shareit

Всеядният Тараре – човекът, който яде всичко, включително бебета

| от |

Чували сме, че човек е това, с което се храни. Почитателите на здравословния начин на живот са известни с броенето на калории, произхода на храната, употребата на мазнини и всичко това, за да позволят на тялото да им служи безпроблемно за по-дълго време. Историята познава най-различни крайности, откриваме страстни вегани, преминаваме през хората, които могат да потвърдят, че се хранят само със слънчева светлина и накрая достигаме до онези с възможно най-лошите хранителни навици.

Замислете се за човек, за когото сте сигурни, че не живее здравословно и се унищожава в името на безкрайното желани на дебелото черво, сетихте ли се? Добре, вашият познат не може да се бори с героят от тази история. Преди да представим него, като френският войник и шоумен Тараре, трябва да напомним, че със същото име може да се открие състезателен кон, както и опера, написана от Антонио Саилери.

Всеядният Тараре няма нищо общо с изкуството и конните надбягвания, но определено ще го запомните много лесно. Как? Той обожавал да се храни с огромни количества месо и макар да живее в края на XVIII век, семейството му е изправено пред огромен проблем – не може да го изхрани. Не трябва да го жалите толкова много, Тараре започва да обикаля страната, придружаван от банда проститутки и крадци, изпълнявайки най-различни шарлатански представления, с които да се нахрани. Нека обаче започнем историята от самото начало. Тараре се ражда в Лион през 1772 г. и веднага демонстрира своя невероятен апетит. Казват, че можел да изяде четвърт крава в рамките на деня, като той самият имал същите размери. Преди да започне да демонстрира своите номера пред публика, краде храна и проси.

 След като осъзнава, че има един невероятен талант и сякаш може да консумира всичко, ограниченията падат завинаги. Публиката на Франция е гладна за зрелища, а Тараре е просто гладен и може да яде всичко – абсолютно всичко. В една обикновена вечер ще покани гости от всички краища на Франция, за да изяде коркови тапи, камъни, живи животни и ще поглъща цяла кошница с ябълки една по една – все пак има някакви ограничения на тялото си, макар и публиката да продължава да разказва как изсипва цялото съдържание в гърлото си. Любимо блюдо е змийското месо, което също се доставя от зрителите. През 1778 г. ще се премести в Париж и ще продължи със същите номера като уличен артист. Дори и най-добрите срещат проблеми и Тараре го знае.

На едно от представленията успява да се задави с храна и едва не умира. Притеснените зрители го носят на ръце в болницата, където му предписват възможно най-силните разхлабителни. За благодарност, всеядният предложил да покаже способностите си, като предлага да изяде часовника и верижката на главния хирург – г-н Жиру. Всички чакали с нетърпение, но Жиру бил малко скептичен и заявил, че ако някоя от неговите ценности се озове в стомаха на пациента, той няма да се колебае да го отвори, за да си ги вземе обратно. С напредването на възрастта, Тараре започнал да отслабва, веднага след приключването на тийнейджърските си години започва да слабее, като около 20-тата си годишнина тежи едва 45 килограма. Описват го като сравнително висок мъж с необичайно широка уста и много изцапани зъби, устните не можели да се забележат от огромната захапка. Приятелите му разказват, че когато не се храни, кожата му увисвала по тялото, а понякога се налагало да я нагъва, за да се облече.

При натъпкването с храна, коремът се подувал като балон, готов да излети. Кожата на лицето му се свила, противно на възрастта му. Ако натъпче 12 яйца в устата си, тогава изражението му, освен щастливо, изглеждало и почти нормално. Тараре се радвал на висока телесна температура, което е плюс само през зимата, през лятото отделял една не толкова приятна есенция и приятелите му признавали, че се надушвал на няколко пресечки разстояние. Докато е гладен, ароматите от него са поносими, но след един обилен обяд, Тараре можел да изгони всички живи души около себе си, някои очевидци разказват, че тогава ще излиза дори пара от тялото му.

С такъв хранителен режим се отключват и някои други проблеми като хронична диария – тя също не се смята за най-приятното изживяване. Всеядният имал забрана да влиза в градските тоалетни и посещавал заведения само по веднъж, персоналът го помнил и повече не го пускал да влиза. Това е единственото отклонение, което има – хранителните навици. Никой не си спомня да го е виждал да повръща или да качва килограми, артистът не бил интелигентен, но спокойно влизал в нормите на нормалните и разумни хора.

