shareit

Вечната конспирация: стъпиха ли американците на Луната?

| от Радослав Тодоров |

Да започнем направо с отговора – категорично да!

Откъде обаче идват съмненията и защо толкова много хора се поддават на тях? Хората по начало се съмняват във всичко. Широко са разпространени подозренията, че програмата Аполо се е провалила и правителството на САЩ е решило да фалшифицира нейния неуспех в успех, заговор в който са замесени и НАСА, а вероятно и други учени, прикриващи истината.

Кенеди обещава публично, че до края на десетилетието американците ще са стъпили на Луната и 1969 г. е крайния възможен срок това да се случи. Според политическите конспиратори СССР вече води в космическата надпревара и за момента е по-напред в технологическо отношение. СССР първи изпращат спътник в орбита и първи извеждат свой космонавт, но така и не успяват да пратят хора на Луната, пък Щатите изведнъж успяват, а би трябвало да е обратното или поне години след това и руснаците да успеят.

Други критици, набрали известност напоследък, са последователите на теорията за Плоската Земя, повечето от които считат че Луната е холограма, което за тях автоматично превръща всичко около кацането на нея във фалшификация. Сред недоволстващите и уфолозите надигат глас – те считат, че мисията Аполо е станала свидетел на нещо, което тя крие от хората – следи от извънземен живот или стратегически ресурс, който американците за момента не могат да вземат оттам, но и не искат той да попадне в ръцете на други космически нации. И още много в този дух.

20170216_apollo-11-liftoff

Какви обаче са основните конкретни доводи на конспираторите и как всички те могат да бъдат напълно опровергани?

Сред най-често отправяните критики към успехът на мисията Аполо са:

Как така американските космонавти са оцелели при космическата радиация на Луната с „гумените“ скафандри от 60-те? Според конспираторите това е било невъзможно и кадрите, които ни „пробутват“ за кацане на Луната били заснети на снимачна площадка в пустинята на щата Юта.

Как е станало обратното излитане на лунния модул без инфраструктурата и обслужващите екипи на земните полигони?

Защо реактивната струя при кацането не оставя кратер и не вдига облаци от лунен прах, а двигателите не произвеждат видим пламък?

Къде са звездите?

Защо на снимките небето е мастилено черно при положение, че звездите там би трябвало да се виждат много по-ярко отколкото от Земята?

Как така американското знаме се вее след като на Луната няма атмосфера?

Buzz_salutes_the_U.S._Flag

Конспираторите смятат това за един от най-силните си и неоспорими доводи, а всъщност има съвсем елементарно обяснение. Знамето не се вее, защото е закачено на Г-образна дръжка за да стои изпънато тъй като там няма ветрове, които да го развяват. А изглежда сякаш се вее, защото не е идеално изпънато, а само от двете страни където го държат осите на Г-образната дръжка. Нататък е останало в леко смачканото положение, което е породено от движението с което космонавтите са го извадили от модула преди да го забият. Дори съвсем ясно личи от няколкото снимки на които космонавтът Олдрин отдава чест след забиването му – на тях космонавтът е в различни пози, докато гънките на знамето са застинали в неподвижна позиция – доказателство, че то се намира в среда с ниска гравитация и без атмосфера, респективно без каквото и да било движение на въздуха.

Като дойдохме на въпроса за снимките, идва ред и на този защо не се виждат звезди на тях? Конспираторите невинаги подхождат логично. Когато стане въпрос например за скафандрите от 60-те, те не били толкова надеждни колкото съвременните и не можели да издържат на космическата радиация. Когато обаче стане въпрос за снимките, те очакват от тогавашните камери и фотоапарати качество като на снимките, които телескопът Хъбъл прави в днешно време.

Обяснението и тук е просто – вижда се само това, което е осветено най-близо до обектива и е на фокус, нататък всичко потъмнява и потъва в общия черен фон на космоса. Който не вярва може да разгледа други снимки от 60-те или дори да си намери тогавашен фотоапарат от антикварите , за да се увери сам, че толкова са били възможностите му. Което отделно дава благодатна почва сред не толкова ясните детайли конспираторите да изнамират мними неправилни сенки от предполагаеми сценични прожектори, надписи по декори и всевъзможни други въображаеми несъответствия по снимките.

