shareit

Джони Тапия: „Биех се с всеки за долар“

| от |

В боксът има едно много просто правило – или биеш или те бият. Няма средно положение, а правилата позволяват всичко, стига да няма забранени удари или съдията да не ги види. Ставали сме свидетели на редица колосални сблъсъци през годините и ако днес потенциалният наследник на Мохамед Али е Тайсън Фюри, то Мексико може да се похвали като страна, способна да създаде шампиони от въздуха. Най-вероятно по-старите почитатели на този спорт си спомнят името Джони Тапия. По време на спортната си кариера, той има два прякора „Убиецът с детско лице“ и „Mi Vida Loca“ – „Моят луд живот“. Второто дори присъства на татуировка на тялото му. Много преди Анди Рюиз да преобърне класацията и само с една среща да стане милионер, светът имаше друг идол в най-леката категория и за мнозина, е способен да се издигне дори на флага на страната си – Мексико.

Историята му започва да се пише на 13 февруари 1967 г. в Албъкърки, Ню Мексико. Разбира се, гражданството е американско, но след като има мексикански корени, Тапия никога не се притеснява да ги показва, даже напротив – щастлив е. Защо говорихме за Тайсън Фюри в началото? Ако британецът успя да победи депресията, то Джони никога не успя да прогони демоните от своя ъгъл. Той никога не познава баща си, той е убит в свада, докато неговата майка е била бременна с него. Един от най-честите спомени е как е стоял на верандата пред къщата си и като всички други деца в квартала, чакал баща му да се прибере. Това никога не се случвало и накрая майка му го викала за вечеря. Това е другият спомен, който има от родителите си. На 8-годишна възраст, неговата майка е изнасилена и убита, разпознават я само по златната верижка на врата ѝ.

Възпитанието на малкия Джони е предадено на баба му и дядо му. Преживяната травма завещава белези и ярост. Детството е изпълнено с насилие и понеже е беден, Тапия постоянно получавал най-различни предизвикателства от по-големите си „приятели“ – всеки искал да провери дали Джони може да набие този или онзи в училище. Ако победи, наградата е долар и затова в детството си казва, че ще се сбие с всеки за долар. На 9 години започва да се занимава с бокс. Дядо му преценил, че след като всеки ден има неприятности, по-добре да го остави да се бие на ринга, където всичко е легално.

Мохамед Али, тогава Касиус Клей, стъпва на ринга, след като някой краде колелото му, бъдещият шампион и отива в полицията, заявявайки, че ще смачка крадеца. Той стига до ринга с помощта на един от полицаите, които забелязали хъса на младежа. При Тапия ситуацията не е по-различна. Аматьорската кариера започва някъде на 15-16-годишна възраст. Между 1983-1985 г. ще спечели „Златна ръкавица“ в двете най-леки категории. Първата професионална среща е насрочена за 25 март 1988 г. и на ринга излиза Ефрен Чавез. Съдиите изчакват четирите рунда и обявяват равен резултат. В следващата година Джони ще спечели 8 срещи, 5 от тях с нокаут, като при четири от тях – фаталният удар ще падне още в първия рунд. През 1990 г. ще добави още 7 скалпа в листа си и ще получи правото да се изправи за титлата в супер лека категория.

Първата официална среща за титлата се оказва не само зрелище за публиката, но и за медиите, които отдавна са се отегчили от тежката категория. Джони е не само скандален, той е актьор на ринга, който не спира да дразни противника си. Аркадите и кръвта не го притесняват. И докато ерата „Кличко“ превърна боксът в един малко по-безопасен и галантен спорт, Тапия играе ролята на хулигана и ако говорим за защита, тя най-вероятно ще е позиционирана в брадичката му. Боксьорът използва и още една по-добра защита – нападението. Канонадата от удари, които опонентите му поемат е толкова свирепа, че малцина успяват да си тръгнат от ринга, без да имат един кървав автограф.

Първата битка за титлата е неуспешна и Луиджи Кампутаро успява да запази пояса си. Боксовата комисия разследва малко по-късно гордостта на Албърки, за да открие следи от кокаин в тялото му. Наказанието за положителна проба е три години – може би най-добрите възможни в кариерата. Появата на забранени вещества никога няма да го напусне, атлетът никога не успява да ги спре, а и по това време тайно продължава да се бори с депресия. При завръщането на ринга през 1994 г. ще спечели 4 мача с нокаут в първите рундове, като бързо започва да катери позициите нагоре към официалните претенденти за титлата. На 12 октомври е официален претендент и ще се изправи срещу Хенри Мартинез в битката за вакантната титла на WBO.

