shareit

Джим Кларк – пилотът с по-добри състезателни резултати от Айртон Сена и Ален Прост

| от |

Джим Кларк е име, което не е задължително да помните. Шотландецът става известен през 60-те години на миналия век с много сериозно наличие на гориво в кръвта. Както обикновено се случва, семейството никога не било особено щастливо от факта, че Кларк е искал да бъде автомобилен състезател. Джими изобщо не се интересувал какви планове има неговото семейство и с шофьорската книжка започва безкрайното състезание в най-различните формати. За скромната си кариера, пилотът управлява почти всичко, което може да се движи бързо. Било въпрос на време, преди да се стигне до престижния спортен формат. Първото му състезание не било от най-добрите, Lotus-ът му не бил особено надежден и на 49-тата обиколка се предал. Белгийското Гранд При бързо помогнало за заземяването на младия Кларк. Още в самото начало се развихрили две тежки катастрофи с фатален край – Крис Бристоу и Алан Стейси приключват спортната си кариера. Кларк успява да финишира на 5-то място, но признава, че е карал на тръни през цялото време. И ако това не е достатъчно, следващата година претърпява свирепа катастрофа със свой колега.

По време на състезанието в Монца, Волфганг фон Трипс се сблъсква с Кларк, неговото Ferrari се изстрелва във въздуха, забива се в бариерата и фон Трипс полита извън кокпита, частите от болида успяват да убият 15 човека. 60-те години на Формула 1 никога не са били безопасни. Тук идва и важният въпрос: какво е общото между Джим Кларк, Ален Прост и Айртон Сена? Тримата успяват да поставят един и същи рекорд – най-много победи за един сезон. Джим Кларк успява да спечели 7 състезания, след него Прост прави същото постижение, а Сена смело печели 8 състезания. Любопитен факт е, че Прост и Сена са съотборници и в легендарната 1988 г.

ClarkJim-Lotus19620805

Снимка: By Lothar Spurzem – Own work, CC BY-SA 2.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1167285

Прост отново печели 7 състезания, повтаряйки стария си рекорд. Тук идва и голямата подробност – Кларк прави този рекорд във време, когато сезонът е само 10 състезания, което автоматично му дава около 70% успех в състезанията. И докато статистиката може да натежи в правилната посока, шотландецът продължава да избира най-различни състезателни формати, в които да премери силите си с опозицията. Участието му в Индианаполис 500 е емблематично. Пилотът успява да постави рекорда за скорост от 242 км/ч, води цели 28 обиколки, но американците не искат британец да спечели титлата. Съдиите предупреждават, че ще дисквалифицират всеки болид, който започне да пуска масло. И за беда картерът се пропуква и започва да оставя следи по мократа настилка.

По време на надпреварата Джоунс влиза в бокса и механиците успяват да уверят съдиите, че колата няма да пусне и капка повече. Впрочем всички искали британецът да се провали, макар и тогавашният болид на Lotus да се задвижва от двигател на Ford. И така започва лошият късмет. Индианаполис 500 се превръща в много тежко предизвикателство. Неговият болид не успява да издържи на напрежението и много често хвърля кърпата много преди развяването на флага.

В следващите няколко години ще се разминава постоянно с титлата, докато не идва 1965 г. Това е времето, в което Джими печели всичко. Сезонът се движи съвършено. Британецът печели 6 състезания и пропуска Монако, за да може да участва в Индианаполис. Годините опит си казват думата, механиците създават съвършената и единствена машина по онова време, която разполага с двигател в средата на кокпита. Този път няма драми, неговият болид преминава финиша и го поставя в състезателната история. Единственият пилот, който да спечели двете престижни титли в една година. Греъм Хил, Марио Андрети, Фитипалди и Жак Вилньов също ще влязат в историята, но техните победи са в различни години.

Jim_Clark004

Снимка: By PaddyBriggs – Own work, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6899993

Друг сериозен връх в листа с трофеи на Кларк е фактът, че успява да грабне титлата в Австралийското гранд при в Мелбърн. На пистата успява да победи своя опонент Крис Амон с Ferrari 246T само за 0.1 стотна след близо 55 обиколки на 3.1-километровата писта. Зрителите описват състезанието като неповторимо зрелище за аудиторията. Забавен факт е, че когато Кларк каца в Сидни, за да се подготви за състезанието, отива на гости на своя колега Лео Геоджеган. За съжаление в дома е само съпругата на Лео, която никога не се е вълнувала от състезания. Тя погледнала младия британец и решила, че това е извиканият градинар за седмицата. Дамата посочила косачката в бараката и му казала да оправи двора. Когато Лео се завръща с баща си и брат си остава поразен от гледката – Джим коси поляната пред дома му по потник, а сакът му с дрехи стои на верандата.

