Защо алкохолът ни прави агресивни

| от |

Консумацията на алкохол е особено интересна тема за науката. Имайки предвид високата консумация в световен мащаб, можем спокойно да забележим и различните проучвания на влиянието на тази особено древна напитка. Група учени решили да разгледат малко по-обстойно каква точно е връзката между алкохолът и агресията, която се проявява в следствие на консумацията.

През последните няколко десетилетия, учените допускат, че има връзка между двата елемента. Според направената статистика на Томас Денсън, Кейт Блъндел, Тимъти Шофийлд, Марк Шчира и Улрик Крамер, около 50% от всички престъпления, които водят до агресия, са в следствие на прекомерната употреба на алкохола, а до този момент, повечето теории по тази тема са насочени към алтернативната функция на префронталния дял на мозъка. С помощта на ядрено магнитен резонанс, учените решават да проверят тази теория и за целта избират около 50 млади респондента.

Всеки от тях получава различна доза алкохол, а в самото изследване са включени и хора, които получават плацебо. След консумацията, повечето трябва да се изправят срещу провокативен и не толкова провокативен опонент, за да може да се измери и прецени нивото на агресия в това отношение. Интересен факт е, че хората, които нямат алкохол в организма, изобщо не реагират на по-агресивните и дръзки личности срещу тях. Когато обаче на стола се настаняват хората, консумирали алкохол, учените откриват позитивна корелация в средния и префронталния дял на мозъка. По този начин се стига до заключението, че всяка една теория до този момент е била наистина вярна.

young upset and aggressive man in pub raising fist threatening throwing punch ready to fight as the violent thug troublemaker and furious wasted guy isolated on dark background

Имайки предвид свободният достъп на една от най-популярните напитки в това отношение, можем спокойно да забележим, че статистиката го смята за един от отговорните елементи за извършените по-тежки престъпления – между 35-60% са случаите на проявена агресия. Направеното изследване по отношение на различните форми на този вид престъпления включват: убийства, нападение, сексуално посегателство, насилие към половинката и дори насилие над деца. При по-отговорното приемане на алкохол, учените установяват, че се забелязва и сравнително по-ниско до средно ниво на агресия, в която най-вероятно респондентът отчита наличието на провокация, но все още проявява здрав разум, за да прибегне до крайната мярка на саморазправата.

Според учени като Греъм, самият алкохол не е достатъчен, за да може спонтанно да събуди агресията в хората. За активирането на това поведение е необходима и враждебна атмосфера, както и провокатор, едва тогава можем да видим и прерастването на агресивното настроение в действие. Впрочем, за да се достигне до крайните мярки, човек трябва да бъде обект на следните три елемента: подбуждане, импулс и инхибиция. Подбудата може да се забележи при нормалните социални отношения, които носят най-често отхвърляне от дадена социална група. Импулсът може да дойде в определени ситуации и характеристики, за които най-често можем да видим в картона на самия респондент.

Историята на излагане на агресия и повишаването на нивото на болка, често засяга онези почитатели на чашката, които вече са се сблъсквали с въпросния феномен. Инхибицията би помогнала на хора, които най-често упражняват върху себе си най-различни методи, за да подтисната агресията си – тоест високи нива на самоконтрол, ограничение и други. С оглед на изброените елементи, някои теоретици смятат, че липсата на контрол при консумация на алкохол повишава възможностите на консуматора да стане не само агресивен, но и нападателен. Разбира се, връзката между перманентното консумиране на алкохол винаги идва с проявата на сила в следствие на него. Интересното тук е, че експериментът е направен върху млади хора, които все още не са имали възможността да се изложат на по-дълготрайна консумация и точно по тази причина бихме забелязали, че резултатите са много по-ниски.

Angry businessman giving the finger, studio

Следващата теория в това отношение ще се доказва при хора в малко по-напреднала възраст и изразена любов към твърдите напитки. Освен това, когато младите са изложени на по-високи нива на неприятно поведение, автоматично се наблюдава и повишаване на количеството кислород в кръвта, последван и от по-сериозна активност в предната част на мозъка. Именно там се откриват всички елементи на поведение, които работят за негативно поведение, възбуда, контрол на поведението и разбира се, чувството за възнаграждаване. Именно тези дялове остават под по-сериозно наблюдение в бъдеще. Някои проучвания вече показват интересна връзка между региона, който отговаря за награждаващото поведение и този на агресията.

С други думи, дори когато влезем в схватка с опонента си, нивото на агресия ни позволява да се почувстваме възнаградени, а във всеки друг случай, когато се наложи да се защитаваме или да бъдем агресивни, точно този дял не би могъл да ни накара да се почувстваме така. В някои моменти, учените дори прилагат различни видове манипулация, за да се опитат да овладеят активацията на челното полукълбо, така успяват да намалят до някаква степен желанието за саморазправа, но не и да го изключат напълно. Това може да ни покаже още една подробност, всеки човек, без значение дали е консумирал алкохол или не, може да отговори на злонамерено поведение към самия него, в тези случай се активират всички рецептори и подготвят организма за предстоящ двубой и прилежащото към него поведение.

Emotional Sports Fan in Pub

Известно е на всички, че острата консумация на алкохол увеличава освобождаването на серотонин и допамин, като същевременно упражнява инибиторното действие в кората чрез освобождаването на гама-аминомаслена киселина. Следователно при по-големи количества можем спокойно да забележим и намалената активност на останалите дялове, остават включени само тези, които възнаграждават и агресивното поведение. Добрата новина е, че когато количествата алкохол са високи, автоматично се забелязват и нарушения на когнитивните способности, липсва контролът на внимание, планиране, превключване на комплекси, правилна реакция и обработка на информация, а подобни моменти са изживявани от мнозина. Когато имаме остра консумация, спокойно можем да забележим, че повечето агресори, дори и да искат да влязат в схватка със своя опонент, практически не могат, това обаче не намалява желанието им за агресия и импулсивно поведение.

Когато респондентите са изправени пред провокация в контролирана среда – опит на непознат човек да вземе от тях пари – трезвениците не реагират агресивно, докато консуматорите, се поддават на алкохола, но не и на разума си. Когато д-р Тейлър прави същия експеримент с 35 души – мъже и жени, той ги подлага два пъти на експеримента – един път в трезво състояние и още един път след консумация на алкохол. Странното е, че във втория случай се наблюдава активност на дясното полукълбо. Според ученият, това доказва, че ставаме значително по-чувствителни. С оглед на цялото изследване, можем спокойно да заявим, че когато човек е употребил алкохол – за целта на проучването всеки е получил две водки с тоник – трябва да бъдем значително по-внимателни.

Ruined life with alcohol. Man sits at table and looks at glass in his hand

Оказва се, че при правилната провокация, а още повече, ако не познаваме нашия събеседник, спокойно можем да се изправим пред особено жесток опонент. Друга важна подробност е, че най-вероятно на следващият ден никой няма да бъде удовлетворен от действията си, когато мозъкът заработи нормално. Освен това не трябва да забравяме, че натрупаното напрежение и миналото, могат спокойно да засилят това поведение.

 
 
Коментарите са изключени за Защо алкохолът ни прави агресивни

Повече информация Виж всички