При фотоапаратите обаче говорим за фина оптика, която се развива до познатото ни днес високо качество едва в последните 20-ина години. Докато при костюмите нещата стоят по друг начин. От тях се изисква единствено да предпазват от ниски температури и радиация. Първото е елементарно, второто не чак толкова, но по него е работено усилено още от времето на хвърлянето на атомните бомби. А с началото на Студената война и заплахата от ядрена война не само за армията, но и за цивилното население е разработена екипировка против радиация в случай на ядрен конфликт. Така че до 1969 г. американците вече са могли да адаптират достатъчно надеждна и изпитана екипировка и за космонавти.

С нея те излизат не само на повърхността на Луната, но и в открития космос. Още през 1965 г. и руски и американски космонавти правят „космически разходки” на няколко метра извън бордовете на корабите си в открития космос (привързани с въжета или с помощта на реактивни пистолети) изложени на същия вакуум и същата радиация на каквито са били изложени космонавтите от Аполо на Луната 4 г. по-късно. Нещо което поне за момента никой официално не оспорва, може би защото не е достатъчно модерно.

Как е станало обратното излитане и защо няма видим пламък от двигателите? Отново има обяснение. За гориво е използван хидразин, а за окислител – диазотен тетраоксид при захранването на двигателите, които се запалват единствено при контакт един с друг, без искра и такъв тип горивни смеси произвеждат почти невидими изходящи газове. Подобен тип хиперголични горива се използвани също и при други носещи ракети като американската Титан, руската Протон, европейските Ариана и китайската „Дълъг поход”, при които прозрачността на струята е видима на всички снимки. Струята от двигателите, функциониращи във вакуум се разпръсква сравнително бързо, след излизането от дюзите, което допълнително намалява видимостта на пламъка.

Не на последно място стои фактът, че повечето ракетни двигатели използват обогатени смеси от горива, увеличаващи живота на ракетата. При тези смеси няма излишък на гориво, което евентуално би горяло в контакт с атмосферен кислород. Атмосферният кислород също така не присъства в условията на лунен вакуум. Именно поради това че няма атмосфера и няма как да се получи турболенция, наоколо не се вдигат и облаци от прах, както става на Земята. Отместват се настрани единствено прашинките които са попаднали непосредствено под струята на двигателите. Още по-нереалистично пък при това положение е да очакваме и Аполо да остави кратер, след като все пак е осъществил меко кацане, а не се е разбил като метеорит в повърхността.

От техническа гледна точка критиките са повече от смехотворни в очите на дори бегло запознатия с космонавтиката любител и покъртителни в очите на инженерите. Ако някой се интересува действително от това какви точно са били технологиите и възможностите им по това време не е никак трудно да провери, че са съществували тогава. Сайта на НАСА е напълно достъпен за всички и цялата информация е налична. Друг е въпроса че тя е доста скучна и неатрактивна за масовия читател и изглежда сайтове за плоски земи, извънземни, мистерии и конспирации са далеч по-атрактивни и лесно смилаеми за него.

Apollo11-5-1

И накрая отново да се върнем към политическите конспиратори, които въпреки всичко ще зададат и въпроса: А защо американците изведнъж спряха да стъпват на Луната през 70-те само след няколко пилотирани мисии до там и повече не могат да се върнат? Може би защото стана все по-трудно да поддържат тази заблуда в условията на информационното общество?

Обяснението отново е прозаично – защото няма повече смисъл от това. Първо от икономическа гледна точка, само първата мисия Аполо 11 коства 25 милиарда долара тогавашни пари, което значително превишава целия съвременен бюджет на НАСА, но с тази разлика че тогава, през Студената война, се влагат колосални средства за космическата и военната надпревара. После от научна гледна точка няма смисъл да продължават да повтарят едно и също толкова скъпо и сложно техническо упражнение, затова решават да прекъснат програмата Аполо и да започнат разработването на совалките. При шестте успешни пилотирани кацания са направени достатъчно проучвания.

