигателят и още много други. Пол Нюман участва в това състезание и дори го снима. Ако инженерните предизвикателства са впечатляващи, тогава трябва да обърнем внимание на пилотите.

DSC03817-Le_Mans_Classic_2018

Снимка: By Y.Leclercq – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=70719385

Нека започнем с факта, че нито един човек не може да издържи едно денонощие в препускане по пистата. С времето се променят регулациите, които не позволяват да се кара повече от четири часа. Преди това много състезатели изкарват повече от 12 часа зад волана, а един герой успява да гръмне двигателя си след като обърква скоростите след близо 23 часа шофиране, той до последно отказвал да бъде сменен, за да не изгуби позицията си.

Сред всички състезания има една писта, която е успяла да се обособи като самостоятелна институция. Няма производител, който да не желае да бъде част от историята и сякаш голямата надпревара е именно тук в малкия град Сартр, където в средата на юни пристигат най-големите величия. Някои главни пътни артерии се затварят, за да бъдат посрещнати повелителите на скоростта. Емблематичната права на пистата Мулзан – около 6 километра, ако трябва да бъдем прецизни – позволява множество изпреварвания и развиване на скорости, които във Формула 1 се записват само в лабораторни условия.

Именно тук за първи път зрителите стават свидетели на скорост от близо 407 км/ч, а  болидът е собственост на Peugeot PRV V6. След зловещ инцидент с машините на Mercedes-Benz, които се врязват в тълпата и убиват част от зрителите, пистата се променя за по-голяма безопасност, а Mercedes-Benz дълго време не се завръща във Франция.

Историята на Льо Ман е впечатляваща, измества сериозно вниманието от зеления ад на Нюрбургринг и ражда материал за създаването на редица филми. Цената на трофея зад тези 24 часа е свиреп. Сглобяването на LMP1 прототипите коства на производителя около четвърт милион евро, а за построяването му са необходими много повече.

Льо Ман се превръща в игрална площадка за редица прототипи и тестване на нови и нови системи. Хибридният двигател получава своето бойно кръщене именно тук, а след редица критики японският производител „Mazda“ доказва през 90-те години, че роторният двигател е достатъчно издръжлив за подобни натоварвания.

Mazda_787B_at_Le_Mans_2011

Снимка: By Pahazzard – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15513312

По една или друга причина има едно съперничество, което остава завинаги в историята на Льо Ман. През 60-те години на миналия век Ferrari са абсолютен хегемон в това състезание. Добрият стар Енцо много добре знае формулата за спечелване на този вид надпревари. Кратка справка в архивите показва, че първите 6 отбора пресичат финала на състезанието с негови автомобили. До 1965 година има само една марка и само един фаворит за титлата. Франция приветства предимно италиански туристи и почитатели на спорта, които искат да видят отбора от Маринело на първото място. Гръмките италиански победи успяват да минат отвъд океана и да стигнат до ушите на Хенри Форд II.

Richie Ginther, 24 Hours Of Le Mans

Ferrari 330 P3 от Льо Ман 1966 година.

Легендите за червените Ferrari-та накарали Хенри да мечтае за същата слава, но вместо емблема на черен кон, той искал болидите да бъдат с неговото име и емблема. Една от най-големите автомобилни вражди в света започва с мечтата за победа. Древната автомобилна традиция винаги напомня, че построеното е много по-успешно от закупеното. След кратка справка и проверка на статистиката, адвокатите на Форд предлагат три европейски компании за закупуване: Alfa Romeo, Porsche и Ferrari. Трите предложения влизат изцяло в заделения бюджет, но след като актуалният победител се сглобява именно в Маринело, Хенри се спира на него.

Le Mans Race

Провеждат се няколко телефонни разговора, Енцо има интерес към сделката, защото така или иначе победите идват с определена цена. Американската компания плаща няколко милиона за одит на фирмата, а Хенри вече е на частния си самолет за Италия. На срещата, Форд II пристига с цяла армада от адвокати, докато Енцо използва единствения адвокат в града. Двамата започват да четат договора, който по онова време е написан изключително добре и стигат до малкото камъче, което обръща цялата автомобилна история. В една от клаузите с дребен шрифт е написано, че състезателната дивизия става изцяло собственост на американската компания. С розов химикал, собственикът на Ferrari подчертава тази клауза и пише кратко и ясно „Неприемливо“!

