shareit

Защо човечеството игнорираше екологията 2 века и сега се изненадва от последствията

| от |

През 1964 г. жителите на Ню Йорк са поканени да на въртележката, поръчана от Ford и разработена от Уолт Дисни, която трябва да прилича много на нещо, което години по-късно ще виждаме в анимационния филм „Семейство Джетсън“. По това време американците са убедени, че могат да постигнат всичко от колонизирането на Антарктида до Луната.

Ел. енергията е станала изключително евтина и светът утре ще бъде достъпен за всички. С негова помощ всяка една територия може да бъде обитаема. General Electric също се радват на такава фантазия и техният павилион на три етажа струва зашеметяващата сума от 17 милиона долара. Посетителите преминават през всичките шест сцени, където темата на разговор е еволюцията на американския живот от 1880 г. до 1960 г. и успехът да има по-малко задължения и повече време за семейството.

Създадена и е анимирана версия, която ще разказва историята и ще напомня как един човечец на име Томас Едисън се е опитвал някога да постави електрическа крушка. В залата на General Electric Gold Medallion Home всеки посетител може да види новото и модерно оборудване, докато песента „There`s A Great Big Beautiful Tomorrow“ се изпълнява от братята Шърман и обещава на всички, че утре ще е един красив ден и слънцето ще продължи да свети ярко след това.

Темата винаги е една и съща на всеки Световен панаир и всичко започва със създаването на енергия от въглищата. През 1964 г. електроенергията е толкова евтина, че употребата ѝ ще бъде активна във всеки един ден. Повечето компании се кълнат и в още по-голямото развитие на атомните централи, но в този период големият успех продължава да се случва с помощта на твърдите горива – въглища.

По това време газовите компании са отговорни за 80% от електричеството и не са съгласни да дават предимство на атомната енергия. От другата страна на Желязната завеса ще стане ясно, че някога Ленин е говорил за завършването на комунизма и неговото създаване, докато не се електрифицира целият СССР. През 60-те години още едно гориво започва да се прокрадва в спектъра на човечеството – петролът вече е фактор в глобалната икономика.

Никой не мисли за замърсяването, в това отношение през 50-те години повечето изследователи са щастливи, че са успели да създадат нещо, което ще постави края на къртовски труд и ще даде възможност за едно по-добро бъдеще. Дори атомните централи са в плана за създаването на красивото бъдеще, което големите корпорации рекламират толкова добре, впрочем в момента живеем точно в тази ера, за която те са мечтали. Един от големите успехи е поставянето на водна централа в Ниагара и с помощта на вятъра и водата, този принцип на работа също започва да се наблюдава.

Датският Едисън – Пол ла Кор започва да изследва силата на електричеството още през 70-те години на XIX век и първо работи в телеграфна компания, а след това се запалва по идеята за електричество и светлина. При това в неговите планове са включени и селата, а не само големите градове. През 1891 г. получава финансиране и започва да използва силата на вятъра, за да осветява училището, където е учител.

Дизайнът му скоро започва да се разпространява в цяла Дания, а самият ла Кор вече е търсен като професор, който да помага и да тренира всички останали екипи относно обслужването на компанията. Американските братя Джо и Марсел Якобс правят същото, използвайки ревящите ветрове на Монтана, за да построят малка централа, излизайки от официалната електрическа мрежа. Използват генератора от стар самолет от Първата световна война, след това добавят перки и с части от стар Ford Model T създават стара вятърна-водна помпа.

Същите започват да се озовават във всяка една ферма. По-късно ще основат и своята електрическа компания през 1928 г. и с това ще отворят фабрика в Минеаполис през 1932 г. Адмирал Бърд закупува една такава турбина и 22 години по-късно ще изпрати снимки на компанията, където ще покаже, че продължава да се върти и да създава електричество. В Русия се върви по същите стъпки, съветските учени работят в същата посока, основават Академията на науките и се фокусират върху силата на вятъра.