Тук увяхва и теорията, че лунния модул бил макет, или бил прекалено малък и нямало как да побере космонавтите и лунохода на борда си и т.н. Геолозите са категорични, че донесените образци нямат земен произход и няма как да бъдат фалшифицирани. Това, както и фактът на пилотираното кацане, забитият флаг, стъпките на космонавтите, поставената стоманена плоча, не се оспорват нито от Русия нито от Китай (дори и по времето на Студената война, когато са имали полза да го разгласят ако беше лъжа), нито от никоя друга космическа агенция, която впоследствие е пращала апарати на Луната или в орбитата й и е имала възможността да ги наблюдава.

Разбира се всеки е свободен да вярва в конспиративната теория, че правителства, космически агенции и учени от цял свят са се наговорили да ни лъжат.  Но е хубаво да не се забравя, че именно на учените дължим технологичния прогрес, включително и появата на интернет, чрез който днес конспираторите да могат да разпространяват възгледите си.

 
 
Коментарите са изключени

Влюбената двойка от Модена е била от мъжки пол

| от |

„Любовниците от Модена“ е името на една любопитна разкопка. През 2009 г. изследователи попадат на два скелета, които се държат за ръце и са погребани в общ гроб. Първоначалното вярване, че това е било семейство беше разбита този месец, след като се оказа, че двата скелета имат мъжко ДНК. В началото правенето на подобно изследване е доста трудно за изпълнение, но преди седмици се прави щателен анализ на зъбната картина на починалите. Добрата новина е, че зъбният емайл подлежи на анализ дори след 1600 години. Журналът по научни доклади споделя, че в зъбния емайл при мъжете се крие протеин с името амелогенин изоформа Y и се среща само при мъжете. С този анализ и спрямо направените жестове, двамата очевидно са изпитвали чувства.
Освен двамата души, археолозите попадат и на още 11 скелета с тежки наранявания по костите. Това до някаква степен подсказва, че най-вероятно се е водила битка.

Снимка на въпросните може да видите ТУК!

Това автоматично предлага и други версии:
1. Възможно е моденските любовници да са били бойни другари, които са посрещнали своя край в тежка битка и след това да са погребани в общ гроб.
2. Поради близката възраст е възможно да са били роднини, братя или братовчеди, които са решили да посрещнат края си заедно.
Преди 1600 г. е започвала да се прокрадва християнската религия, която не гледа с добро око на подобни практики. Мъжете се погребват в отделни гробове и освен това е трудно да се повярва, че някой би сложил ръцете им по този начин. Единственото разумно обяснение е, че просто двете жертви са се държали преди това. Историческите текстове показват, че по това време Модена е част от Западната Римска империя, която много често била обект на източни армии, оставяме читателя да се замисли кой точно е тормозил въпросната империя.
Археолозите за съжаление не могат да бъдат сигурни каква битка се е водела, но поне дават някакви частични отговори.

 
 
Коментарите са изключени

Упоритото пиле Майк

| от |

Това се случва наистина.

На 10 септември 1945 Майк (който тогава още не се е казвал Майк) е на път да стане вечеря. Често същата съдба застига и други петли като нашия Майк. Мъж на име Лойд Олсен е нагърбен със задачата да организира нещата около пилето и в желанието си да не разочарова тъщата, той заколва петела, оставяйки колкото може повече от врата му – някои хора явно обичат пилешки врат. С добър прицел Лойд отсича главата пет-и-половина-месечната птица. Подобно на всички пилета (а и животни), които губят горния си край, Майк се побърква – това е очаквано.

Radioactive Chicken Heads album cover - by me (40801313134)

По-късно през кариерата си, Майк ще вдъхнови комедийната пънк банда Radioactive Chicken Heads

Неочакваното е, че той продължава да си живее все едно нищо не е станало. Опитва се да кълве за храна, но без клюна (част от бившата му глава) храненето не му се получава. Лойд го оставя за малко и на следващата сутрин, когато отива да види Майк (който все още не се казва Майк), намира го с врат пъхнат под едното крило и все още жив. Мъжът решава, че не може да убие нещо, което просто не умира, и го оставя да живее.

И то продължава да живее…

Майк си събира багажа и заминава за Университета в Юта, където случаят му е документиран и се потвърждава, че пилето хем няма глава, хем е в движение. Упоритото същество е хранено със зърно и вода през пипетка и през 18-те месеца (!), в които живее, успява да качи около 2,5 килограма. Случаят му е разказан в списанията Time и Life, а за самото пиле се казва, че е било „щастливо, колкото всяко друго пиле“.

