shareit

Вечната конспирация: стъпиха ли американците на Луната?

| от Радослав Тодоров |

Да започнем направо с отговора – категорично да!

Откъде обаче идват съмненията и защо толкова много хора се поддават на тях? Хората по начало се съмняват във всичко. Широко са разпространени подозренията, че програмата Аполо се е провалила и правителството на САЩ е решило да фалшифицира нейния неуспех в успех, заговор в който са замесени и НАСА, а вероятно и други учени, прикриващи истината.

Кенеди обещава публично, че до края на десетилетието американците ще са стъпили на Луната и 1969 г. е крайния възможен срок това да се случи. Според политическите конспиратори СССР вече води в космическата надпревара и за момента е по-напред в технологическо отношение. СССР първи изпращат спътник в орбита и първи извеждат свой космонавт, но така и не успяват да пратят хора на Луната, пък Щатите изведнъж успяват, а би трябвало да е обратното или поне години след това и руснаците да успеят.

Други критици, набрали известност напоследък, са последователите на теорията за Плоската Земя, повечето от които считат че Луната е холограма, което за тях автоматично превръща всичко около кацането на нея във фалшификация. Сред недоволстващите и уфолозите надигат глас – те считат, че мисията Аполо е станала свидетел на нещо, което тя крие от хората – следи от извънземен живот или стратегически ресурс, който американците за момента не могат да вземат оттам, но и не искат той да попадне в ръцете на други космически нации. И още много в този дух.

20170216_apollo-11-liftoff

Какви обаче са основните конкретни доводи на конспираторите и как всички те могат да бъдат напълно опровергани?

Сред най-често отправяните критики към успехът на мисията Аполо са:

Как така американските космонавти са оцелели при космическата радиация на Луната с „гумените“ скафандри от 60-те? Според конспираторите това е било невъзможно и кадрите, които ни „пробутват“ за кацане на Луната били заснети на снимачна площадка в пустинята на щата Юта.

Как е станало обратното излитане на лунния модул без инфраструктурата и обслужващите екипи на земните полигони?

Защо реактивната струя при кацането не оставя кратер и не вдига облаци от лунен прах, а двигателите не произвеждат видим пламък?

Къде са звездите?

Защо на снимките небето е мастилено черно при положение, че звездите там би трябвало да се виждат много по-ярко отколкото от Земята?

Как така американското знаме се вее след като на Луната няма атмосфера?

Buzz_salutes_the_U.S._Flag

Конспираторите смятат това за един от най-силните си и неоспорими доводи, а всъщност има съвсем елементарно обяснение. Знамето не се вее, защото е закачено на Г-образна дръжка за да стои изпънато тъй като там няма ветрове, които да го развяват. А изглежда сякаш се вее, защото не е идеално изпънато, а само от двете страни където го държат осите на Г-образната дръжка. Нататък е останало в леко смачканото положение, което е породено от движението с което космонавтите са го извадили от модула преди да го забият. Дори съвсем ясно личи от няколкото снимки на които космонавтът Олдрин отдава чест след забиването му – на тях космонавтът е в различни пози, докато гънките на знамето са застинали в неподвижна позиция – доказателство, че то се намира в среда с ниска гравитация и без атмосфера, респективно без каквото и да било движение на въздуха.

Като дойдохме на въпроса за снимките, идва ред и на този защо не се виждат звезди на тях? Конспираторите невинаги подхождат логично. Когато стане въпрос например за скафандрите от 60-те, те не били толкова надеждни колкото съвременните и не можели да издържат на космическата радиация. Когато обаче стане въпрос за снимките, те очакват от тогавашните камери и фотоапарати качество като на снимките, които телескопът Хъбъл прави в днешно време.

Обяснението и тук е просто – вижда се само това, което е осветено най-близо до обектива и е на фокус, нататък всичко потъмнява и потъва в общия черен фон на космоса. Който не вярва може да разгледа други снимки от 60-те или дори да си намери тогавашен фотоапарат от антикварите, за да се увери сам, че толкова са били възможностите му. Което отделно дава благодатна почва сред не толкова ясните детайли конспираторите да изнамират мними неправилни сенки от предполагаеми сценични прожектори, надписи по декори и всевъзможни други въображаеми несъответствия по снимките.

При фотоапаратите обаче говорим за фина оптика, която се развива до познатото ни днес високо качество едва в последните 20-ина години. Докато при костюмите нещата стоят по друг начин. От тях се изисква единствено да предпазват от ниски температури и радиация. Първото е елементарно, второто не чак толкова, но по него е работено усилено още от времето на хвърлянето на атомните бомби. А с началото на Студената война и заплахата от ядрена война не само за армията, но и за цивилното население е разработена екипировка против радиация в случай на ядрен конфликт. Така че до 1969 г. американците вече са могли да адаптират достатъчно надеждна и изпитана екипировка и за космонавти.