Отчаяни от развитието на сделката, адвокатите на Ford се опитват да закупят друга състезателна марка като Lotus. Проблемът бил, че Lotus не били толкова големи, че да предложат необходимото стъпало за европейския пазар. Кратка обиколка из Европа връща Хенри Форд II в САЩ с особено разочарование – никой не пожелал неговите милиони. Гневът достигнал нови висоти в американската автомобилна компания и един ден всички изпълнителни директори били събрани, за да чуят едно изречение, което ще пренапише историята н Льо Ман:

„Отивате на Льо Ман и ритате задника на Ferrari.“

Макар и всички да били очаровани от идеята, никой не можел да се зарадва. Колкото и голяма да е била компанията през 60-те години, малките Ferrari разполагали с опит за милиони долари. Нещо още по-страшно e претендентът им в тежка категория – Ferrari P Series. Малките спортни болиди разполагали с невероятно красива форма, впечатляваща аеродинамика и изключителен V12 двигател. Серията на Ferrari обикаля света и след всяко състезание си тръгва с трофея. Междувременно техниците на Ford трябва да започнат сглобяването на „убиеца на Ferrari“. Плануваните 10 милиона долара за покупка на италианската фирма започнали да се харчат в създаването на нова състезателна дивизия. Компанията бързо се ориентирала към привличане на  качествен персонал и опитни инженери, които да помогнат за създаването на боеспособен болид. Един от партньорите била компанията Lola Racing. Фирмата произвеждала доста добри състезатели и през 1963 година печели погледите в Сартр. Lola са имали шансове за победа, но след техническа инспекция се налагат резки промени и модификации върху колата.

IMGP6526

Снимка: By David Merrett – Flickr: Lola, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=24239620

Инженерите нямат време да тестват своята машина и през цялото време тя работи с грешните предавателни числа и в следствие на това се чупи. С жаждата за мъст, Lola изпращат своите най-добри инженери, за да помогнат на производителя. Ерик Бродли дори продава два модела Lola 6 на Ford за допълнителни изследвания. Бившият мениджър на Aston Martin също е привлечен. Рой Лин от Ford е освободен от своята длъжност, за да бъде назначен в състезателната дивизия.

Умните глави били изпратени в Лондон, където да започне работа. И така през април 1964 година в Англия се ражда Ford GT40. Името е съкращение на Grand Tour, а 40 са инчовете (101 см) височина. Под капака се крие подобен двигател с този на Lola. Започва производството на първите 12 прототипа и подготовката за щурма на френската писта. Хенри най-вероятно е потърквал ръце доволно и се надявал, че ще накаже нарцисиста Енцо за пропадналата сделка преди годинa. Самият Енцо не се тревожил особено. Той много добре познавал тънкостите на 24-часовите състезания. Нещо повече, преди да превърне собствената си компания в историческа състезателна дивизия, той е изпитвал страданието и разочарованието с Alfa Romeo. Колегите от Ford дори не подозирали колко подводни камъни има в това състезание и много скоро щели да ги усетят.

И така през 1964 година започва легендарното ходене по мъките за Ford. Още на първото състезание „2000 километра Дейтона“ американските конструктори изпитали разочарование, защото финалът бил пресечен от Ferrari 250 GTO. „12-те часа на Сибринг“ отново били на италианския тим. „500 км от Спа“ в Белгия продължава традицията. Нюрбургринг не успява да се впечатли от американското присъствие и трофеят заминава във витрината на Енцо.

1968_Ford_GT40_Mk_I_(14288662849)

Снимка: By Sicnag – 1968 Ford GT40 Mk I, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=40645518

Защо впечатляващият болид на Ford не може да се усмихне? Причината е краткото време за проверка и тестване. Хенри наистина искал да натрие носа на Енцо, но изпреварил събитията и плащал сурово за всяка една грешка. На Нюрбургринг все пак изгрява малко слънце, но въпреки правилните настройки на автомобила и блестящото бранене на второто място, победата била на много километри разстояние. Имайки предвид нивелацията на пистата, Ford GT40 започнал да страда от амортисьорен артрит и дори не успял да издържи до края на състезанието.

Разумно било в този момент Хенри Форд II да се оттегли обратно в лабораторията и да помисли какво може да промени. Това човешко качество в този момент било много далече от пистата. Точно тук Енцо щял да зашлеви една гореща плесница на своя американски приятел, който преди година  е искал да поеме по-голям залък, отколкото може да лапне.