През 1966 г. в правилата влиза новият 3-литров двигател. Lotus не могат все още да доставят подобна огнева мощ за състезанията и използват в началото 2-литров Ковънтри-Клаймакс двигател. С изключително ниска мощност и никакви шансове дори за конкуриране, пилотът не успява да спечели никакви точки до Британското гранд при, а след това завършва на трета позиция в надпреварата в Холандия. На пистата в Италия идва ново предизвикателство в лицето на BRM H16. И до днес се смята, че това е изключително сложен и не толкова надежден двигател. На пистата в Италия става ясно, че двигателят е добър на теория, но на практика Джаки Стюарт вдига ръце още в квалификациите. Двигателят на Хил се взривява, а Джаки Стюарт трябва да прекрати състезанието след протичане на резервоара.

ClarkJim1965mitMechaniker

Снимка: CC BY-SA 2.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1178754

Пилотът е напоен изцяло в петрол и предпочита да се откаже. На 1 октомври 1966 г. всички  ще трябва да премерят сили в САЩ. Изкушението е голямо – наградата е най-висока за формата. Джаки Стюарт, Деймън Хил и Джим Кларк използват един и същ двигател. Стюарт и Хил заемат 5-а и 6-а позиция и се надяват, че творението на BRM ще издържи едно състезание. На 53-тата обиколка се чупи диференциала в болида на Хил, обиколка по-късно и Стюарт трябва да се откаже, след като има проблеми с водач на цилиндъра. На следващата обиколка и Джак Брабам трябва да напусне пистата с още повече главоболия. Пътят бавно и сигурно се разчиства за Джим Кларк, който до този момент успява да задържи втората позиция. Това е и единствената победа за легендарния препъникамък BRM H16. В същия сезон успява да се нареди на втора позиция след Хил в легендарния Индианаполис 500.

Jim Clark (1965)

 

Снимка: By Unknown photographer; NL-HaNA, ANEFO / neg. stroken, 1945-1989, 2.24.01.05, item number 918-4009 – http://www.gahetna.nl/collectie/afbeeldingen/fotocollectie/zoeken/weergave/detail/q/id/aacbd150-d0b4-102d-bcf8-003048976d84, CC0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23222697

Следващият сезон (1967) върви още по-надолу за Lotus. Отборът използва 3 различни коли и 3 различни двигателя, но това не помага. Джим предпочита да се състезава със своя стар Lotus 33. Едва след партньорството с Ford, отборът започва да печели състезания. Тук Кларк вече показва качество и започват да се печелят трофеи от състезанието в Холандия, след това и във Великобритания, САЩ и Мексико. Последното състезание е в Южна Африка през следващата 1968 г. В паузата между четири месеца, пилотите трябва да се състезават в други състезания.

Джим Кларк изпълнява договора си и отива на немската писта, където се състезава във Формула 2. На 5-тата обиколка неговия Lotus 48 напуска рязко пистата и полита към близките дървета. Пилотът чупи врата си, претърпява сериозни фрактури на черепа и за жалост умира по пътя за болницата. Новината покосява състезателния свят и очевидно най-страдащ е Греъм Хил. Сезон 1968 е спечелен именно от него, но много по-късно признава, че го посвещава на своя съотборник. Авио експерти разследват катастрофата, но официалната версия остава „ниско налягане в една от задните гуми“. Много от пилотите по онова време не вярват, че Джим би допуснал подобна грешка, но това отдавна няма значение. Пилотът напуска света на 32 години с две шампионски титли от Формула 1 и един венец от Индианаполис 500.

ClarkJim(blauesHemd)1966Aug

Снимка: CC BY-SA 2.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1009793

 
 
Коментарите са изключени

Охранителни системи за гробове

| от |

Викторианската епоха е известна с това, че обръща специално внимание на смъртта. Това, освен много други неща, поражда редица изобретения, проектирани около човешките гробове. „Безопасният ковчег“, например, е създаден заради популярния тогава страх човек да не бъде погребан жив. По-ранните и прости версии на този ковчег имат звънци, с които клетникът може да позвъни за помощ. Други версии имат тръби за дишане и скрити ключове, за да помогнат на хората да оцелеят и да избягат от ковчега.