Майк за нещастие умира по незаслужено тривиален начин – задавя се с храна. Хората от град Фрута в щата Колорадо няма да го забравят никога и в негова чест всеки месец май се си организират фестивал.

 
 
Коментарите са изключени

Марадона се готвеше да тръгне за Шефийлд, а лошото време провали трансфера на Кройф в Дъмбартън

| от |

Парите тотално промениха футбола. Реал Мадрид, Барселона, Манчестър Юнайтед… От десетилетия тези клубове разполагат с огромни бюджети за привличането на нови играчи, модернизация на стадионите и базите по последния вик на модата и технологиите и т.н. Но вече има и клубове като Манчестър Сити и Пари Сен Жермен, които са с още по-неизчерпаем ресурс от споменатите в началото колоси. Нужно ли е да припомняме, че преди две години парижани платиха 222 млн. евро за Неймар и дадоха тон на новата трансферна лудост.

А Манчестър Сити? Само допреди две десетилетия и половина клубът бе затънал в жестока криза. Огромни дългове задушаваха „гражданите“, а отборът се свлече до третия английски ешелон. Отделно Сити загуби и правата върху търговската марка и в продължение на няколко години не продаваше атрибути с емблемата си. Тренировките се провеждаха в спортния комплекс в Мос Сайд – не най-приветливата част в южен Манчестър. И докато играчите тренират, около тях се шляеха бездомници и алкохолици, чието най-голямо забавление бе да сипят обиди срещу играчите. Агрономът на клуба от онези времена в средата на 90-те си спомня, че често нямало пари дори за бяла боя, за да се разчертае полето…

Но днес Сити и Пеп Гуардиола водят футболната революция в Англия и налагат световните стандарти. Каталунецът често блести с гениална тактика в мачовете на тима, а зад себе си има ръководство, което е готово да отговори на всяко негово желание. Резултатът ли? Погледнете таблицата с крайното класиране през миналия сезон. Срещу името на Сити са 98 точки и голова разлика 95:23. Година по-рано, през пролетта на 2018-а, пък отборът на Гуардиола завърши със 100 точки в актива си и 106 отбелязани гола. Изумително!

Изумителни обаче са и числата, които стоят зад тези успехи. Съвсем наскоро Манчестър Сити стана първият клуб в историята, който е платил над един милиард евро за футболистите, които притежава в състава си. Ако трябва да сме пунктуални, сумата е 1,014 млрд. евро. И отлично илюстрира новите порядки в съвременния футбол. „Тези пари не стигат и за пет като Неймар“, вероятно би пресметнал някой от по-младите почитатели на играта, но си заслужава да припомним няколко истории като доказателство, че не всичко е пари. Понякога нещата опират до чист късмет, а и прищявките на съдбата често си казват думата.

Пари, късмет, съдба – всяко от тях се намесва при проваления трансфер на Диего Марадона в… Шефийлд Юнайтед през 1978 г. Мениджърът на „остриетата“ вижда 17-годишния номер 10 на Архентинос Хуниорс и предлага 200 000 паунда за него. Офертата е приета, но англичаните не успяват да съберат сумата накуп, както иска Архентинос. Трансферът пропада, въпреки че Марадона има дори самолетни билети за Острова. Вместо него Юнайтед взима Алехандро Сабея за 160-те хиляди, които успява да набере. И изпада в четвърта дивизия… Нататък пътят на дон Диего е легендарен. Бока Хуниорс, Барса и Наполи, където и до днес е със статут на божество.

Шотландският Дъмбартън пък подготвя божествено посрещане на Йохан Кройф през 1980-а. Холандецът вече е на 33 и признава, че е бил изкушен от заплатата, която му давал малкият клуб. Но преговорите приключват неуспешно, след като съпругата на Кройф изтъква аргументи като например лошото шотландско време. Семейството избира Вашингтон Дипломатс в Щатите.
Малко повече от десетилетие по-късно мениджърът на Шефийлд Уензди Тревър Френсис взима Ерик Кантона на проби от Ним през 1992-ра, но иска инатливият виртуоз да остане поне седмица. Ерик отказва и заминава за Лийдс, където са готови да подпишат с него веднага. Останалото е история, следва трансфер в Манчестър Юнайтед и се ражда Крал Ерик.