Хенри Мартинез се смята за неофициалният шампион, но срещата е организирана в Албакърки и целият щат блокира залата, за да види една от най-великите сблъсъци в категорията. Мартинез се заканва, че е дошъл, за да слага край на кариери, докато опонента му не иска да печели титли, той иска да унищожи опонента си. Битката е спечелена с технически нокаут, като малко преди това има нокдаун. Аркада на веждата на Хенри не позволява да продължи срещата, а и според съдията на ринга – Денис Нелсън, няма какво повече да се докаже и победителят е ясен. Статистиката показва, че Тапия е успял да нанесе точно 349 удара от хвърлени 648, докато Мартинез е направил 760 опита, от които едва 265 са успешни. Това е и първият случай, в който Хенри не успява да прекрати срещата преди 8-я рунд. Освен разговори за титлата, Джони успява да влезе в новините с още едно добро дело. Само ден след спечелването на титлата, забелязва как група тийнейджъри бият 74-годишен старец на улицата.

По думите на шампиона, той е успял да наложи ред, но никога не е имал намерение да задържа някого. Полицията открива нападателите повалени, като никой от тях не е в състояние да даде обяснение. Следващите 6 срещи са феноменални защити на пояса. Един от най-големите врагове на ринга остава и Поли Аяла. Срещата между тях е обявена за „Битката на годината“. Съдиите изпитват затруднения в крайния резултат, но прекратяват серията от 48 победи на Тапия, записвайки първата официална загуба. По-късно през същата година Джони ще направи първия си опит за самоубийство с помощта на свръхдоза. Успешната реабилитация по-късно идва с шанс за печелена на титла в още една категория. През 2000 г. ще се изправи за втори път с Аяла. Съдиите отново не виждат потенциала и слагат край на сагата, записвайки 2 победи за Поли.

По това време публиката остава с впечатлението, че по-ефективен и нападателен, Тапия заслужава да спечели, но уви. Малко по-късно няма коментатор, който да не твърди, че срещата е била нагласена от самото начало и нещо не е правилно. Нека не забравяме, че Дон Кинг е един от основните организатори на мачовете, а той самият има подобни практики, макар и да липсва официално потвърждение. Спортната кариера на убиеца с бебешко лице завършва с 59 победи – 30 от тях с нокаут и 29 с решение на съдиите и само 5 победи, от които само 1 с нокаут. В спортният картон ще открием и 2 равенства. Всичко това е достатъчно, за да бъде въведен в Залата на славата, като един изключително успешен атлет, но това е само малка част от успехите.

Един от прякорите му е „Моят луд живот“, Тапия признава, че никога не е имал планове да живее дълго. Израстването без любов, както често признава, го прави суров и озлобен, като единственото, което някога е носило удоволствие и щастие, това е боксът. Страхът, че някога кариерата му ще приключи, започва да превзема съзнанието му и реално само една година след края, той умира тихо в съня си на 27 май 2012 г. Медиите си представят края му малко по-различно. Някои спортни журналисти са смятали, че ще прочетат в криминалния лист за деня как тялото на Тапия е открито мъртво и причината за смъртта ще са наркотиците. Никой не е очаквал, че сърцето му просто ще спре да бие. Съпругата му разказва, че до последния си ден е тренирал, като често е пиел и обезболяващи, защото цялото му тяло е било счупено. В своята биография, Тапия споделя, че е отгледан като питбул и трябва да напада. Четири пъти лекарите го обявяват за мъртъв и се чудят дали вече не е време да изключат медицинските апарати, поддържащи живота му.

Срещата със смъртта не се случва на ринга, той остава единственото място, където има някаква подредба и точни инструкции какво ще се случи – всичко останало е хаос. През 2007 г. Тапия е в кома, след като успява да вземе свръхдоза кокаин и докато е в безсъзнание, неговият племенник и зет умират в автомобилна катастрофа, докато са бързали да го видят в болницата. Най-големият победител в живота на един от магнетичните боксьори, остават наркотиците. Ето защо и той не желае да се възприема като модел за подражание – предпочитал неговите фенове да се молят за него. Преди всичко, Тапия иска да бъде запомнен с добро и в следващите няколко години в Албъкърки ще бъде изграден специален център за борба с наркотиците, който ще носи неговото име. Боксьорът не среща любовта в детството си, но успява да даде много на съпругата и децата си.

 
 
Коментарите са изключени за Джони Тапия: „Биех се с всеки за долар“

Повече информация Виж всички