shareit

Защо е толкова трудно на имунната система да се справи с коронавирус

| от |

След като Швеция официално говори за постигането на имунитет от коварния коронавирус, човек започва да се замисля какво наистина е необходимо, за да може тялото му да се справи с подобно заболяване. Един интересен факт е, че страната е постигнала това, без толкова сурова изолация.

В резултат на това се говори, че Стокхолм е официално подготвен до няколко седмици да вдигне всички ограничения и да докаже, че се е справил с това заболяване. Разбира се, дори тази стратегия изисква ограничаването на рисковите групи, които в този случай са останали по домовете си. Следователно идва и по-важният въпрос: как работи имунната система срещу всеки вирус?

Алан Уотс е казвал, че ако човек види каква война се води в неговото тяло на молекулярно ниво и въпреки това се достига сериозен баланс, никога не би могъл да повярва колко сложно е човешкото същество. Акико Ивазаки споделя, че тялото и най-вече имунната система е добре подготвен оркестър, който знае в кой момент да освободи определени химикали. Да, всичко звучи поетично, но защо в този момент същата не може да изсвири последната песен на това заболяване?

Как започва всичко. Covid-19 се пренася по въздушно капков път и най-често пристига в носоглътката на човек и след това се отправя към белите дробове чрез вдишване – по тази причина маската винаги трябва да покрива и носа, но най-вероятно сте забелязали как мнозина предвидливо оставят този канал напълно отворен. Вирусът се закача върху протеин на повърхността на клетките наречен ACE-2 и започва да се мултиплицира. Както и преди сме разказвали, всеки вирус използва клетката приемник, за да започне този процес и го прави до момента, в който самият приемник не може да издържа. Този агресивен метод евентуално води до смърт.

При здрава имунната система, готова да се бори с всякакви предизвикателства, съществуват два сценария. Вирусът ще бъде победен още в началния стадий, докато се намира в носа. Всяка клетка в човешкото тяло има своя защита. И наблюдава за присъствието на „гости“ от външната среда. При навлизането на вирус, всяка клетка започва да изработва цитокини – молекули, които изпълняват функцията на вестоносци и така съобщават на останалите клетки да се подготвят за истинска битка. Незасегнатите клетки бързо започват да произвеждат антитела, те предпочитат да са готови.

SEM_blood_cells

Снимка: By Bruce Wetzel (photographer). Harry Schaefer (photographer) – Image and description: National Cancer Institute, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1243646

При силна имунна система, вирусът може да умре още в този стадий. Проблемът обаче е, че повечето вредители са подготвени за тази стъпка и често могат да преминат линията на защита. Голяма част от вирусите успяват да спрат въпросните молекули. Така се заобикаля и първата линия на защита. Втората линия е свързана с адаптирането на имунната система и създаването на редица инструменти за противодействие. Дендритните клетки веднага поемат функцията на вестоносци и този път активират защитите с една по-важна мисия – търси и унищожавай.

Така наречените Т-клетки започват вълнуваща обиколка в цялото човешко тяло и търсят заразени клетки, които да убият. Макрофаджите са друг вид клетки, които помагат с изнасянето на вредителите, те самите помагат за създаването на още повече Б-клетки. Именно последните са известни с продуцирането на антитела. Тяхната мисия е да създават патогени, с чиято помощ се елиминира шанса за повторна експлоатация на клетки-приемници. С други думи, обновената защита на всяка една клетка не позволява на вируса да започне повторно отвличане и мултиплициране.

Антителата идентифицират вирусните клетки за имунната система, които подлежат на унищожаване и в повечето случаи се заличават преди вирусът да започне да се размножава. След като вирусът е победен и тялото знае как да се справи – човешкото тяло има такава памет, шансовете за повторно заразяване са сведени до минимум. За съжаление този процес отнема много време. Според Венийт Менашери – имунолог в Тексаския университет – заболелите от SARS са имали нужда от 10-14 дни, за да успеят да създадат ефективни антитела.

А самата система има нужда от 4-8 седмици, за да достигне пик и да се разправи с коварното заболяване. В този момент антителата са безмилостни и завинаги приключват атаката. Защо е необходимо толкова време? Всеки вирус е уникален и съответно може да противодейства и да се защитава. Следователно има нужда за разпознаване, изследване, подготовка за противодействие и много други. Това е времето, в което нашите защитни стени работят на принципа на проба-грешка и така до евентуален ефект. Веднъж щом открият правилното противодействие, тялото започва да произвежда милиони антитела.

И точно тук идва силата на ваксината, за която мнозина смятат, че е пълна с антитела и микрочипове, които най-вероятно се опитват да ни убият. Няма да насочваме вниманието на читателя в тази фантастична и магична технология и продължаваме с научно доказаните факти. Ваксината в ядрото си представлява готово антитяло, което пристигайки в човешкия организъм, може да бъде разпознато и да прескочи редица опити, гарантирайки бърза подготовка за противодействие. Тежкото сражение продължава с по-лоши сценарий като победата на един вирус срещу антителата.

В този случай често може да бъде забелязано как антителата се превръщат в магистрала за вируса и още по-бързото му заболяване. Така се случват възпаленията. Най-вероятно всеки от нас е преживявал зачервеното гърло и познава много добре сухатата и болката там. Макар и да е неприятно преживяване Анджела Размусен от университета в Колумбия споделя, че точно това ни предпазва от фаталния край.