Представянето на Ford GT40 може да бъде описано само с една дума – катастрофа. Още на старта Фил Хил не успява да запали своята машина и изостава с около 70 секунди. В началото на тъмните часове Дик Атууд трябвало да избяга с викове от кокпита след като Ford-а му се запалва на правата. Към 6-я час се предава и скоростната кутия в болида на Ричи Гинтер. Третият Ford все пак успява да издържи победоносно до 5 часа и 30 минути в ранното утро, когато Фил Хил осъзнава, че също има проблеми със скоростната кутия, въпреки това поставя нов рекорд за скорост. За пореден път френската територия е завоювана от Италия. Както се досещате, Хенри трябвало да гледа цялото унижение, а след това да излее библейския си гняв върху конструкторите. Заигравката с Енцо Ферари вече е коствала много милиони и по всичко личи, че страданието ще продължи, но този път с нови хора.

CarrollShelbyAtVirginiaInternationalRaceway2007

Снимка: By Sherry Lambert Stapleton – Flickr, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2894377

Легендата за Карл Шелби е известна на мнозина. Още като малък, Карл искал да стане автомобилен състезател и до известна степен постига своята мечта. Единственият проблем е, че трябва да живее на нитроглицеринови хапчета, които имат положителен ефект в двигателя, както и на сърцето. Той е виновен и за първите ограничения за скорост в Англия.

През 60-те години автомобилната компания AC започва да търси нов двигател, след като предишният им снабдител спира окончателно производството. Обявява се търг и Карл Шелби пише писмо, в което пита дали AC биха имали интерес да произведат шаси, което може да събере огромен V8 двигател. Англичаните са съгласни и Карл предлага сделката на Chevrolet. Господата отказват, но пък конструкторите на Ford, които искат лека алтернатива, с която да се изправят срещу Corvette, са готови да откликнат на молбата.

Те доставят цели два модела. Единият е с кубатура от 4.3 литра, а другият с 4.7 литра. Британците подобряват допълнително двигателя и при направените тестове на магистралата успяват да вдигнат скорост от 296 км/ч. Рекламата е завършена, а цялото британското общество е в истерия и малко след това идват ограниченията на магистралата. AC Ace получава името „Cobra“ и през същата злощастна година се състезава именно с моделите на Ford.

Карол наблюдава всичко това и има какво да каже по темата. Хенри Форд II тича при него и след редица преговори, Карл се заема със спасяването на потъващия кораб. Щателна проверка на GT40 показва следните проблеми:

  1. Състезателите на Хенри били с изключително недъгава аеродинамична форма и в следствие на нея губели около 75 конски сили – мощността на един двигател в нормална европейска кола.
  2. Механиците дори не се стараели да поддържат автомобилите и съответно било въпрос на време, преди да се предадат на пистата.
  3. Двигателят изобщо не отговарял на конкурентите от Льо Ман.
  4. Кен Майлс нарича колата: „Отвратителна!“.

Ford GT40.

С всички упреци и много надежди, Шелби събрал господата и се подготвил за генерални корекции. Започнали драстични промени върху всмукателната и изпускателната система. Особен фокус е и подобряването на аероднимаката, защото GT40 се сблъсквала с въздушна бариера при ускорение. Двигателят получил качествена поддръжка и след като златните ръце на Карл затворили капака, претендентът мъркал с огневата мощ на 450 понита. С провеждането на повече тестове, Карл можел да събере достатъчно информация, но въпреки това липсвало достатъчно време за допълнителна доработка. Добрата новина е, че конструкторът е довел и своя добър приятел Кен Майлс – танков капитан от Бирминган, който обожавал високите скорости.

Първото състезание на Дейтона показало впечатляващи резултати. Първите 4 места били заети от Shelby American. Ford GT40 най-накрая успял да вземе първата си титла, а след него се нареждала една Cobra на Шелби. Кен Майлс и Лойд Руби трябвало да се борят срещу Ferrari и с подобренията очевидно успели да покажат зъби на италианските другари. На 12-те часа на Сийбринг успяват да се наредят зад болида на Chevrolet, но и това не е от голямо значение. В този момент Хенри чака само едно състезание, при това цяла година – 24-те часа на Льо Ман.

