Вечната конспирация: стъпиха ли американците на Луната?

| от Радослав Тодоров |

Да започнем направо с отговора – категорично да!

Откъде обаче идват съмненията и защо толкова много хора се поддават на тях? Хората по начало се съмняват във всичко. Широко са разпространени подозренията, че програмата Аполо се е провалила и правителството на САЩ е решило да фалшифицира нейния неуспех в успех, заговор в който са замесени и НАСА, а вероятно и други учени, прикриващи истината.

Кенеди обещава публично, че до края на десетилетието американците ще са стъпили на Луната и 1969 г. е крайния възможен срок това да се случи. Според политическите конспиратори СССР вече води в космическата надпревара и за момента е по-напред в технологическо отношение. СССР първи изпращат спътник в орбита и първи извеждат свой космонавт, но така и не успяват да пратят хора на Луната, пък Щатите изведнъж успяват, а би трябвало да е обратното или поне години след това и руснаците да успеят.

Други критици, набрали известност напоследък, са последователите на теорията за Плоската Земя, повечето от които считат че Луната е холограма, което за тях автоматично превръща всичко около кацането на нея във фалшификация. Сред недоволстващите и уфолозите надигат глас – те считат, че мисията Аполо е станала свидетел на нещо, което тя крие от хората – следи от извънземен живот или стратегически ресурс, който американците за момента не могат да вземат оттам, но и не искат той да попадне в ръцете на други космически нации. И още много в този дух.

20170216_apollo-11-liftoff

Какви обаче са основните конкретни доводи на конспираторите и как всички те могат да бъдат напълно опровергани?

Сред най-често отправяните критики към успехът на мисията Аполо са:

Как така американските космонавти са оцелели при космическата радиация на Луната с „гумените“ скафандри от 60-те? Според конспираторите това е било невъзможно и кадрите, които ни „пробутват“ за кацане на Луната били заснети на снимачна площадка в пустинята на щата Юта.

Как е станало обратното излитане на лунния модул без инфраструктурата и обслужващите екипи на земните полигони?

Защо реактивната струя при кацането не оставя кратер и не вдига облаци от лунен прах, а двигателите не произвеждат видим пламък?

Къде са звездите?

Защо на снимките небето е мастилено черно при положение, че звездите там би трябвало да се виждат много по-ярко отколкото от Земята?

Как така американското знаме се вее след като на Луната няма атмосфера?

Buzz_salutes_the_U.S._Flag

Конспираторите смятат това за един от най-силните си и неоспорими доводи, а всъщност има съвсем елементарно обяснение. Знамето не се вее, защото е закачено на Г-образна дръжка за да стои изпънато тъй като там няма ветрове, които да го развяват. А изглежда сякаш се вее, защото не е идеално изпънато, а само от двете страни където го държат осите на Г-образната дръжка. Нататък е останало в леко смачканото положение, което е породено от движението с което космонавтите са го извадили от модула преди да го забият. Дори съвсем ясно личи от няколкото снимки на които космонавтът Олдрин отдава чест след забиването му – на тях космонавтът е в различни пози, докато гънките на знамето са застинали в неподвижна позиция – доказателство, че то се намира в среда с ниска гравитация и без атмосфера, респективно без каквото и да било движение на въздуха.

Като дойдохме на въпроса за снимките, идва ред и на този защо не се виждат звезди на тях? Конспираторите невинаги подхождат логично. Когато стане въпрос например за скафандрите от 60-те, те не били толкова надеждни колкото съвременните и не можели да издържат на космическата радиация. Когато обаче стане въпрос за снимките, те очакват от тогавашните камери и фотоапарати качество като на снимките, които телескопът Хъбъл прави в днешно време.

Обяснението и тук е просто – вижда се само това, което е осветено най-близо до обектива и е на фокус, нататък всичко потъмнява и потъва в общия черен фон на космоса. Който не вярва може да разгледа други снимки от 60-те или дори да си намери тогавашен фотоапарат от антикварите , за да се увери сам, че толкова са били възможностите му. Което отделно дава благодатна почва сред не толкова ясните детайли конспираторите да изнамират мними неправилни сенки от предполагаеми сценични прожектори, надписи по декори и всевъзможни други въображаеми несъответствия по снимките.