През 1931 г. вятърната турбина близо до Балаклава на Черно море ще започне да генерира около 100 kW. Макар и да липсва официално състезание, руснаците успяват да изпреварят братята Якоб, които реално са имали мощност от 1.5-3 kW. За съжаление, човешката еволюция, науката и технологията, остават на заден план, когато избухнат войните. Съветските учени никога повече не се връщат към този проект и никой не знае какво се случва с турбината.

Някои подозират, че е била унищожена през 1942 г. Важното е, че успехът се разпространява и докато ние оставаме противници на идеята, че има граници между страните, но не и за науката. Истината е, че ако има един свят, който трябва да работи перфектно и да се справя с всички трудности, той трябва да бъде ориентиран именно към нея и нищо друго. Палмър Путнам вижда какво са създали руските му колеги и решава да експериментира и дори да подобри технологията. Неговата мечта е да създаде турбина, която може да генерира около 1 мегават. По образование, той е геолог и няма много познания в създаването на електричество, води се само и единствено от амбицията.

Идвайки от семейство на авантюристи и ветерани от войната – братовчед му ще се ожени за Амелия Ерхарт и скоро приходите няма да бъдат проблем. Не е необходимо много време, за да се роди турбината на Путнам, която генерира 1250 киловата, позиционирана в планина във Върмонт. Проектът е разработен от строител на мостове в Пенсилвания, пропелерите идват също оттам, а сглобката се прави в Охайо и след това се изпраща до мястото, където ще работи. При преминаването дори мостовете трябва да се подсилят, защото това инженерно чудовище е тежко. На 19 октомври 1941 г. започва да доставя електричество в мрежата. Работи до 1943 г. и след като чупи механизма си, американските инженери имат други проблеми, с които да се занимават.

В продължение на две години, електрическата турбина продължава да стои като паметник в продължение на 2 години, докато войната не свършва. Едва през 1945 г. някой се сеща, че може да я поправи, но скоро отново се чупи. Работи само около 1100 часа и пропелерите падат и една вечер нокаутират Путнам. Американският конгрес чува за случилото се и решава, че това е опасна технология, изобретателят също се отказва и сега говори за ядрена енергия или за соларна такава.

Компанията, която го финансира, дава пари за написването на книга и описването на целия патент, същият се пуска свободно и оставя хората да построят такива, ако желаят и ако имат нуждата. До 70-те години никой не се сеща за вятърната енергия. На световния панаир в Париж от 1878 г. учителят по математика Август Моучот ще представи своята идея за соларна енергия, с нея ще запознае хората и с така наречената печатаща преса, която може да направи повече от 500 копия за час. На панаира, машината работи и размножава копие от неговия журнал и точно там се говори за енергия от слънцето.

След това се говори за фурна на соларна енергия, която може да създава пара без нуждата от въглища. Математикът използва серия от огледала, за да концентрира слънчевата енергия и да повиши температурата във фурната. Френското правителство финансира Моучот да замине в Алжир и да експериментира с жаркото слънце там, но понеже въглищата са толкова евтини, скоро финансирането приключва и той се връща обратно към преподаването. Мечтата за соларна енергия все пак не приключва. В началото на XX век американецът Франк Шуман започва да прави електроцентрала в задния двор на дома си във Филаделфия. С помощта на черни тръби и течност с ниска точка на кипене, същите се обличат в няколко слоя стъкло и когато течността започва да се изпарява, парата задвижва парен двигател.

Произведението на Шуман е доста голямо и той самият започва да си мисли, че ако все пак успее да продаде технологията в страни, където въглищата са скъпи, но слънцето грее силно, може да се превърне в истински милионер и да реши много проблеми. Представя своя проект в покрайнините на Кайро, преди да успее да получи финансиране, Първата Световна война избухва и парите се предоставят за оръжие. Слънчевата светлина се използва за нагряването на вода, като големите варели се поставят на покрива на сградите. През 1979 г. точно такива, цели 32 от тях, се монтират на покрива на Белия Дом.