Какво може да се обърка? При избухването на Войната на първата коалиция, Тараре се записва във Френската революционна армия. За негово нещастие, армейските дажби нямали нищо общо с обичайните за него. Принуждава се да изпълнява най-различни задачи на останалите войници, за да може да получава храна в замяна, но дори това не помага. Не е ясно колко време е служил, но влиза в болницата с диагноза – екстремно изтощаване. Дават му четири пъти по-големи дажби, но боецът все още не успявал да се засити. Медицинските сестри ще го гонят от кошовете за боклук, където често го откривали да търси още храна. Като забранили това, гладният започнал да обикаля болницата и да гледа кой пациент е заспал, докато вечеря, за да изяде всичко. Военните решават, че само веднъж могат да попаднат на такъв човек и бързо го оставят за участието в специално подготвен психологически експеримент.

Д-р Корвил и д-р Пърси решават да проверят капацитета на Тараре за храна. 15 готвача се подготвят за най-гладния си клиент. Храната се сервира на масата и гвоздеят на програмата представя най-доброто, на което е способен. Успява да се справи с два големи месни пая, няколко плата с пръжки и освен това изпива около четири галона мляко. При последната хапка припада, но сестрите установяват, че просто е заспал. Коремът му отново е като огромен балон. Максималното количество храна било открито, но лекарите не спират с това. Лекарите решили да проверят какъв точно е прагът на търпение към глада и носят жива котка. По думите на експертите, Тараре разкъсва корема на котката и изпива кръвта ѝ, а след това започва да дъвче и суровото месо. От време на време плюел само козината. По този пример се носят и други животни като змии, гущери и кученца – всичко е изядено.

Военните се изморяват от хрантутника и най-накрая искат да го върнат обратно в служба. Междувременно в болницата започват да предоставят предмети за консумация, които нямат никаква хранителна стойност. Тараре се храни с твърди предмети, които на другия ден успява спокойно да изхвърли. Единственото приложение, което може да даде този феномен за френската армия е като куриер. Предлагат му да изяжда документите и данните, да преминава спокойно през вражеската територия и след това да ги предоставя на командирите. Използвайки стомаха си за сигурен сейф, мъжът започва своите дълги разходки, една от мисиите му е да отиде до Прусия и да достави писмо на френски полковник в плен. Първата му мисия е успешна и не само, че доставя информацията, той връща със себе си и отговор.

Тараре се облича като немски селянин и в прикритието на нощта преминава фронтовата линия. Понеже обикаля често тази линия, местните жители най-накрая съобщават, че има подозрителен и особено ароматен човек обикаля улиците и никой не го познава. Властите го спират близо до Ландау. При щателен обиск не откриват абсолютно нищо и макар да е бит, отказва да проговори. Изпратен е пред пруския командир – генерал Зоегли, но отново отказва да говори. След 24 часа в затвора, Тараре се огъва и разказва всичко. Задържан е за още 30 часа и най-накрая предава тайната комуникация, поставена в дървена кутия. За зла беда се оказва, че французите са го използвали за забавление.

Вместо да има някаква стратегическа стойност, съобщението било шега с противника. Разгневените пруси го бият още един път и го пускат близо до френската територия. След това разочарование пациентът се връща обратно в болницата и се моли за лечение, каквото и да е то. Лекуват го с лекарства, винен оцет, тютюневи таблетки, но без никакъв успех. По това време му предлагат рохки яйца, като един кокошарник работил само за него. Решават да го поставят на диета, но отново няма успех. Тараре бягал от болницата, глозгал изхвърлените кокали от месарниците, след това преследвал бездомни кучета, като консумирал дори тях. Зверският глад го принуждавал да губи контрол. Остава в болницата, докато не изчезва 14-месечно бебе. Тараре е принуден да напусне болницата и никога повече да не се връща.

През 1798 г. д-р Пърси е потърсен от Версайската болница, защото неговият пациент иска да го види. Тараре заявява, че е изял златна лъжица около две години по-рано и така и не е успяла да го напусне. Оказва се, че златото не е проблем – пациентът му показвал напредналите стадии на туберкулоза и след още месец започва да се влошава. Изненадващо в този случай е, че тялото му започва да се разлага с изключителна скорост.

По време на аутопсията лекарите ще открият, че хранопроводът му може да се разшири до необичайно големи размери, когато пациентът е с отворена уста, стомахът му е огромен и покрит с най-различни рани, но златната вилица така и не се намира, поне това е мнението на лекарите. Истинското име на пациента никога не се разбира, а лекарите допускат, че е починал на 26 години.  

 
 
Коментарите са изключени за Всеядният Тараре – човекът, който яде всичко, включително бебета

Повече информация Виж всички