При фотоапаратите обаче говорим за фина оптика, която се развива до познатото ни днес високо качество едва в последните 20-ина години. Докато при костюмите нещата стоят по друг начин. От тях се изисква единствено да предпазват от ниски температури и радиация. Първото е елементарно, второто не чак толкова, но по него е работено усилено още от времето на хвърлянето на атомните бомби. А с началото на Студената война и заплахата от ядрена война не само за армията, но и за цивилното население е разработена екипировка против радиация в случай на ядрен конфликт. Така че до 1969 г. американците вече са могли да адаптират достатъчно надеждна и изпитана екипировка и за космонавти.

С нея те излизат не само на повърхността на Луната, но и в открития космос. Още през 1965 г. и руски и американски космонавти правят „космически разходки” на няколко метра извън бордовете на корабите си в открития космос (привързани с въжета или с помощта на реактивни пистолети) изложени на същия вакуум и същата радиация на каквито са били изложени космонавтите от Аполо на Луната 4 г. по-късно. Нещо което поне за момента никой официално не оспорва, може би защото не е достатъчно модерно.

Как е станало обратното излитане и защо няма видим пламък от двигателите? Отново има обяснение. За гориво е използван хидразин, а за окислител – диазотен тетраоксид при захранването на двигателите, които се запалват единствено при контакт един с друг, без искра и такъв тип горивни смеси произвеждат почти невидими изходящи газове. Подобен тип хиперголични горива се използвани също и при други носещи ракети като американската Титан, руската Протон, европейските Ариана и китайската „Дълъг поход”, при които прозрачността на струята е видима на всички снимки. Струята от двигателите, функциониращи във вакуум се разпръсква сравнително бързо, след излизането от дюзите, което допълнително намалява видимостта на пламъка.

Не на последно място стои фактът, че повечето ракетни двигатели използват обогатени смеси от горива, увеличаващи живота на ракетата. При тези смеси няма излишък на гориво, което евентуално би горяло в контакт с атмосферен кислород. Атмосферният кислород също така не присъства в условията на лунен вакуум. Именно поради това че няма атмосфера и няма как да се получи турболенция, наоколо не се вдигат и облаци от прах, както става на Земята. Отместват се настрани единствено прашинките които са попаднали непосредствено под струята на двигателите. Още по-нереалистично пък при това положение е да очакваме и Аполо да остави кратер, след като все пак е осъществил меко кацане, а не се е разбил като метеорит в повърхността.

От техническа гледна точка критиките са повече от смехотворни в очите на дори бегло запознатия с космонавтиката любител и покъртителни в очите на инженерите. Ако някой се интересува действително от това какви точно са били технологиите и възможностите им по това време не е никак трудно да провери, че са съществували тогава. Сайта на НАСА е напълно достъпен за всички и цялата информация е налична. Друг е въпроса че тя е доста скучна и неатрактивна за масовия читател и изглежда сайтове за плоски земи, извънземни, мистерии и конспирации са далеч по-атрактивни и лесно смилаеми за него.

Apollo11-5-1

И накрая отново да се върнем към политическите конспиратори, които въпреки всичко ще зададат и въпроса: А защо американците изведнъж спряха да стъпват на Луната през 70-те само след няколко пилотирани мисии до там и повече не могат да се върнат? Може би защото стана все по-трудно да поддържат тази заблуда в условията на информационното общество?

Обяснението отново е прозаично – защото няма повече смисъл от това. Първо от икономическа гледна точка, само първата мисия Аполо 11 коства 25 милиарда долара тогавашни пари, което значително превишава целия съвременен бюджет на НАСА, но с тази разлика че тогава, през Студената война, се влагат колосални средства за космическата и военната надпревара. После от научна гледна точка няма смисъл да продължават да повтарят едно и също толкова скъпо и сложно техническо упражнение, затова решават да прекъснат програмата Аполо и да започнат разработването на совалките. При шестте успешни пилотирани кацания са направени достатъчно проучвания.