По това време Джими Картър продължава да споделя, че зелената енергия е положителна посока. Картър ги поставя, а Рейгън ги премахва. Буш ще върне няколко от тях и ще ги инсталира в градината. Обама пък ще бъде по-смел и ще ги монтира на покрива. Когато Джордж Кек започва да монтира своя дом за утре, неговите очаквания са доста ограничени. Неговото специално изолиращо стъкло го изненадва изключително много. По това време в Чикаго времето е студено, но работниците вътре не просто се потят, те започват да се събличат, защото температурата е станала непоносима.

Принципът на работа е абсолютно същият. Някога изследователят Джоузеф Пакстън отглежда амазонски лилии в задния двор на своя „соларен дом“ и често гостите идват да се любуват на красотата на природата, затворена в неговата къща, непозната на времето във Великобритания. През 1947 г. компанията за производство на стъкло работи върху книгата „Вашият соларен дом“ с 49 примера как може да се използва и изгради соларен дом, като дори се посочват и архитектите, които биха поискали да се занимават с това. Всички части се сглобяват в Чикаго и Ню Йорк, като това определено се отразява положително на цената. За съжаление, това вече е изгубена кауза, по това време панаирите показват климатици, които отопляват и охлаждат и никой не се интересува за зелената енергия, никой не се интересува и за сметката за ток, след като същата е толкова евтина.

Първите соларни панели се създават за захранването на телефонни кули в по-далечни точки. С това мечтата на човечеството да използва всичката енергия на слънцето се осъществява. Единственият проблем е, че след като са поставени в далечните центрове на САЩ, птиците нямат нищо против да ги цапат по всякакъв начин или да кацат на тях, с което ги повреждат. Компанията, която ги продава, най-накрая банкрутира, защото до всяко едно такова устройство трябва да се постави един човек, който да го чисти. Идва друга идея, да се използват такива соларни клетки в миниатюрни размери, които да захранват слухови апарати. Още преди да се изплатят, производителят отново банкрутира.

Много по-късно Артър Кларк ще говори за соларни панели, които да захранват космическа станция. Ще е необходимо много време, преди да се появи някой с идеята, че това може да заключи евентуалният успех и да ги постави на земната повърхност. И така стигаме до днес, когато щетите са направени, а преходът и връщането на идеи от век назад, трябва да се реализират. Единственият проблем е, че това се случва във времето на пандемия, във времето на икономическа криза, социална несигурност, както и световна такава. Прекарахме повече от 2 века в демонстрирането на охолен и щастлив живот, получихме пластмасата като аксесоар, а след това и още много други допълнителни електроуреди, за да можем днес да се откажем от тях или да говорим за екология.

На фона на тази битка, най-доброто, което светът успя да роди е истерично същество като Грета Тунберг, което да се държи като разглезено глупаво малко дете. Това е лицето на екологията днес. Един продукт, роден от болните амбиции на семейство актьори, които го продават като следващият хамбургер от бързата верига за хранене. Ако това е най-доброто, на което това общество и този свят е способен, то ние сме обречени и не се превръщаме в нищо друго освен в продукт на една система от замърсители. Модерни роби, които остават затворени в малките си кутийки от няколко квадрата и се хранят със същата по-скъпа пластмаса, отцепени от природата, която ни е отгледала до тук.

И да, дори и да имаме нуждата от промяната, дори и да се опитваме да не ограбваме следващото поколение от това, което имаме днес, шансовете са минимални. Причината е, че докато имаме належащите проблеми, светът има още едно лице – икономиката, създаването на още хотели, освобождаването на още пространство и много, много други. Светът на бъдещето, описан в горните редове, остава достъпен само за няколко процента от световното общество, но докато въглищата бяха евтини и повечето уреди в едно домакинство можеха да виреят за минималната сума, то днес сме вградени в тях и не можем да се разделим. Процесът остава необратим.

На фона на всичко това, популярната зелена сделка продължава да идва безусловно и да редуцира начина ни на живот, ограничавайки обикновения човек, разорявайки го и превръщайки го в един от виновниците, които нямат никаква вина. Все пак това е същият процес, който се е случил и в миналото, ограбването на бъдещето поколение в наше лице на фона на всички останали.

 
 
Коментарите са изключени за Защо човечеството игнорираше екологията 2 века и сега се изненадва от последствията

Повече информация Виж всички