1969-06-01_Ford_GT_40_von_Kelleners-Jöst

Снимка: CC BY-SA 2.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2682166

Американската телевизия най-накрая може да излъчва пряко състезанието, за да покаже как големият лош Ford GT40 ще накаже арогантните джентълмени от Италия. Само след 40 минути, Майлс вече води с километри пред Ferrari-тата. Публиката е на крака, но негативните вълни все пак достигат американска земя. След 3-я час започват трусовете в механиката на Ford. Фил Хил прекарва 40 минути в бокса, докато механиците сменят съединителя. Във втория час на състезанието френския екип на Ford официално отпада, след като Маурис Тринтигнант превключва грешната скорост и унищожава скоростната си кутия. В една и съща обиколка два Ford-а успяват да гръмнат гарнитурата на двигателя и съответно екипите на Роб Уолкър и Скудериа Филипинети напускат състезанието.

Le Mans.

В 4-я час падат и най-големите фаворити в лицето на Брус МакЛарън и Кен Майлс. Техният болид има проблеми със скоростната кутия. В 7-я час се предава гарнитурата на Фил Хил и Крис Амон. С това приключва и надеждата за Ford. Наложеното темпо за първи път показва и една друга изненада – болидите на Ferrari трябва да вдигнат оборотите или да изгубят и съответно също започват да страдат от проблеми. Един от последните болиди, който хвърля кърпата е Ferrari 330 P2, което показва, че американците се движат в правилната посока.

Положителните резултати свършват до тук. Енцо е в екстаз, след като отново взима победата. Хенри е унижен пред цяла Америка, а големите промени на Карл дори не позволяват финиш. В резултат на всичко това предстоят още по-страшни промени, а бавно и сигурно започваме да наблюдаваме как голямата мечта на собственика се превръща в мания, а манията коства милиони, при това всяка година. Ford GT40 Mark II започва своята разработка след завръщането обратно в САЩ. Карл също е ужилен от италианската арогантност и много бързо приема битката за своя лична. Болидът получава толкова кардинални промени, че след него редица конструктори го използват за пример.

Ford_GT40_(front)

Снимка: By SamH, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=551720

За първи път се използва по-удобна седалка с вентилация за по-голям комфорт на пилота, предното стъкло е променено и предлага още по-сериозна видимост. Колекционерите и до днес се кълнат, че това е машина, която може да се конкурира с лимузини по удобство на седалките и окачване. И тогава разбира се завъртате ключа и осъзнавате, че под капака се крие двигател за земетресения. Миналогодишният 7-литров двигател се опитомява допълнително от Шелби и този път трябва да осъзнае, че е редно да си партнира със скоростната кутия, вместо да я унищожава.

На правите вече се достига скорост от 336 км/ч при това без модерните глезотии като хидравлика на волана, ABS и системи. Суровата механика се среща с човешките мускули. Не случайно първият модел от 1964 година е бил толкова заплашителен, че тестовия пилот Рой Салвадоре решава да напусне програмата, защото иска да живее. И това не е бил единственият проблем, когато свърши 6-километровата права и пилотът натисне спирачката, дисковете се нагряват до 815 градуса по Целзий.

Само 2 секунди след натискането и спирачната система отказва. Упражнението трябва да се случва на всеки 3 минути и половина, а в продължение на 24 часа започват да изникват и други проблеми. Впрочем именно спирачките са най-слабото място в проекта на Хенри Форд II. Карл Шелби ще признае, че нямал по-важен елемент от тях в болидите на Ford. Проблемите от миналите две години били решени благодарение на Фил Ремингтън, който създал система за бърза подмяна на накладките и дисковете и по този начин можели бързо и лесно да подменят накладки и дискове. Край на термичния шок, настъпващ след агресивното ускорение по правите.

Chris Amon, Bruce McLaren, Ken Miles, Denny Hulme, 24 Hours Of Le Mans

Кен Майлс е човекът с шапката.

Следващата стъпка била дълбоко изследване на двигателя. За първи път идват компютрите на помощ. Чрез компютърна симулация започват тестове на цялото състезание върху двигателя и дори се симулират периодичните спирки в бокса. Новите състезателни сърца се натоварват денонощно до точката, в която не гръмват. Механиците следят причината за претоварването и започват да го подобряват, продължавайки търсенето на следващия проблем. След като 7-литровия V8 двигател издържал 48 часа, компютрите приключили своята работа.