Тук увяхва и теорията, че лунния модул бил макет, или бил прекалено малък и нямало как да побере космонавтите и лунохода на борда си и т.н. Геолозите са категорични, че донесените образци нямат земен произход и няма как да бъдат фалшифицирани. Това, както и фактът на пилотираното кацане, забитият флаг, стъпките на космонавтите, поставената стоманена плоча, не се оспорват нито от Русия нито от Китай (дори и по времето на Студената война, когато са имали полза да го разгласят ако беше лъжа), нито от никоя друга космическа агенция, която впоследствие е пращала апарати на Луната или в орбитата й и е имала възможността да ги наблюдава.

Разбира се всеки е свободен да вярва в конспиративната теория, че правителства, космически агенции и учени от цял свят са се наговорили да ни лъжат.  Но е хубаво да не се забравя, че именно на учените дължим технологичния прогрес, включително и появата на интернет, чрез който днес конспираторите да могат да разпространяват възгледите си.

 
 

Формирането на гигантските Хималаи

| от chronicle.bg |

Хималаите, които се простират на 2 900 километра из Индия, Пакистан, Китай и Непал, са най-високата планинска верига. Името й идва от санскритските думи „him“ и „ālaya“ и означава „дом на снега“. Заедно с Еверест, достигащ 8 848 метра, Хималаите има още няколко 8-хилядника и единствената верига с толкова високи върхове.

Преди милиони години тези планини още не са съществували. Азия е била предимно цяла, но Индия е била остров и е плувала в океана. Преди около 220 милиона години, някъде когато Пангея се е разчупвала, Индия се откъсва и поема на север. 

pangea_politik

След като минава около 6000 километра Индия се врязва в Азия преди около 40-50 милиона години. Тогава част от цялата тази индийска маса минава под континента като го повдига и така образува планинската верига, която днес знаем като Хималаите. Земята на Индия е по-твърда от тази на Азия и затова успява да я избута нагоре, а не обрантото.

india

Хималаите израстват много бързо в сравнение с други планински вериги и всъщност продължават да растат и до ден днешен. Еверест и останалите високи върхове добавят към размера си по около 1 сантиметър на година. За сравнение, Апалачи – най-старата планинска верига в Северна Америка, която се формира преди 300 милиона години или дори повече – всъщност намалява заради ерозия. Еверест се счита за най-високият връх на планетата, защото достига най-голяма надморска височина, но някои смятат, че е по-разумно цялостната височина да се измерва от основата на планината до върха й. В такъв случай на първо място ще е Мауна Кеа в Хавай, която събира общо 10 200 метра от основата си на дъното на океана до върха на 4 205 метра над морското равнище.

Растежът на Хималаите се дължи на това, че тектонската плоча на Индия продължава на се движи бавно, но сигурно на север. Това от части е така и заради честите земетресения в района. 

Ако си направим сметка, имайки предвид, че Хималаите се повишават в последните 40 милиона години, в момента те би трябвало да са високи 400 километра… Международната космическа станция обикаля Земята на подобно разстояние.

Скоростта на растеж силно варира във времето като понякога дори изчезва за сметка на хоризонтални промени. И разбира се, гравитацията и ерозията също оказват значително влияние.

Mount_Everest_as_seen_from_Drukair2_PLW_edit

Цялата тази теория за първи път се приема през 1912 година, когато Алфред Вегенер, немски метеоролог, представя своята „Теория на континенталния дрифт“. Тази теория ни дава и първите идеи за Пангея, тектонските плочи и че континентите се движат.

220px-Alfred_Wegener_ca.1924-30

Как биха изглеждали Хималаите в бъдеще? Веригата със сигурност ще продължи да расте, като в същото време ерозията им също няма да спира. Това означава още земетресения, както и още по-високи планини.

 
 

Истинската история за Пинокио е доста по-забавна

| от chronicle.bg |

Сигурно вече знаете за навика на Дисни да взима тъмни и тегави детски приказки и да ги превръща в весели и сладурски хитови филми. „Спящата красавица“, например, е базирана на история, в която женен цар намира спящо момиче и след като не успява да го събуди, го изнасилва.

„Пинокио“ не е изключение. Филмът е по „Приключенията на Пинокио“ – серия от разкази, отпечатани във вестник през 1881 и 1882, с автор Карло Колоди.