Алфредо ди Стефано е кралят на Реал Мадрид в средата на миналия век. Но митът на мадридистите почти става каталунски идол. Барса го договаря, но разбира, че той е притежаван едновременно от Ривер плейт и Милионариос (Колумбия), което по испанските закони носи главоболия и евентуални санкции. Така Барса се отдръпва, но Реал се договаря с двата клуба и взима играча, който носи пет поредни европейски купи за „белия балет“. А колко по-различно можеше да е всичко…

През 1983-та, когато е на 19, датският талант Михаел Лаудруп пътува до Ливърпул и дори разглежда „Анфийлд“, преди преговорите да приключат с неуспех. „Мислех, че ще играя в Ливърпул, всичко бе уредено – спомня си Махаел. – Две седмици по-късно те се обадиха и поискаха договорът да е за четири години, а не за три. Бях разочарован и блокирахме трансфера.“ Така Лаудруп отива в Ювентус, а Ливърпул взима Ян Мьолби, друг датчанин.

Soccer - World Club Championship - Toyota Cup - Real Madrid v Vasco da Gama, Tokyo, Japan

Интересна е и случката на Раул отпреди десетина години. През 2008-а легендата на Реал се бе договорил с Тотнъм, а ако Хуанде Рамос не бе уволнен, великият нападател щеше да носи екипа на лондонските „шпори“. Сделката бе готова, но шефовете на клуба уволниха испанския мениджър и голмайсторът отказа трансфера.

Зинедин Зидан пък бил на крачка от трансфер в Блекбърн, но вече покойният директор на Роувърс Джак Уокър отсякъл: „За какво ни е този французин, имаме си Шърууд.“ Зизу спечели две титли на Италия с Ювентус, а с Реал Мадрид – трофея от Ла Лига, Шампионската лига и Суперкупата на Европа. А колко по-различно можеше да бъде, ако бе станал футболист на Роувърс, нали? И за него, и за английския клуб. Но така е в живота, така е и във футбола. Понякога не всичко опира до парите, въпреки че без тях отбори като Манчестър Сити, ПСЖ и Челси никога нямаше да бъдат това, което са днес.

 
 
Коментарите са изключени

Чудните военни машини: Странният морски камуфлаж

| от |

То не е точно военна машина, а начин за маскиране на корабите по време на Първата световна война, който смятаме вся пак за чудноват. Британците наричат този камуфлаж „Dazzle Painting“, а американците „Razzle Dazzle“. Той трансформира корабите от просто сиво корито в ярки, цветни шедьоври на кубизма. Британците, американците и французите използват този камуфлаж и той става доста популярен сред военноморски сили през ПСВ. Очевидците често остават без коментар пред крещящите цветове на корабите, които, минавайки в конвой, сигурно са създавали доста живописна гледка.

Olympic WWI

Олимпик, сестриният кораб на Титаник, в камуфлаж, докато служи в ПСВ от септември 1915

Целта на това пребоядисване обаче не с артистичен характер. През годините се правят множество опити за маскиране на корабите, така че да не се забелязват от немските „подводни лодки“ (u-boat), които потапят съдовете на съюзниците в неочаквани количества и с тревожна скорост. Но въпреки постоянното изпробване на нови и нови методи за прикриване на корабите, никой от тях не е успешен заради постоянните промени в небето, водата и въздуха.

EB1922 Camouflage Periscope View

Сравнение между два еднакви кораба: единият с камуфлажа, а другия – без

Един остроумен британски офицер на име Норман Уилкинсън обаче предлага различен подход: да се използват линии с различни дебелини, дължини, ъгли и така нататък, не за да се прикрие кораба, а за да е по-трудно на противника да определи посоката му на движение, скоростта и размера. По време на Първата световна торпедата след изстрелване са плували само по права линия, така че капитаните на подводниците трябва да се прицелят в корабите, преценявайки на око разстоянието, скоростта и посоката им, за да попадне торпедото в целта. Рисунките по корабите правят курса им труден за определяне и съответно работата на командирите ставала по-трудна.

За съжаление… не са известни цветни снимки на камуфлажираните военни кораби. Тази практика спира, когато подводниците започват да получават адекватна помощ от въздуха, а по-късно – и с развитието на радарните технологии.

 
 
Коментарите са изключени