shareit

Защо любимото животно на Томас Джеферсън е гъската

| от |

Замисля ли сте се колко често имате нужда от писалка в последно време? Колко често изобщо носите такава в себе си. В зората на XXI век спокойно можем да заявим, че този атрибут не е от най-необходимите, а подозираме, че когато електронните подписи започнат да присъстват все повече, можем спокойно да заявим, че може би писалката ще изчезне окончателно или просто ще бъде аксесоар и перфектен подарък.

Факт е, че писалките, химикалите и всички останали пособия за писане, бавно и сигурно започват да отстъпват пред компютрите, мобилните телефони и всички останали средства за комуникация. Не винаги е било така, ако някога беше от особено значение с какво ще пишем, каква марка ще бъде и дори какъв цвят ще е мастилото и още много други. Знаем отлично, че собственикът на Ферари – Енцо е обичал писалки с лилаво мастило.

Ексцентричният му вкус не бива да изненадва никого, особено след като си спомним, че италианецът никога не е напускал родния си град, не е летял със самолет и практически спазвал всички по-сериозни ритуали. Следователно писалките били последният му проблем. Но ако си мислите, че той е живял с някакви затруднения, нека обърнем внимание на Томас Джеферсън. Американският президент може да се похвали с особено присъствие, както в своята родна история, така и в световната.

През живота си, президентът е написал повече от 20 000 писма, а тогава пособията за писане се изработват единствено и само от пера. Необходими са много години, преди да бъде открита алтернатива на мастилницата и перото, но по всичко личи, че Джеферсън нямал този проблем. Като американски президент, той настоявал в Монтичело да се гледа специална порода бели гъски, които да доставят достатъчно ресурс за писмата му.

По-важно е да отбележим, че нито едно животно не се е превърнало във вечерно меню, тяхната задача била да доставят необходимия инструмент за писането на закони, наредби, писма и да се поддържа комуникацията между останалите щати. Как се произвежда писалка от перо? Първо трябва да се намери правилната порода. Обикновено домашните бели гъски са предпочитани, защото перата им са особено големи и могат да се държат удобно в ръка, върховете им са достатъчно големи, за да се напоят в мастило.

gettyimages-3092203-594x594

Гарвановите пера били малки и се използвали за краснопис, докато перата на петела вършили работа, но били далеч по-евтината алтернатива и оставяли своята следа по листа. Чистият бял лист и изящно изписаните букви е дело само на гъшите пера и на човек, който има особен опит в писането. Особен престиж са орловите пера, както и тези от пуйка, но след като са рядкост, малцина имали възможност да ги открият, а и по-екзотичния материал се взимал доста по-трудно, особено от орлите. Каква е следващата стъпка след набавянето на гъските?

Противно на очакванията, гъската не може да бъде оскубана веднага. 5-те най-големи пера от птицата се взимат веднъж в годината, най-често на пролет. Избират се пера от крилото, за да могат да следват естествената извивка на ръката и да позволят по-удобен захват, както и комфорт при продължителна работа. Обикновено взетите пера се разпределят на такива от дясното крило и съответно от лявото. Така  се разпределят между десничарите и левичарите.

Добрият търговец е задължен да знае какво перо продава на клиента си, спрямо неговите нужди. До тук добре, следователно един донор може да даде 10 писалки, от които 5 със сигурност ще бъдат използвани. Има само един проблем, колкото и качествени да са, те не издържат повече от седмица. Поради липсата на трайност, много хора се научават да пишат и с лявата ръка, за да спестят средства. Има само една подробност, винаги ще се намери човек, който ще заклейми тази практика за грях, следователно левичарите трябвало да извършват този ритуал малко по-тайно. Защо не са използвани метални върхове?

Оказва се, че както перото не било особено съвършено, така и мастилото имало своите недостатъци. Неговият химически състав бил особено корозивен и най-вероятно щял да разяде металния връх, а веднъж щом това се случи, листът ще се нарани. Джеферсън забелязал, че златото се справя отлично с мастилото, но както се досещате, тогава и сега, цената му била особено висока. Първата писалка с топче във върха съществува като патент от 1888 г. и е разработка на Джон Джей Лоуд.

През 1938 г. Лазсло Биро – унгарски редактор във вестник, започва да работи с брат си – химик за създаването на химикал с топче на върха на писеца, което при въртене да изпуска равномерно количество мастило. Колкото повече се движи химикалката по листа, толкова повече се върти и топчето. Двамата братя патентовали своето изобретени на 15 юни 1938 г. Две години по-късно ще избягат от нацисткия режим и ще се преместят в Аржентина, където ще повторят опита си. До лятото на 1943 г. ще се появят и първите продукти за комерсиална употреба. Както се досещаме, Томас Джеферсън не успял да ги види и продължил да скуби гъските, поне неговият персонал се занимавал с това. Един особен въпрос е: колко гъски точно е гледал президента, след като знаем колко издържа едно перо. Отговорът не е известен, но имайки предвид количеството, подозираме, че птиците не са били малко.

Заглавна снимка: By Piotr Kuczynski – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1342544

 
 
Коментарите са изключени