Джими за първи път се появява в глава 4, за да накара дървеното момче да се прибере вкъщи:

„Когато чува тези думи, Пинокио побесня, взе един чук от масата и го хвърли право към говорещия щурец. Може би не вярваше, че ще го уцели. Но, колкото и тъжно за казване да е, скъпи деца, той уцели Щуреца право в главата. С последното си дихание Щурецът падна мъртъв.“

pinocchio-smoking-700x370

Въпреки че не изглежда да му е тъжно за шурчето (дори по-късно казва на Джепето: „Негова вина си е, аз не исках да го убивам“), той все пак съжалява, че не го е послушал след като си навлича все повече и повече неприятности. Накрая кармата го застига и Пинокио изгаря краката си:

„И след като вече нямаше сили да се изправи, той седна на малко столче и сложи мокрите си крака в печката, за да ги изсуши. Там и заспа и докато спеше, дървените му крака започнаха да горят. Бавно, много бавно те почерняха и се превърнаха в пепел.“

Но не се притеснявайте – Джепето му пощава и му прави нови крака, което изглежда като жест, който Пинокио не заслужава. Когато за първи път става „жив“ и се научава да ходи, той бяга и по-късно казва, че Джепето се е държал лошо него, заради което старецът се озовава в затвора.

Момчето не си научава урока и когато духът на Щуреца се връща, за да го предупреди да не се забърква с едни измамници, вместо да се извини, Пинокио го пренебрегва още веднъж. Това отново се обръща срещу него:

„Те ме гониха и аз бягах и бягах, докато не ме хванаха. Вързаха ме за врата с въже, провесиха провесиха от едно дърво и казаха: „Утре ще се върнем тук и ти вече ще си умрял, и устата ти ще е отворена, и ще вземем златните монети, които криеш под езика си.“

Тази сцена по първоначални планове трябва и да е и края на историята. Целта на Колоди е да покаже на децата, че ако не слушат, последствията може да са страшни. Редакторът на вестника обаче иска Колоди да продължи да пише – може би защото самият той иска щастлив край – и така се появява синята фея, която спасява Пинокио.

5acbb2b3facba849008b45af-750-563

В последвалите текстове Колоди прави така, че Пинокио да си вземе поука и да се погрижи за баща си вместо да седи безотговорен. Накрая Щурецът има шанс за отмъщение, но е го прави:

„Бащата и синът погледнаха към тавана и там стоеше Щурецът.

- О, скъпи Щурчо – каза Пинокио като се поклони дълбоко.

- О, сега ме наричаш „скъпи Щурчо“, но помниш ли, когато хвърли чук по мен и ме уби?

- Прав си, скъпи Щурчо. Хвърли ти сега чук по мен. Заслужавам го! Но не пипай скъпия ми баща.

- Няма да пипам никой от двама ви. Исках само да ти напомня за номера, който ти отдавна ми скрои, за да те науча, че в този жесток свят трябва да се добри и мили един с друг, ако искаме да са добри и мили с нас, когато на нас ни е трудно.

- Прав си, малки Щурчо, повече от прав дори. И аз ще запомня този урок, на който ме научи…“

 
 

Ресторантът, в който трябва да се гмурнеш, за да вечеряш

| от Вучето |

От нация, която столетия наред се прехранва само с изровеното от скованата от студ земя и оплетеното в рибарските мрежи, към днешна дата норвежците са се трансформирали в нация на изтънчени гурмани. Само допреди двайсетина години дори в столицата Осло пицариите и ресторантите можеха да се преброят на пръсти, в кафенетата се предлагаше само блудкаво шварц кафе с вкус на пръст, а традиционната варена овнешка глава беше ултимативният деликатес.

В края на второто десетилетие на 21-ви век Осло вече е сцена на велики кулинарни открития. Нови ресторанти, предлагащи кухня от цял свят, никнат като гъби след дъжд, и става все по-трудно човек да се ориентира в тази малка гурме вселена от кралски скариди, мусове, филета миьони, оризови нудъли и маринати. Внезапно парче салам и листо маруля между две филии хляб вече не става. Да си поръчаш тарталета със запечен костен мозък върху канапе от хайвер обаче е сигурен знак, че си успял да се интегрираш успешно в модерната dining-out-Instagram-urban culture.