Но на фона на тази нарастваща тревога да не би да бъдете погребан преждевременно, появява се нов престъпен отрасъл: краденето на тела. Известни още като „възкръсниците”, тези крадци ексхумират тела и ги продават на лекари, всякакви медицински лица и студенти, за да се правят изследвания върху тях.

В отговор на зачестилите престъпления, на пазара излиза арсенал от устройства за защита на гробовете, включително „гробищния пистолет“. Зареден и разположен върху въртяща се основа в долната част на гроба, този пистолет, при стъпване върху предварително опънати корди, се завърта и стреля по крадеца. Тъй като набезите са главно към по-свежи трупове, семействата или приятелите на починалия могат да наемат такова оръжие за определен период и след това да ги върнат.

Разбира се, тези приспособления имат своите недостатъци, най-вече: бидейки над земята, могат лесно да бъдат забелязани и съответно избегнати или деактивирани. Така се ражда „торпедния ковчег“. Първоначално това били просто малки пушки, насочени нагоре и задействани при отварянето на капака на ковчега.

Рекламите на това устройство го хвалят: „Спи спокойно, скъпи ангеле, нека страхове от призраци не смущават почивката ти, защото над твоето тяло лежи торпедо, готово да направи на мляно месо всеки, който се опита да те вземе.“ Разработени са и други вариации на същата идея, включително с експлозиви, които разчитат по-малко на точност и повече на обхват.

Mortsafe at Logeriat Church1

Мортсейфове

Не е ясно колко успешни или широко разпространени са били тези различни оръжия в действителност, въпреки че за някои се знае, че успяват да осакатяват крадци. Освен тях се предлагат и други по-малко смъртоносни варианти като, например, „мортсейфовете“.

 
 
Коментарите са изключени

Наистина ли хората от средновековието са се къпали рядко

Има няколко популярни представи за хигиенните навици на средновековна Европа – от това, че хората си изхвърляли гърнетата през прозореца до това, че едва ли не никога не са се къпали. Има ли обаче нещо вярно? Днес ще отговорим на втория въпрос.

Говорейки за поведението на много различни култури на голямo пространство като цял един континент в голям обсег от време като Средновековието, съвсем естествено е да нямаме един универсален отговор. Нещата зависят…

Но нека се опитаме да нарисуваме достоверна картинка на ситуацията.

Оказва се, че хората през Средновековието също толкова са искали да не миришат, колкото и сега. Затова, най-общо казано, изглежда, че противно на общоприетото схващане, те все пак са имали основни хигиенни навици. Това знаем от текстове, в които се споменава, че хората са се къпели под някаква форма сравнително редовно който колкото може.

Изглежда, например, че миенето на лице, ръце и зъби е било навик сутрин. За хигиена на зъбите, освен парцали, се използват и клонки – единия край на клонка се сдъвквал и след като се разточи достатъчно, същият край се ползва като четка. С времето хората осъзнали, че клонките (понякога и корените) на някои определени растения имали положителен ефект и използвали предимно тях – те всъщност съдържали антибактериални вещества.

Stamnos women bath Staatliche Antikensammlungen 2411

Миенето на ръцете се случвало от леген с вода – още от древни времена – както сутрин, така и преди и след хранене. По това беше време храненето се извършвало с ръце, а ползването на вилица се считало за грях, защото според тогавашните разбирания „Господ е дал на човека естествени вилици – неговите пръсти. Затова е лична обида към Него, ако използваме изкуствени, метални вилици за хранене“, казва Св. Петър Дамиани. Много хора, особено от по-долните класи, се хранели от общи съдове, което допълнително мотивирало миенето на ръце.

Но нека поговорим за къпането. През Средновековието, въпреки че някои доктори съветвали да не се прави прекалено, много други изтъквали ползите за здравето от редовното къпане. Например, през 14 век италианецът Магниний Медиоланезис, придворен лекар и магистър от Парижкия университет, пише:

Къпането почиства външните части на тялото от замърсявания… ако мръсотия остане по кожата след упражнения или масаж, тя ще бъде премахната с банята

Той също така препоръчва къпането като лек или за комфорт, например, за възрастни хора или бременни жени.

Petrus de Ebulo - Balneum Sudatorium

Разбира се, когато говорим за бани на цялото тяло, по онова време само по-заможните са могли да си позволят да притежават вана, както и гореща вода, така че повечето хора разчитат на публични бани, реки, езера, извори и т.н. Затова най-бедните, които не са могли да си позволят да отидат на баня, са имали изключително лоша хигиена през зимните месеци, осланяйки се само на легени с вода.

