shareit

За първи път в България: Първата фабрика за розово масло

| от |

Всички знаем за благоприятните климатични условия за отглеждане на маслодайната роза в Карловската и Казанлъшката долини. Засаждането на новите рози се прави през октомври и ноември, след Архангелов ден, и се очаква те да дадат цвят, годен за варене на масло, на третата година. Едно от най-необходимите условия за доброто развитие на маслодайната роза са обилните валежи през пролетта, защото както се казва „тогава гюлът дава най-много“.

В Казанлък и Карлово се произвеждат около 80% от розовото масло в държавата и затова тази местност се нарича с обобщаващото „Розова долина“.

Gallicanae

Маслодайната роза от сорта Gallicanae се появява за първи път в Югозападна Азия. Първоначално се е отглеждала като декоративно растение, но след това се ползва и за розова вода и масло – както точно става този преход, разказват се много легенди и няма точен консенсус. Най-вероятната хипотеза е, че процесът е открит в Индия или Египет през 9 век, след което гастрола на арабите го разпространява в Тунис и Персия, а по-късно, през средновековието, технологията достига и Европа, където през 16 век започва да се прави двойна дестилация на розовата вода, което води до получаване на чисто розово масло. Някъде през 17 век Персия започва да изнася и за Европа, където производството не смогва на търсенето, и така браншът се популяризира като към него се присъединяват редица европейски държави.

Voynyagovo church

Църквата Св. Димитър в село Войнягово

Първите свидетелства за производство на розово масло в България са от 1712 г. от село Войнягово, откъдето се разпространява и в целия Карловски регион. Градините в Розовата долина след това се развиват и стават едни от най-големите розови градини в света. От Освобождението до Първата световна война насажденията нарастват от 10 000 декара, което само по себе си не е никак малко за ситуацията в България по това време, до 90 000 декара. За 1 кг. розово масло са необходими между 3000 и 6000 кг. розови цветчета, а за 1 кг. розова вода е нужен 1 кг цвят. Така реколтата от 10 000 декара дава до 1000 кг. масло на година.

След войната полетата намаляват по площ, а по време на кризата през 30-те години те почти изчезват. След Втората световна обаче правителството се заема да ги възстанови.

През 1956, 1957 и 1960 г. се издават специални постановления за развитие на Розовата долина, след които розовите насаждения нарастват десетки пъти . Създават се и нови сортове като свежен, например, който на шестата година дава розов цвят около 750 кг. на декар.

BASA-1323K-1-46-13-Rose harvests in Bulgaria

Розобер, началото на 20 век

Българското розово масло успява да измести от пазара кашмирското и арабското заради опита, който гюлниците (розоварите) имат от производството на ракия. Те въвеждат редица подобрения в производствот и така не само увеличават количеството на маслото, но запазват и аромата и неговите качествата. Затова то привлича интереса на световноизвестни марки парфюми като Nina Ricci, Chanel, Christian Dior, Kenzo и др.

Nikolay Diulgheroff.8

Проект за плакат на българско розово масло от Николай Дюлгеров, 30-те години на 20 век

„Мускал“ е арабска мярка, която на български означава „тегло“. Тя се използва за назоваване на малките шишенца с розово масло като е равна на приблизително 5 грама. Образът на Бай Ганьо е вдъхновен от розотърговеца Ганю Сомов, когото Алеко Константинов среща на изложението в Чикаго.

Износът започва да се развива в началото на 19 век като едни от първите износители са Христо и Никола Пулиеви от Карлово, откъдето е и фирмата „Братя Гешови“, която изнася много за Англия, българската фирма „Тотю Станчев – Михайлов и сие“, основана в Манчестър. След 1880 г. дейността на Карловския розопроизводителен район избухва.

BASA-2072K-1-321-2-Rose oil factory, Bulgaria

Фабрика за розово масло в миналото

Това бурно разпространение и усъвършенстване на продукта води и до много медали и отличия от световни изложения и панаири като тези в Париж, Лиеж, Лондон, Милано и др. Розовото масло на „Братя Папазоглу“ (за които ще стане въпрос след малко) печели златен медал на изложението във Виена през 1873 г., а две години по-късно взима злато и на изложението във Филаделфия. През 1894 г. Стефан Кьобашиев получава златен медал от изложението в Антверпен, а през 1907 г. Стефан Лилов от Клисура взема първа награда на изложението в Лондон.

Дестилация на розово масло

Дестилация на розово масло

Чорбаджийският род Папазоглу (и Папазови) произлиза от овцевъди, които се преселват от Копривщица в Казанлък през първата половина на 18 век.

През 1820 г. казанлъчанинът Дончо Папазоглу създава първата фабрика за розово масло „Дончо Папазоглу и синове“. 

Търговията му се разраства и през 40-те години на 19 век синовете му Димитро и Ботьо Папазоглу я поемат от баща си като основават и първата търговска къща за износ на розово масло, „Братя Папазоглу“. Те изнасят за цял свят и с времето отварят кантори в различни градове като Цариград, Александрия, Париж, Марсилия, Лайпциг, Лондон, Триест, Виена и Ню Йорк. Техни партньори и кредитори са Христо Тъпчилещов, Иван Евстратиев Гешов, Евлоги и Христо Георгиеви, Коста Паница, Марко Балабанов и др.

През 1862 г. с помощта Христо Тъпчилещов от Цариград братя Папазоглу правят значителна сделка, която ги нарежда сред световните лидери, като закупуват рекордно количество от 72 000 мускала розово масло. През тази година добивът е слаб, което вдига стойността на стоката им и така те продават мускалите на много изгодни цени, с което увеличат значително капитала си. За онова време  капацитетът на водещите международни фирми в бранша – като „Имсен“ и „Андониадис — Матео фрер“ е съответно 92 000 и 90 000 мускала.

През 70-те години оборотът на търговската къща на братята надминава милион и половина гроша. Мащабите на операцията им популяризират розовото масло като българското на световния пазар. До този момент то масово се е смятало за турско.

След Освобождението Папазоглу отстъпват лидерството си на рода Шипкови, но и двамата продължават да бъдат сред крупните български предприемачи. През 1892 г. Александър Папазоглу, родственик на братята, основава в Пловдив първата българска парфюмерийна фабрика. Впоследствие тя ще стане „Ален Мак“. Димитро Папазоглу пък навлиза в политиката и става кмет на Казанлък (1879 – 1880), както и депутат в Областното събрание на Източна Румелия (1880 – 1883).

Димитро е сред най-влиятелните чорбаджии в Казанлък и активен деятел на борбата за независима българска църква, а като участник в т. нар. „Цариградски кръг“, е сред имащите право на глас при избора на екзарх Антим I. През 70-те години на 19 век неколкократно приема в дома си Васил Левски, а по време на Руско-турската война там се установява генерал Гурко.

 
 
Коментарите са изключени