Macs_killing_cancer_cell

Снимка: By Susan Arnold (photographer) – Image and description: Dr. Raowf Guirguis. National Cancer Institute, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1243799

Възпаленията са признак на сериозно разтоварване на антитела в заразена област, те пътуват предимно по кръвен път и съответно при нужда от повече като тях, въпросната засегната зона трябва да засили кръвоснабдяването. В негативния сценарий, когато белите кръвни телца се обърнат срещу имунната система, можем да станем свидетели на абсолютнота загуба на орган и за жалост – на смърт. Такъв случай се нарича цитокинна буря и при някои може да се прояви много по-жестоко, отколкото при други. В случая това може да е свързано с възрастта на един човек, както и с други по-жестоки заплахи като високо кръвно налягане и диабет. Ако си мислите, че след преминаването на една инфекция сте вън от опасност – грешите.

Повечето вируси са способни да изпаднат в така наречен латентен стадий в тялото, без да се репродуцират и да причиняват симптоми на инфекция. Те ще започнат работата си, когато усетят, че имунната система е слаба. Обикновено антителата остават и знаят как да противодействат, но за наше огромно съжаление, както и за изненада на повечето вирусолози, антителата за противодействие на коронавируси можже да изчезнат след време, в повечето случаи след близо година. Тук идва и по-важният въпрос: как да разберем, че сме имунизирани?

В повечето случаи всичко става с тестове, предимно кръвни такива. По този начин може да стане ясно кой наистина притежава антитела. Повечето тестове са насочени и към изследването на антитела, които са адекватни на заболяването и имат силата да се преборят. По този начин се изчислява и количеството антитела, необходимо са гарантирането на имунитет. Лошата новина е, че наличието на антитела често не могат да докажат дали вирусът продължава да присъства в едно тяло. Това доказва, че човек може да бъде преносител и по тази причина идва нуждата от други генетични тестове.

И до днес не е точно сигурно как едно заболяване може да донесе имунитет на човек, защото не трябва да забравяме, че хората прекарали дребна шарка са имуницирани завинаги. Антителата при имунизация траят около 88 години след ваксиниране, следователно е странно как едно общество започва да си мисли, че ваксината може да навреди. Проблемът с коронавирус идва от факта, че антителата ще издържат около година в тялото, а след 5 години няма да има и следа от тях, което автоматично засилва нуждата от периодично ваксиниране и изобщо – създаване на ваксина.

Някои случаи в Китай показват, че хора с леки симптоми на заразата нямат наличието на антитела след преборването на вируса, което още повече озадачава лекарите. В случай, че коронавирус се появи след 5 години, когато тялото е изчерпало или преценило, че нуждата от тези антитела е излишна, разполагаме със спасителен план, предоставен от добре познатите ни Б-клетки.

Те разполагат с памет и този път няма да имат нуждата от толкова дълъг срок за изработката им, вече знаят какво противодейства и започват да се разпространяват изключително бързо и лесно. Този път срокът ще е максимум 2-3 дена. В този период можем да бъдем инфектирани и дори да не го усетим и да не проявим симптоми, което е повече от прекрасна новина. Относно масовото тестване и гарантиращото спасение за освобождаване на хора от карантина, това не е чак толкова розова техника, която ще върне едно общество обратно към нормалния начин на живот.

Phage

Снимка: By Dr Graham Beards – en:Image:Phage.jpg, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5035798

Идеята на тази превенция е да се открият хората, които могат да бъдат преносители. Тази защитна стена се прави предимно за медицинския персонал, който прекарва доста време именно със заболели. Тестовете помагат за откриването на уязвими групи, но няма да помогнат за възстановяването на всички останало, напротив, тук идва нуждата от ваксина, за да можем да говорим за имунитет.

Същият е в основата за връщане към нормалния живот, тестовете са за откриването на преносители и рискови пациенти и имайки предвид тънката граница на един пропуснат или объркан тест, може да си представите какво ще направи той, когато започне да контактува с други хора. Имунитет може да бъде придобит с ваксина за SARS вирус, който практически е малко по-стара версия на коронавируса, когато двата вируса са от един и същи тип, шансовете на един човек да се справи по-лесно, автоматично се повишават.

Ако това не помогне, най-вероятно в употреба ще влезе добре познатата възстановяваща се плазма. Това е метод, в който възстановилите се пациенти ще дават кръв. Така ще се изследват антителата и ще се опитат да ги реплекират, като по този начин ще помагат на засегнатите пациенти. Този вид антитела обаче имат трайност от няколко месеца, следователно няма как да имаме високи очаквания. И накрая да завършим с така наречения стаден имунитет. Такъв се добива, когато едно общество има около 70-90% имунитет от едно заболяване с много по-малко преносители. По тази причина карантината и изолацията са изключително продуктивен метод за предпазване, макар и без имунитет.

Заглавна снимка: By Volker Brinkmann – (November 2005). „Neutrophil engulfing Bacillus anthracis“. PLoS Pathogens 1 (3): Cover page. DOI:10.1371. Retrieved on 2009-01-04., CC BY 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2107792

 
 
Коментарите са изключени