shareit

Защо лешоядите не се разболяват, когато ядат мърша

| от |

Като животно, което е символ на смърт и болести, лешоядът разбираемо има негативен образ в много култури по целия свят. Но по ирония на съдбата той всъщност помага доста за намаляване случаите на смърт и болести…

Макар че много животни ядат мърша, лешоядите са уникални с това, че могат да ядат мърша, която вече се разлага силно, което малко животни могат да понесат. Експерименти показват, че те са имунизирани срещу ботулизъм и че могат спокойно да ядат от плътта на животно, покрито с Bacillus anthracis, което е бактерията, причиняваща антракс. Те също нямат проблем да ядат животни, заразени с бяс, холера и множество други заболявания, които биха били смъртоносни за повечето други месоядни.

Но как го правят? Лешоядите са в състояние да ядат болна мърша благодарение до голяма степен на изключително киселинните си стомашни сокове, които са достатъчно силни, за да убият повечето бактерии, преди да стане проблем.

Например, както вероятно си спомняте от часовете по химия, pH скалата е от 0 до 14, като 0 представлява силно киселинна субстанция, 7 е неутрална, а 14 представлява силно алкална. Докато рН на стомашния сок на човека може да варира доста драстично в зависимост от това, което сме яли, той има тенденция да е някъде между 1 и 3. Стомашната киселина на лешояда, от друга страна, има рН почти 0. Само да уточним – скалата на pH е логаритмична, което означава, че всяка следваща степен под 7 е десет пъти по-силна от предната.

С други думи, в краен случай стомашната киселина на лешояда може технически да е почти 1000 пъти по-киселинна от нашата. Всъщност, тя може да разяде много метали. За допълнително сравнение, акумулаторната киселина има рН около 0,8.

White-backed vultures eating a dead wildebeest

Дори ако бактериите преживеят ужаса в стомаха на лешояда, те трябва да се оцелеят и невероятната му имунна система. Лешоядите притежават една от най-силните имунни системи от всички гръбначни животни и има малко болести, пренасяни с храна, които наистина представляват заплаха за тях.

Що се отнася до това защо хората нямат същите способности – лешоядите прекарват почти цялото си време за хранене в непосредствена близост до изгнила плът, покрита с болести, така че само техните прадеди, които биха могли да се справят добре с подобна среда, ще живеят достатъчно дълго, че да се възпроизведат и така бавно да обогатяват генофонда на вида така, че постепенно да могат да се хранят с все по-разложена плът, без последствия. Хората, от друга страна, обикновено не са се подлагали на такива неща. Въпреки че ние можем да ядем сурово месо при условие, че е много прясно и стомашната ни киселина е достатъчно силна, за да убие много видове бактерии (макар и не от вида, който причинява язви, например), стомасите ни просто не са готови да се справят с определени видове бактерии. В крайна сметка хората прекарахме много хиляди години, използвайки мозъците си, за да създадем начини да избягваме разложената плът, докато лешоядите по необходимост са прекарали хиляди години като са се подготвили да живеят благодарение на нея.

Разбира се, има момент, в който дори лешоядът ще каже „не“ и ще отхвърли месото като твърде изгнило и негодно за ядене. Това обаче не е задължително да го спре в крайна сметка да изяде някоя друга от останките на трупа. Например, брадатият лешояд може да живее на диета, изградено от 70% -90% кости. Всъщност, според проучвания, проведени върху този вид, такава диета всъщност е по-ефективна от диета с прясно месо, тъй като костите имат по-високо калорично съдържание и ще останат годни за ядене много по-дълго от плътта.

African Hooded Vulture (Necrosyrtes monachus), Kruger National Park

Може би най-изненадващият факт за лешоядите е, че въпреки почти универсалната им репутация на носители на болести, изследванията сочат точно обратното и се забелязва, че когато популациите от лешояди намалеят в даден район, честотата на болестите обикновено нараства, понякога доста силно. Защо?

Както вече казахме, храносмилателната система на лешоядите унищожават повечето бактерии в мършата. Така че, ако лешоядът изяде болно животно, разпространението на болестта се избягва. Това, заедно със склонността му да оглозгва труповете, пречи силно на разпространението на болести. Когато обаче популацията от лешояди изчезне по някаква причина, разпространението на болести се покачва, тъй като телата на животните неизбежно се оставят да изгният и се консумират от животни, които не могат да убият вредителите и така стават носители.

Освен това лешоядите ходят до тоалетна върху себе си, докато се хранят, което благодарение на силно киселинния характер и на телесните им отпадъци, помага за унищожаването на всякакви бактерии, които биха останали върху краката им.

 
 
Коментарите са изключени