Жизненоважната роля на конете в Първата световна война
На 6 април 1917 година Конгресът на САЩ гласува държавата да нападне Германия и по този начин влиза в Първата световна война. В нея в крайна сметка загиват 17 милиона души, но има и едни други бойни герои, които често се пренебрегват – животните.
Конете са силно използвани на фронта и от двете страни на конфликта. В следствие няколко милиона коне загиват през Първата световна война. Това е така, защото те са толкова важни за военните усилия от двете страни, че стават военни цели.
Кристофър Колаковски е директор на Мемориала на Макартур в Норфолк, Вирджиния; той казва, че конете са необходими за всичко, което включва движение, а грижата за тях е като грижата за кола днес.
Америка изпраща коне и мулета в Европа от Нюпорт нюз, Вирджиния, и то – със стотици хиляди. Днес в този район е пълно с апартаменти, офиси и някои корабостроителници, но по това време това е най-голямата отправна точка за животните по време на войната. Колаковски казва, че Нюпорт нюз е идеално разположен в близост до пристанището и железопътните линии. Също така пристанището е много голямо и не е толкова претъпкано като Ню Йорк.
САЩ продаваха животни на Великобритания и други съюзници в Европа още преди Първата световна война. Икономиката на САЩ се нуждаеше от пари, така че нямаше недостиг на компании, желаещи да посрещнат голямото количество животни, поискано от нашите съюзници.
По време на Първата световна война животните са били най -добрият вариант за транспортиране на хора и консумативи, според Лин Рейнвил, професор по хуманитарни науки в колежа Sweet Briar, който написа книга за ролята, която Вирджиния играе в Първата световна война. Четириногите са били в състояние да маневрират по неравни пътища по-добре от танкове, автомобили и камиони.
Конете и мулетата бяха толкова ценни за съюзниците, че германците правят планове да ги заразят, докато чакат в Нюпорт нюз да бъдат изпратени към Европа. Антон Дилгер, немски симпатизант, роден в Америка, който изучава наука и медицина в Германия, разработва въпросния план, в който животните да се заразят с антракс и болест, наречена сап. Двете болести са толкова опасни, че ако мулетата се заразят, всички или поне повечето щяха да са мъртви, преди да достигнат дестинацията си.
Burkholderia mallei, бактерията, която причинява сап
Изглежда странно, че Дилгер би бил готов да направи подобно нещо, особено като се има предвид, че баща му е Хюбърт Дилгер, германски имигрант, който получава Медал на честта за своите героични действия в Гражданската война…
Колаковски нарича „интересна дихотомия в семейството“ фактът, че бащата ще има отлична кариера в американската армия, а синът му ще подкрепя врага през Първата световна война.
Робърт Кьониг пише за Дилгер в книгата си „Четвъртият конник: Един човек на мисия да води Първата световна война в Америка“. Кьониг смята, че работниците на доковете, на които Дилгер плаща, за да извършат заразяването с болести, не успяват да се справят.
Неговият план обаче е само един от начините, по които германците се опитват да прекъснат доставката на коне и мулета от Америка. Те също използват подводница, за да опитат да потопят транспортните кораби с животните. Според Кьониг в един момент германците се опитват да взривят цял влак с коне. Те също посягат и на ферми из САЩ, но това не се оказва ефективна тактика.
Едно прекъсване на снабдяването с коне би било равносилно на блокиране на доставката на десетки танкове в днешно време; то директно би спряло операциите на съюзниците.
Архиваторите в Музея на моряците в Нюпорт нюз съхраняват писмата на Джо Харлин, който пише редица пъти до родителите си по време на войната; той е разположен в Нюпорт нюз. В писмо от 15 август 1918 г. Харлин казва, че болните коне са точно толкова, колкото винаги. Животните, които са изпратени в Европа, често са недохранени, когато пристигат. И често умират от това недохранване, но и от изтощение на бойното поле или от вражески огън. Колаковски казва, че хората са по-склонни да гледат за човешките жертви на войната, но животните също се борят редом с тях.
