Викингите не са светлите норвежци с каски с рога, които си представяме

Популярните схващания, че викингите са светлокоси, носят каски с рога, че са жестоки нашественици и винаги са скандинавци, най-накрая са развенчани благодарение на впечатляващо ДНК изследване на над 400 викинги, намерени в гробове в Гренландия и Европа.

Според eurekalert.org, проектът отнема повече от 6 години и е ръководен от професор Еске Вилерслев, сътрудник в колежа „Сейнт Джонс“, в Университета в Кеймбридж и директор на Центъра за геогенетика на Фондация Лундбек, Университет в Копенхаген.

„Имаме този образ на викингите – че са отделен народ, защото това е, което виждаме по телевизията и четем в книги – но генетично за първи път сега показахме, че случаят не е такъв.“

ДНК от останките на викингите са изследвани в Украйна, Гренландия, Русия, Великобритания, Скандинавия и Полша и сравнени с ДНК на почти четири хиляди съвременни граждани.

Проучването ни дава нова информация относно викингите, включително фактите, че много от тях са били по-скоро брюнети, отколкото руси, ранните набези са били общностно дело, а роднините често са се биели заедно. Някои от останките, открити в гробовете в Шотландия, са на хора от шотландски произход, присъединили се към викингите, а във Великобритания поне 6% от населението има викингска кръв.

В един гроб на викинги, пълен с оръжие, в Салме в Естония е установено, че четирима братя са погребани в лодка, заедно с 39 други хора, които са генетично свързани и всички вероятно са от един град. Погребението показва, че мъжете са умрели насилствено, но то предхожда първото документирано нападение над Линдисфарн, Англия през 793 г. с близо половин век. Има и скелети на викинги в Оркни и Норвегия, за които е установено, че имат генетично британски родители.

Тестовете също така разкриват, че норвежката популация на Гренландия е смес между норвежки скандинавци и хора от Британските острови.

Както се оказва, викингите са много по-изолирани, отколкото се смята досега. Докато мнозина се отправят на експедиции за набези и грабежи, много повече се интересуват от търговията. Д-р Ашот Маргарян, асистент в Секцията по еволюционна геномика в Университета в Копенхаген и автор на статията казва: „Открихме, че викингите не са били просто скандинавци в техния генетичен код, тъй като анализирахме генетичното влияние върху ДНК от Южна Европа и Азия, която никога преди не е била анализирана. Много викинги имат изявено нескандинавски произход, както в Скандинавия, така и извън нея, което предполага непрекъснат поток на гени в цяла Европа.“ Изследването също така установява, че много пикти, един от най-ранните хора в Шотландия, са се присъединили към викингите, без да се смесват генетично с тях.

Епохата на викингите обхваща периода между 800 г. до малко преди Норманско нашествие в Англия през 1066 г. Думата „викинг“ често се свързва с думата „пират“, но според IFLScience.com терминът е бил използван като глагол, както в „отивам да викингствам“, за да се отнасят към техните задгранични набези или търговски мисии, които често са се простирали чак до Багдад в Ирак, Северна Америка и Русия.

Историците смятат, че викингското нападение над монасите на остров Линдисфарн през 793 г. не само дава началото на миграцията на викингите, но и началото на лошата им репутация поради насилствения начин, по който монасите са били избити или взети като роби и наглия обир на църквата и разрушаването на добре познатата библиотека.

Някои учени смятат, че много викинги са принудени да нападат други страни, за да съберат достатъчно стоки, за да оцелеят в суровите скандинавски зими. Католическата пропаганда също има пръст в лошата репутация заради всички набези в манастири и църкви. Църквата продължава да клевети до 19 век, когато викингите изведнъж стават популярни с истории, които подчертават тяхната сила в битка и, за съжаление, рогатите каски и убеждението, че имат лоши хигиенни навици.

Епохата на викингите не приключва внезапно – по-вероятно викингите просто бавно се сливат в други общества.