Но за останалите публичните баня са често използвани, особено след 11 век, когато кръстоносците, които са свикнали с такива удобства, популяризират редовното й посещаване не само за целите на къпането, но и за социализиране. Всъщност през 15 век храненето в публичните бани по време на къпане е съвсем често явление. Както пише в книгата „Clean: A History of Personal Hygiene and Purity“ на Вирджиния Смит:

Към 15 век изглежда, че угощението в градските бани е толкова често, колкото ходенето на ресторант ще стане четири века по-късно. Немски офорти от същото време изобразяват градски бани с къпещи се двойки, които похапват голи често по няколко във вана.

В подобна ситуация всъщност няма нищо странно, защото тя е подобна до голяма степен на тази, в която ние се събираме около басейна с приятели.

Разбира се, като се има предвид ситуацията: много хора, къпещи се заедно в една и съща топла вода, споделят храна и дори понякога правят секс, съвсем нормално е да се разпространяват болести. Когато се появява сифилисът, популярността на публичните бани залязва. Както отбелязва холандският философ Еразъм през 1526:

Преди двадесет и пет години в Брабант нищо не беше по-модерно от обществените бани. Днес няма такива … новата чума ни научи да ги избягваме.

И все пак, повечето хора все пак се къпят, но по-рядко от преди. Някои сред благородниците обаче наистина са отказвали да се къпят. Например, един руски посланик във Франция отбеляза: „Негово величество [Луи XIV] вони като диво животно.“ Руснаците не се притесняват и продължават да се къпят редовно, дори след като европейските им братя изоставят баните. А що се отнася до миризмата на крал Луи XIV – тя изглежда произтича от факта, че лекарите му го съветват да се къпе възможно най-рядко по здравословни причини. Сам той заявява, че намира къпането за смущаващо и поради това се е къпал във вана два пъти през живота си.

Като цяло, изглежда никога не е имало период в историята, когато хората не са се къпали, като най-малко хигиенични не са били хората от средновековието, нито тези преди тях, а живите през 16 век и малко след това, благодарение основно на болести.

 
 
Коментарите са изключени

Да криеш любовника си на тавана цели 10 години

| от |

Колко дълго можете да пазите своята изневяра в тайна? Година? Може би две? А какво ще кажете за цели десет години? Това също би могло да се случи, но Доли Остерайх вдига летвата твърде високо. Жената не просто се възползвала от своя любовник, а го държала на тавана в периода на връзката. Очевидно изневерите са били различни през 30-те години на миналия век. Мнозина биха нарекли подобни отношения „сексуално робство“, ала сякаш и двете страни са били доволни от постигнатото. Да започнем всичко отначало. Доли се жени за своя съпруг Фред Остерайх (заможен производител) и по всичко личи, че двамата изживяват своята приказка.

Публичният им живот е пример за останалите богаташи, те са винаги усмихнати, изглеждат щастливи на всяка снимка и във всеки един момент показват своята любов. И историята продължава така до фаталната 1913 г. с едно много специално запознанство. Дали годината е фатална или съпругата е изморена от брачния живот, не можем да знаем, ала съдбата си знае работата и понякога действа без задръжки. Госпожа Остерайх се обадила на своя съпруг и го помолила да изпрати работник от фабриката, за да погледне счупената шевна машина. На вратата почукал 19-годишния Ото Санхубер с надеждата, че ще успее да спечели доверието на началството си, както и по-добра заплата. Домакинята отворила вратата, носейки прозираща копринена роба и дълги чорапи.

Мнозина подозират, че в този ден шевната машина не била ремонтирана. Младият Ото щял да „обърне внимание“  на много от домашните уреди в дома на своя началник. Освен това, когато липсвала възможността на домашния уют, любовниците се възползвали от близките хотели, за да продължават своите занимания. Съседите пък не одобрявали подобни действия и многократно съобщавали за извънбрачните забавления на съпругата, докато Фред се труди за семейния бюджет. Една вечер и той решил да повдигне въпроса и най-накрая да реши как ще продължи животът му. Доли отвърнала, че Ото бил само нейният полу-брат по душа, с когото прекарвали времето си заедно, говорейки за най-различни теми от живота. И за допълнително успокоение потвърдила, че отношенията им били само платонически и младежът бил средство да се запълва времето на домакинята, докато се върне съпругът.