С началото на новия сезон идва ред за ново приключение. Ford за пореден път успява да грабне победата в Дейтона, а на 12-те часа на Сибринг, пилотите му финишират на 1-2-3 място. Ferrari също не се притесняват и печелят 1000 километра на Монца, Нюрбургринг и Спа. За първи път обаче всички погледи чакат поредният тежък двубой на френска територия.

Screenshot_3

Подреждането на всички участници в стартова колона – Льо Ман 1966 година.

В деня на състезанието Хенри Форд II връчва малка бележка на състезателния директор Лео Бийби. Бележката гласяла „Гледай да спечелиш.“. Минути преди началото на състезанието става ясно, че Енцо Ферари няма да използва най-добрия пилот в света – Джон Съртис. Причината е, че състезателният мениджър на Ferrari иска да спечели вниманието на собствениците на Fiat. Съртис има много добър план за победата и е готов да се състезава от началото до края на 24-те часа, но вместо това му казват, че не е готов да кара на Льо Ман, макар и преди това да е спечелил Формула 1. В мрачния и облачен следобед неговите болиди са наредени на старта и само минути преди началото започва да вали дъжд, сменят се гуми и стартът е даден именно от Хенри Форд II. Битката между Давид и Голиат започва. Ford пристигат с 8 представителя на новото поколение, а Ferrari имат само 3 машини.

Klemantaski Collection

Снимка от Льо Ман 1966 година.

В първия час на състезанието Ford се подрежда във формация 1-2-3, Кен Майлс натиска толкова много своя болид, че след ранното посещение на бокса успява да се върне обратно на 5-то място, вместо да изостава с повече позиции, както се очаква. До 8 вечерта Майлс, Гърни и Родригес се борят за първото място. С падането на мрака, Ford-овете изостават и позволяват на Ferrari да трупат ценно време в удължаването на разликите. Повечето американски пилоти спират, за да подменят спирачните си системи. След 6 часа започва да се излива и дъжд и Ferrari-то на Гинтер е преследвано от Ford-a на Майлс. Всички пилоти на Ford трябва да пазят своите машини, за да не повторят катастрофалните резултати. Кен Майлс не спазва тези препоръки и тества машината на Шелби до краен предел.

Междувременно статистиката започва отново да показва, че никой не е застрахован. В 5-я час пада първия Ford GT40 MK.II в следствие на проблемен диференциал. В 6-я час се чупи съединителя на сър Джон Уитмор и това е втората жертва на Ford. В 8-я час от състезанието за първи път става ясно, че Ferrari не са имунизирани и Ричърд Аттууд напуска спира с проблемна водна помпа. Людовико Скарфиоти блъска своето Ferrari P3 в и приключва състезанието в 9-я час. Въпреки дъждовете, пилотите на Ferrari изпитват сериозно напрежение, техните машини не могат да смогнат и към 3 сутринта се предава и американската дивизия на Ferrari със счупена скоростна кутия.

Bruce McLaren, Ken Miles, 24 Hours Of Le Mans

1-2-3 финалът на Ford GT40 на Льо Ман 1966 година.

До сутринта картината на нощното сражение изглежда така. Новото поколение Ford GT40 MK II пази 1-2-3 позиция, след тях се редят на 5-6-8 позиция по-старите GT40, до 12-а позиция присъства цял коловоз на Porsche, а най-близкото и последното драпащо Ferrari P3 се опитва да оцелее на 12-то място. Машините на американската компания започват да свалят и времето на обиколките и на всеки 4 минути успяват да удължават агонията на Ferrari. В края на състезанието Кен Майлс получава заповед да намали темпото и да позволи на Брус МакЛарън да го изпревари.

Двете коли трябвало да оставят разстояние, за да няма финални сблъсъци, с които отново да се върне старата слава. Самият Кен Майлс остава разочарован, че не успява да получи титлата за жестоката 24-часова битка. Пилотът умира само два месеца по-късно, тествайки новият модел на GT40, който ще вземе титлата и през следващата година. Хенри Форд II успява да види своята победа след 3 години инвестиции и нерви. Никой не знае дали тази битка си е заслужавала, но пък не трябва да забравяме, че нито един болид от прототипите на Енцо не успява да финишира. В следващите няколко години ще се излъчва сериозна доминация на Ford.

Le_Mans_1966

Снимка: By Source (WP:NFCC#4), Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=49929681

Никой не знае колко точно е струвала тази титла на Хенри Форд II, но благодарение на нея състезателната индустрия се променя многократно.

 
 
Коментарите са изключени