shareit

Руснакът, който предаде своя МиГ-25

 На 6 септември, 1976-а година, Виктор Баленко изпълнява тренировъчни маневри със своя МиГ-25 в небето над Чугуевка, Сибир. По време на полета, руснакът се снишава много близко до короните на дърветата, изключва радиото си и насочва самолета си с максимална скорост към бреговете на Япония. Тази маневра неутрализира руските радари.

MiG-25_fig2agrau_USAF

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=402405

Резервоарът почти е пресушен – след 30 секунди, двигателите ще прекъснат. На летище Хакодате, о-в Хоккайдо, той се разминава с пътнически самолет, а високата доза адреналин коства счупването на колесника при кацане. Следва отваряне на кокпита и молба за политическо убежище. За 30 секунди, МиГ-ът успява да дезертира и да погледне страната на изгряващото слънце. Случаят е уникален за всички, обикновено „предателите“ се опитват да открият контакт, търсят сигурност и съставят сериозен план на действие, преди да започнат действия, а Баленко действа първосигнално. Обещанията за братство, равенство и целекупно щастие не успяват да задържат авиатора от тази страна на Желязната завеса – онази благодат, която пропагандата показва, са само за определен кръг от хора.

Viktor_Belenko’s_military_identification_(cropped)

Снимка: By CIA photo – https://www.cia.gov/about-cia/cia-museum/experience-the-collection/images/artifacts/450×360/Belenko-ID.jpg at https://www.cia.gov/about-cia/cia-museum/experience-the-collection/index.html#!/artifact/137, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=51335823

 

Пропагандата не можела да крие сериозната разлика между двата лагера – американците изпращат човек на Луната и го връщат, а по думите на Баленко, руснаците имали само еднопосочен билет. След дезертирането Баленко получава убежище в САЩ. Първите няколко седмици опознава новата си среда със съдействието на ЦРУ. Руснакът вярвал, че магазините били специално заредени в негова чест, за да се демонстрира изобилие, но с времето осъзнавал, че не се ползва с особени облаги. Като новодошъл, пилотът решил да опита всичко от рога на изобилието, но дори и това имало своите препятствия. Един ден прочел на консерва „Вечеря“ и закупил няколко. На сутринта се изненадал, когато приятел го попитал „Откога имаш котка?“.

Езиковата бариера била виновна за закупуването на котешка храна с пилешки хапки. В друг случай, пришалецът закупил кутия, върху която имало картина на красива жена и надпис „Свобода“ – вместо курабийки, там имало дамски принадлежности. Хранителните продукти били само малка част от изненадите. Авиаторът изпълнявал заповеди през целия си живот, осъзнал, че в новия му „дом“, има свободата да прави каквото пожелае и да комуникира спокойно, при това без да се притеснява, че доносите могат да го изпратят в солните мини на Сибир.

 

Ден след бягството му, руската телевизия показва майката и съпругата, които твърдят, че пилотът не е избягал доброволно и се молят за неговото завръщане. След десет години, в-к „Смяна“ публикува новина, че Виктор е загинал в автомобилна катастрофа и с това историята за беглеца в приключва.

Former_Soviet_Pilot_Viktor_Belenko’s_Military_Identity_Document (1)

Снимка: By CIA photo – https://www.cia.gov/about-cia/cia-museum/experience-the-collection/images/artifacts/450×360/Belenko-ID.jpg at https://www.cia.gov/about-cia/cia-museum/experience-the-collection/index.html#!/artifact/137, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=32347512

Какво се случва с толкова модерния за времето си МиГ-25? След неправилното кацане, единият колесник е извън строя и връщането обратно на собствен ход става невъзможно. Докато тече пресконференцията на Виктор, делегация от инженери на САЩ е изпратена за щателна инспекция – японските инженери също проявили особено любопитство. Пристига и руска делегация, която да прибере обратно своя дефектирал самолет в разглобено състояние. Тук японското правителство подготвя цяла програма, за да може да забави своите гости, докато авиоинженерите разглеждат щателно. Разгневените гости, трябва да преживеят няколко часа в пресконференции, културна програма и допълнителни „забавления“. Домакините тайно се надяват, че сандъците просто ще бъдат натоварени на самолета и всичко ще е приключило, но уви.

Инженери, под ръководството на КГБ, щателно разглеждат всеки един елемент. Макар и да имат само няколко часа за инспекция на летището – щедро отпусната от японските власти – те установяват, че някой е успял да измери инфрачервените следи, образувани от рабоотата на двигателите, направен е детайлен анализ на почти всички системи, включително и на радара. Поради липса на опит, повечето електроники са пострадали сериозно при разглобяването – за допълнителна маскировка, американците поставяли свои чипове, които се забелязвали и от лаик.

DF-ST-89-06288

Снимка: By U.S. Air Force photo by Tech. Sgt. Michael Haggerty – http://www.af.mil/photos/media_search.asp?q=SR-71, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=783177

 

Заключението на САЩ: въпреки наличието на някои остарели тенденции в МиГ-25, той остава страховита бойна машина. Някои от консумативите в радара, например били изключително остарели, но пък работата на къси и дълги вълни елиминирала шансовете за дефектиране. Появата на този изтребител през 60-те години на миналия век успява да накара световната бойна авиация да осъзнае, че руската военна индустрия напредва със сериозни темпове. МиГ-25 е обявен за боен самолет с двигатели, способни да изпреварят абсолютно всеки друг конкурент в небето, включително Lockheed SR-71A, както и B-70 Valkyrie. Вторият самолет остава само експериментален модел, след като според конструкторите няма да може да изпревари МиГ-ът. Никой практически не вижда възможностите на руската машина преди 1967-а година, а и години по-късно не се демонстрират неговите възможности.

По официални данни, руски пилоти са успели да прихванат Lockheed SR-71A – флагманът на американското разузнаване. Самият Баленко по-късно ще разказва, че пилотът на разузнавача си е играел с тях и се е опитвал да разбере какъв е таванът на полета, както и да установи скоростта им. Истината е, че когато МиГ-25 преминавал мак 3.2, двигателите били напълно унищожени. Lockheed-ът можел лесно да се отдалечи от обсега на противниковите оръжия и практически никога не е бил в опасност. При всички положения разузнавателният подарък е помогнал за драстичното подобрение в авиацията и на двете страни. САЩ бързо започнали разработката на нови модели, а останалите МиГ-25 били разпродадени на страни от Б-я полуостров, за да се освободи пространство за новия МиГ-31, той елеминирал недостатъците на своя предшественик, но няма официални данни за второ информиране от първа ръка. Виктор Баленко продължава да живее в САЩ, в момента е на 72 години, не съжалява за решението си, а цялата му история е записана в биографичната книга „Пилотът на МиГ“.

 
 
Коментарите са изключени