Този отговор не донесъл достатъчно покой на съпруга и Доли взела важното решение – изпратила Ото на тавана. Мнозина биха отказали подобно предложение, ала Ото нямал семейство. На тавана имал само легло и маса, луксът не бил толкова добре осигурен за него. Интимният роб обяснявал често, че отношенията им били като тези на майка и син, ако изключим някои други подробности. Самотните вечери били време за отдаване на друго хоби – писането на любовни и криминални истории с псевдоним. Доли помагала на своя любовник да ги публикува, използвайки своята влиятелна фамилия. Следва и по-добрият въпрос: как е възможно Фред никога да не разбере, че Ото е на тавана? Някои вечери мъжът чувал шумове от тавана, ала не допускал и в най-дивите си фантазии, че ще бъде част от историята в категория „глупави хора“. Неговото заключение от необичайните шумове е вярата, че горе има призраци.

След 5 години със странните шумове, мъжът най-накрая предложил да се преместят в друго жилище. Доли нямала нищо против, но искала домът им да има таван. Ото бил освободен от своята клетка и изпратен по-рано в Лос Анджелис, за да очаква новия си постоянен адрес. Веднъж щом локацията става ясна, Ото изпреварва новодомците и се настанява в своята нова килия. И точно тук се случва драматичният обрат. През 1922 г. (близо десет години от началото на аферата) семейството започва един много сериозен скандал. Любовникът слушал и в един момент се притеснил много за здравето на своята любима. Хукнал надолу по стълбите с две от пушките на домакина. Фред най-накрая осъзнал защо някога е чувал шум на тавана и какво са имали предвид всички съседи относно полубрата на Доли. В опит да получи някакво възмездие за една от най-дългите изневери в историята мъжът напада любовника и получава три изстрела в гърдите, при това от собствените му оръжия. Докато нещастникът издъхвал, любовниците мислили версия за смъртта му. Окончателното решение било да инсценират обир. Доли била заключена от Ото в килера на дома, докато той свалил часовника на Фред и се скрил на тавана.

Тропнал няколко пъти силно от тавана, за да даде знак, че е добре скрит, а Доли започнала да крещи за помощ. Полицията повярвала на тази версия, а съпругата бързо решила да започне отначало живота си, карцирайки за пореден път любовника на тавана в новия си дом. Историята можела да се повтори, докато не се появил Хърман Шапиро – брокерът на недвижими имоти. Вдовицата започнала да се влюбва и решила да даде скъпия диамантен часовник на бившия си съпруг – същият е обявен за откраднат, както се досещате. Хърман си спомнил заглавията във вестниците, получил една нескопосана история като отговор и си заминал. Същата вечер се появява и третия любовник на Доли (точно така, много са). Рой Клъмб помогнал за изхвърлянето на оръжието на престъплението. След един скандал през 1923 г. Рой отива в полицията и разказва всичко от часовника до инсценирането на обира. Следва арест и само един интересен въпрос: как жената успява да се заключи в килера сама?

Разпитите били дълги и изморителни, затова Доли помолила Хърман да занесе храна на нейния полу-брат. Ото бил толкова щастлив, че вижда друго човешко същество от години и бързо разказал цялата си история. Най-накрая историята започнала да се нарежда. Хърман изгонил Ото от дома, а той, осъзнавайки, че ще бъде издирван за убийство, бяга в Канада. Всичко останало било запазено в тайна поне за още няколко години, когато брокерът среща Ото и Доли отново. Това е и последното му посещение в полицията. Следват арести, а различните печатни издания успяват да продават тази история цели 8 години след разплитането на сагата. Справедливостта също не успява да тържествува. Убиецът можел да получи доживотна присъда, но след като 7 години не бил обвинен, давността по делото е изтекла. Същото важало и за неговата половинка. Доли се оженила, изненадващо не за своя тавански секс роб, а за мъж, с когото имала афера цели 30 години. Нейният любовник напуснал за последен път Лос Анджелис и никога повече не се върнал. Доли умира през 1961 г. на 81 години, а съдбата на Ото така и не става ясна, кариерата му на писател не тръгва в правилната посока, а и никой повече не се интересува от него.

 
 
Коментарите са изключени

Проектът Сайбърсин – да управляваш икономика само през компютри

| от |

На 11 септември 1973 военна хунта насилствено пое контрола над Чили, което по това време се ръководи от президента Салвадор Алиенде. Алиенде става президент със съвсем демократични избори, но след военния преврат, генерал Аугусто Пиночет поема властта и управлява Чили като диктатор до 1990. Режимът на генерала разтуря Конгреса, поема контрола върху медиите и се заема с премахването на социалистическите и демократичните институции, които правителството на Алиенде създава.

