Защо котките обичат толкова котешка мента
Собствениците на котки по света заливат интернет с видеоклипове на своите любимци, които еуфорично се търкалят и мятат при вида на торбички, пълни с котешка мента (коча билка). Но как точно тази билка – и нейният заместител, известен като мататаби – кара котките да се чувстват надрусани, отдавна е загадка. Сега обаче едно проучване предполага, че ключовите опияняващи химикали в растенията активират опиоидните системи на котките, подобно на хероина и морфина при хората. Освен това изследването заключава, че триенето в растенията предпазва котките от ухапвания от комари.
„Това проучване по същество разкрива нов потенциален репелент срещу комари“ чрез изследване на „фармацевтичните познания“ на котките, казва биологът от университета Emory Якоб Де Руд, който не е участвал в проучването.
Котешка мента (Nepeta cataria) и мататаби (Actinidia polygama) съдържат химически съединения, наречени иридоиди, които предпазват растенията от листни въшки и са известни като ключът към еуфорията, която изпитват котките. За да определи физиологичния ефект на тези съединения, биологът от университета Iwate Масао Миядзаки прекарва 5 години, провеждайки различни експерименти с растенията и техните химикали.
Първо, неговият екип извлича екстракт, присъстващи както в котешката мента, така и в листата на мататабито, и идентифицира най-мощния компонент, който произвежда замайването у котките: химикал, наречен непеталактол, за който, до това проучване, не беше доказано, че засяга котките . (Веществото е подобно на непеталактон – основният иридоид в кочата билка). След това те поставят непеталактол на стойност 10 листа в хартиени торбички и ги представят заедно с торбички, които съдържат само физиологичен разтвор, на 25 домашни котки, за да тестват заключението си. Повечето животни проявяват интерес само към торбичките с непеталактол.
За да се уверят дали именно това вещество привлича котките, те повторят експеримента с 30 диви котки – както и един леопард, два риса и два ягуара, които живеят в японските зоопаркове Tennoji и Oji. Големи или малки, котките универсално се предават на веществото, разтривайки главите и телата си в листовете по средно 10 минути. За разлика от това, кучетата и мишките, които също са тествани, не проявяват интерес към съединението.
След това изследователите измерват бета-ендорфините – един от хормоните, който естествено облекчава болката и предизвиква удоволствие, като активира опиоидната система на тялото – в кръвния поток на пет котки 5 минути преди и след излагане на веществото. Изследователите установяват, че нивата на този „хормон на щастието“ са се повишили значително след излагане на непеталактол в сравнение с преди това. Пет котки с изкуствено блокирани опиоидни системи не проявяват интерес към торбичките с непеталактол.
Но изследователите искат да знаят дали има причина котките да дивеят, освен да изпитват удоволствие. Тогава един от учените чува за отблъскващите насекомите свойства на непеталактона, който преди около 2 десетилетия показва, че е толкова добър в борбата с комари, колкото и продуктите от магазина. Изследователите предполагат, че когато котките в дивата природа се търкат в коча билка или в мататабито, те по същество прилагат репелент срещу насекоми върху себе си.
Те първо показват, че котките могат да прехвърлят химикала върху кожата си, а след това провеждат експеримент с живи комари – подобен на този с хора при тестване на репеленти срещу насекоми. Те поставят третираните с непеталактол глави на вече успокоените котки в камери, пълни с комари, и преброяват колко кацат върху тях – резултатът е около половината от броя, които каца върху котешки глави, третирани с неутрално вещество.
Повечето учени и собственици на домашни любимци предполагат, че единствената причина котките да се търкалят в кочаta билка е еуфоричното й въздействие, казва Миядзаки. „Нашите констатации предполагат, че търкалянето е по-скоро функционално поведение.“
Изследователите предполагат, че предците на котките може и да са отърквали телата си в растенията случайно, да се радват на усещането и затова да продължават да го правят. Не е ясно обаче дали еуфоричният резултат – или отблъскващите насекомите свойства на растението – ги карат да ползват растението. „Всеки, който някога е седял на полето, наблюдавайки животните, които ловят плячка, знае колко е трудно за тях да стоят неподвижни, когато наоколо има много комари“, казва Миядзаки. „Следователно не изглежда неразумно да се твърди, че има силна нужда от някакъв репелент“, за да се предпазят от досадните гадинки.
Екипът, който вече е патентовал репелент срещу насекоми, базиран на непеталактол, планира след това да идентифицира котешките гени, участващи в реакцията към кочата билка, и да проучи действието на веществото срещу други вредители. Де Руд, който е впечатлен от това колко задълбочени са експериментите, казва, че работата предоставя „наистина интересен“ пример за това как насекомите могат да формират поведението на животните. „Удивително е колко много можем да научим от животните.“
