Великото чаено състезание от 1866 г.

Джон Кий, капитан на новия британски кораб клипер Ариел, има основателни причини да се чувства доволен от себе си. Той си е осигурил първия товар чай, който се появява на пазара в голямото китайско пристанище Фуохоу (съвременен Фуджоу) през 1866 — 560 тона листа първо и второ бране на цена от 7 лири на тон, това са най-добрият чай на пазара. Товарът му е опакован в повече от 12 000 ръчно изработени сандъчета за чай и прибран под палубите за рекордното време от само четири дни. Ариел вдига котва в 5 ч. вечерта на 28 май – първият клипер с чай, който отплава за Лондон през този сезон.

Клиперът Тайпинг с чай, 1863 г.

Корабът е съвсем нов: „Перфектна красавица – припомня си Кий – за всеки морски мъж, който я мерне; симетрична, изящна и пропорционална в корпуса, платната и финиша тя удовлетворява окото и влюбва всички в себе си.“ Ариел е най-бързият кораб на своето време. Летящ с изумителните общо над 2400 квадратни метра платно, тя може да достигне скорост от 16 възела, далеч по-бърза от параходите по това време.

Но предимството, което Кий има над останалите струпващи се в пристанището клипери, е минимално, а Ариел няма късмет с влекачите си. Параходът Кралицата на острова, наета да тегли Ариел, няма сили да я пренесе през реката Мин заради прилива и засяда за през нощта. Кий и неговият екипаж са принудени да стоят на котва и да гледат как техните съперници бързо зареждат и тръгват. Същата вечер Огненият кръст слиза по реката, теглен от по-мощен влекач, проправя си път в бистрата вода и тръгна на изток през Китайско море. Кий все още се изнася на следващата сутрин, когато до него минават още два клипери, Серика и Тайпинг. Чаената надпревара от 1866 г. – най-вълнуващата в историята на търговията в Китай – започва.

Чаят е една от малкото стоки, доставяни с акцент в скоростта в разцвета на платно. Другите товари са или твърде обемисти, или недостатъчно ценни, за да си струва да се рискува цял кораб и екипажа му да се състезават през тайфуните в Южнокитайско море с всички платна спуснати, само за да могат да акостират в пристанището на Лондон няколко часове или дни по-рано от конкуренцията. Но в средата на 19 век търсенето на свеж чай е такова, че първият кораб от Фуджоу или Шанхай получава надбавка от поне 10% на цената на стоките си, а един клипер, който струва може би 12 – 15 000 британски лири, може да донесе товар на стойност почти 3000 лири още при първото си пътуване.

Търговията с чай датира от средата на 16 век, когато португалците създават база в Макао, западно от Хонконг. Но отдалечеността на Китай и враждебността на императорите към западните търговци поддържа напитката почти неизвестна във Великобритания до възкачването на трона на Чарлз II през 1660 г. Когато английската Източноиндийска компания, която си осигурява монопол върху търговията между Англия и Китай, иска да благодари на краля като му подарява чай, агентите й трябва да претърсят целия Лондон, за да намерят дори килограм листа. В следващите почти 2 века, монополът дава малко стимул на Компанията да бърза с доставките, но през 1834г този монопол приключва.

Стотици клипери, построени между 1845 и 1875 г. предимно в САЩ и Шотландия, се състезават един срещу друг в широко отразявани „чаени състезания“, за да стигнат първи с товара от новия сезон. Днес те се считат за апогея в проектирането на кораби през златната ера на мореплаването.

Докато наблюдава как Огненият кръст се отдалечава в онази майска вечер през 1866 г., Кий осъзнава, че ще трябва да използва всички качества на кораба си, за да спечели състезанието през този сезон. Съперникът му, построен шест години по-рано, се доказва като най-бързият и успешен клипер от началото на 60-те години, докато неговият кораб е сравнително нетестван. Макар и малко по-малък от Ариел, Кръстът се оттегля в здрача на Китайско море, а капитанът му Робинсън го е снабдил с всякакъв вид съоръжения, за да подобри ефективността на платната. Той е и изключително опитен състезател, който пристига първи в Лондон в състезанията от 1861, 1862, 1863 и 1865 г. като през 1864 г. е победен само от чисто новата Серика. Робинсън е толкова притеснен от ранното заминаване на Ариел, че тръгва в момента, в който товара му е качен – без документи и без подписване на официалните товарителници – по този начин е 12 часа пред Серика и Тайпинг и докарва капитана на първия, Джордж Инес, до апоплектична ярост.

Клипери чакат товар, 1866 г.

Четиримата претенденти отплуват на изток, за да заобиколят северния бряг на Формоза (сега Тайван), след което поемат на юг. Огненият кръст се възползва добре от 14-часовата си преднина, която печели над Ариел в река Мин, и стига до изхода към Китайско море, само на 20 дни от Фуджоу. Тайпинг и Ариел изостават с два дни, а Серика е на ден зад тях. Но в Индийския океан и около нос Добра надежда състезанието някак си се изравнява. Когато остров Сейнт Елена се подава над хоризонта, капитан Доналд Маккинън има преднина от 24 часа над Огнената Кръст, а Ариел и Серика са на 1 ден назад.

Три от четирите кораба са изградени от дърво на желязна рамка, но Серика е по-лека, изградена само от дърво и имаше по-фини линии от полусестра й Тайпинг. Капитанът й Инс е прословут с вулканичния си нрав и при по-леките ветрове около Екватора настига Маккинън. Ариел също набира скорост и всичките четири кораба преминават Флорес, в Азорските острови, заедно на 29 август.

Вятърът остава силен от югоизток, когато състезателите се насочват към Ламанша. Постепенно те се нареждат в линия, заради късмет или решителност водена от Ариел и Тайпинг пред Огнения кръст и Серика. Все още рамо до рамо след 97 дни в морето, двамата лидери влизат в Канала като регистрират скорост от 14 възела през по-голямата част от деня, докато плават към Диъл – неофициалния финал на чаеното състезание. В 8:00 сутринта на 6 септември Ариел е забелязан да сигнализира номера си от наблюдатели на брега, а след по-малко от 10 минути Тайпинг се появява за второто място. Серика идва след по-малко от два часа, а Огненият кръст приключва след унизителните 36 часа.

Но тъй като Кий не може да си позволи влекач, който да задърпа клипера му до пристанището, Тайпинг стига лондонските докове 25 минути преди Ариел.

Чаената надпревара от 1866 г. предизвика огромен размисъл в спортните и морските среди на Великобритания. Ариел и Тайпинг бяха напуснали Фуджоу заедно и се прибраха вкъщи от другата страна на земното кълбо все още заедно, като Ариел печели с време 0,001% по-бързо от съперника си. Състезанието никога повече не е толкова оспорвано в своята 30-годишна история.