В разгара на тези дейности военните откриват странна стая в необозначена офис сграда в центъра на Сантяго. Помещението е с шестоъгълна форма със седем бели стола от фибростъкло, подредени в кръг с лице един към друг. Тази „оперативна зала“ е част от сложна система, наречена Cybersyn – технологично и инженерно изключително амбициозен проект, чиято цел е да контролира на социалистическата икономика на Чили.

Salvador Allende Gossens-

Салвадор Алиенде

Алиенде се надява да покаже на света, че версията на социализма в Чили ще бъде различна от комунистическите и социалистическите експерименти в другите червени страни. Конституцията ще бъде запазена, пресата няма да бъде цензурирана, гражданските свободи ще бъдат защитени. Правителството започна с увеличаване на заетостта и заплатите, както и прилагането на аграрни реформи.

Най-голямото предизвикателство пред Алиенде (което е предизвикателството и на всички социалистически революции като цяло) е да превърне частния бизнес в публичен. Правителството поема контрол над около 150 предприятия, включително и над някои от най-големите компании в Чили. Но това огромно поглъщане представя проблем: правителството сега трябва да се увери, че всичко, което е взело, е в състояние да продължи да функционира и да произвеждат достатъчно стоки за народа.

Фернандо Флорес, съветник на Алиенде , има идея как да управлява чилийската икономика – чрез една сравнително нова наука, наречена кибернетика. Кибернетиката започва да става популярна някъде през Втората световна война. Когато хората създадат нови видове машини, започват да се насочват и към от разработването на системи за управление на тези машини. Резултатът е кибернетиката.

В Англия през 60-те години бизнес консултантът Стафорд Биър прилага кибернетика в бизнес управлението като вярва, че на един бизнес може да се мисли като интелигентна система. Ако целта е да се вдигнат продажбите или да се работи по-ефективно, човек би могъл да проектира кибернетична системата така, че да работи за постигането на тази цел. Флорес мисли, че кибернетиката може да се ползва за управление на икономиката на Чили и Биър е развълнуван от възможността да приложи идеите си в такъв голям мащаб. Консултантът пристига в социалистическата държава през 1971 и така започва проектът „Cybersyn“.

Стафорд Биър първо направи кибернетичен модел на чилийската икономика, който очертава как отделните й части се свързват в по-голямата система. Той също така иска те да общуват лесно помежду си, което смята да стане чрез компютри.

Биър също така иска цялата тази сложна система да има някакъв физически интерфейс. И това ни връща към шестоъгълната стая, открита след свалянето на правителството.

Помещението, създадено от Стафорд и дизайнери от Чилийската група за индустриален дизайн, трябва да служи както на обикновени служители, така и на бюрокрация от по-високите държавни нива. Всеки стол има пепелник, място за чаша уиски и набор от бутони, които контролират екраните по стените.

Стаята е безупречна откъм дизайн, но технология й е изключително тромава. По някакъв начин изглежда, че стаята е готова за бъдеще, което още не е пристигнало. Докато проектът Cybersyn се гради, правителството на Алиенде е пред ред беди. В разгара на Студената война, когато Латинска Америка се превръща в бойно поле, САЩ активно работи с хора от Чили, които са противници на Алиенде. Безработицата в държавата, както и инфлацията започват да нарастват.

Тогава, едва 3 години след избирането на Алиенде, се случва чилийският 11 септември. Докато президентският дворец е бомбардиран от военната хунта, подкрепена от ЦРУ, президентът се обръща за последен път към народа по радио: „Да живее Чили, да живеят хората, да живеят работниците“. Същият ден Салвадор Алиенде отнема живота си.

По време на управлението на Пиночет около 38 000 души са били вкарани в затвора, а повечето от тях са били измъчвани. Близо 3000 души са екзекутирани, 1200 души изчезват, а около 200 000 души са изселени в други страни.

Проектът Cybersyn никога не се довършва в работещ вариант. Самата операционната зала е завършена, но никога не се използва. Технологията едва ли щеше да помогне на социалистическата икономика на Чили. Но при условие, че САЩ правят всичко по силите си, за да пропадне правителството, може би нито една технология няма да помогне.

През 2000 ЦРУ признава подкрепата си за преврата над правителството на Алиенде. Фернандо Флорес, неговият съветник, прекарва 3 години в затвора, след като Пиночет поема властта. Стафорд Биър продължава да изнася лекции за кибернетиката до смъртта си през 2002.

 
 
Коментарите са изключени