С нея те излизат не само на повърхността на Луната, но и в открития космос. Още през 1965 г. и руски и американски космонавти правят „космически разходки” на няколко метра извън бордовете на корабите си в открития космос (привързани с въжета или с помощта на реактивни пистолети) изложени на същия вакуум и същата радиация на каквито са били изложени космонавтите от Аполо на Луната 4 г. по-късно. Нещо което поне за момента никой официално не оспорва, може би защото не е достатъчно модерно.

Как е станало обратното излитане и защо няма видим пламък от двигателите? Отново има обяснение. За гориво е използван хидразин, а за окислител – диазотен тетраоксид при захранването на двигателите, които се запалват единствено при контакт един с друг, без искра и такъв тип горивни смеси произвеждат почти невидими изходящи газове. Подобен тип хиперголични горива се използвани също и при други носещи ракети като американската Титан, руската Протон, европейските Ариана и китайската „Дълъг поход”, при които прозрачността на струята е видима на всички снимки. Струята от двигателите, функциониращи във вакуум се разпръсква сравнително бързо, след излизането от дюзите, което допълнително намалява видимостта на пламъка.

Не на последно място стои фактът, че повечето ракетни двигатели използват обогатени смеси от горива, увеличаващи живота на ракетата. При тези смеси няма излишък на гориво, което евентуално би горяло в контакт с атмосферен кислород. Атмосферният кислород също така не присъства в условията на лунен вакуум. Именно поради това че няма атмосфера и няма как да се получи турболенция, наоколо не се вдигат и облаци от прах, както става на Земята. Отместват се настрани единствено прашинките които са попаднали непосредствено под струята на двигателите. Още по-нереалистично пък при това положение е да очакваме и Аполо да остави кратер, след като все пак е осъществил меко кацане, а не се е разбил като метеорит в повърхността.

От техническа гледна точка критиките са повече от смехотворни в очите на дори бегло запознатия с космонавтиката любител и покъртителни в очите на инженерите. Ако някой се интересува действително от това какви точно са били технологиите и възможностите им по това време не е никак трудно да провери, че са съществували тогава. Сайта на НАСА е напълно достъпен за всички и цялата информация е налична. Друг е въпроса че тя е доста скучна и неатрактивна за масовия читател и изглежда сайтове за плоски земи, извънземни, мистерии и конспирации са далеч по-атрактивни и лесно смилаеми за него.

Apollo11-5-1

И накрая отново да се върнем към политическите конспиратори, които въпреки всичко ще зададат и въпроса: А защо американците изведнъж спряха да стъпват на Луната през 70-те само след няколко пилотирани мисии до там и повече не могат да се върнат? Може би защото стана все по-трудно да поддържат тази заблуда в условията на информационното общество?

Обяснението отново е прозаично – защото няма повече смисъл от това. Първо от икономическа гледна точка, само първата мисия Аполо 11 коства 25 милиарда долара тогавашни пари, което значително превишава целия съвременен бюджет на НАСА, но с тази разлика че тогава, през Студената война, се влагат колосални средства за космическата и военната надпревара. После от научна гледна точка няма смисъл да продължават да повтарят едно и също толкова скъпо и сложно техническо упражнение, затова решават да прекъснат програмата Аполо и да започнат разработването на совалките. При шестте успешни пилотирани кацания са направени достатъчно проучвания.

Тук увяхва и теорията, че лунния модул бил макет, или бил прекалено малък и нямало как да побере космонавтите и лунохода на борда си и т.н. Геолозите са категорични, че донесените образци нямат земен произход и няма как да бъдат фалшифицирани. Това, както и фактът на пилотираното кацане, забитият флаг, стъпките на космонавтите, поставената стоманена плоча, не се оспорват нито от Русия нито от Китай (дори и по времето на Студената война, когато са имали полза да го разгласят ако беше лъжа), нито от никоя друга космическа агенция, която впоследствие е пращала апарати на Луната или в орбитата й и е имала възможността да ги наблюдава.

Разбира се всеки е свободен да вярва в конспиративната теория, че правителства, космически агенции и учени от цял свят са се наговорили да ни лъжат. Но е хубаво да не се забравя, че именно на учените дължим технологичния прогрес, включително и появата на интернет, чрез който днес конспираторите да могат да разпространяват възгледите си.

 
 
Коментарите са изключени