Разбира се, на този така динамично-развиващ се гастрономически фон да впечатлиш консуматора e сериозно предизвикателство за всеки предприемач, който е решил да се занимава с ресторантьорство. Но когато става дума за това да се шокира потребителят и то не непременно по един виж-какво-крия-под-шлифера начин, скандинавците нямат равни. Защото техните идеи са не просто иновативни, те са на два ксанакса разстояние от пълния делириум.

Не е сигурно какво точно е вдъхновило създателите на първия подводен ресторант в света, но ние подозираме, че е било нещо средно между детските спомени от първия прочит на “Капитан Немо”, приказката на Андерсен за Малката русалка, анимацията на Дисни за рибата Немо и традиционния сандвич с херинга и краставичка от ученическите години.

Ресторантът се казва Under (английският и норвежки предлог за “под”) и се намира в селцето Боли в най-югозападната част на норвежката брегова линия. Ресторантът е по проект на иконичната фирма Snøhetta и е най-големият и най-известен подводен ресторант в света.

53389253_290266214974829_2534980025556402176_n

Екстериорът

Студиото за архитектура и дизайн Snøhetta е основано през 1989 г. Главните архитекти Крейг Дюкерс и Хетил Торсен си спечелват световна слава с проектирането на извънземната сграда на Операта в Осло, както и на хотела във формата на змия върху каменен постамент в архипелага Лофотен. И този път архитектите са заложили на авангардна визия. Under прилича на наполовина потопен перископ, при гледката на който случен минувач би помислил, че се е случило някакво бедствие, катастрофа, с много загинали и ранени. Жертви обаче няма. Единствено супер доволни клиенти, които са склонни да платят 1000 крони (200 лева) САМО за резервиране на маса.

Ресторантът заема площ от 495 кв. м площ и разполага с 40 места за клиенти. Дизайнът на корпуса е максимално изчистен. По форма е монолитна конструкция от бетон, наподобяваща тръба, с дължина 34 метра. Стените на тръбата са слабо извити и с дебелина 50 см, което позволява оптимална съпротива срещу водния натиск.

Интериорът

В ресторанта се влиза през проход, изработен от груби дъбови конструкции, които с времето се очаква да придобият естествен сив оттенък и така перфектно да се вържат с цвета на бетоновата основа. Интериорът на заведението също е решен изцяло в дъб като целта е той да контрастира на външната “обвивка”, да създава усещане за уют и да не позволява на клиентите да изпитват чувство на клаустрофобия.

Ресторантът е разположен на три нива: фоайе с гардеробна, бар, и самият ресторант, който се намира най-дълбоко под морското равнище. Огромната вертикална панорамна витрина на бара предоставя спираща дъха гледка към морските дълбини. Подходящо осветление позволява на посетителите на наблюдават подводното шоу дори в най-тъмните часове на денонощието.

54517503_295809764420474_5326460475897020416_n

Обзавеждането

За онези, свикнали да слагат знак за равенство между лукса и разточителството, блясъка и кича, Under би бил тотална изненада. Защото на пръв поглед подредбата и вида на масите и столовете наподобява на атмосферата в родна казармена столова от 70-те години. Бруталният минимализъм обаче е постигнат на висока цена. Буквално! Овалните маси от овъглен бук и столчета със сходен дизайн са дело на местни дизайнери, използвали пясък от морското дъно за изработката на всеки един компонент. Естествените материали, добрата акустика и приятното осветление създават атмосфера, в която човек да се наслаждава напълно на омара си без да получава паник атаки при мисълта, че се намира на пет метра под морското равнище.

Стойността на проекта

Малко над 70 милиона крони. Това са много пари, които обаче братята-предприемачи Стиг и Гауте Юбоста са платили, без да се двоумят. Те искали да инвестират преди всичко в местно производство, затова всичко, което влиза в ресторанта, от престилките на готвачите до керамичните съдове и сьомговата пъстърва идва от радиус не повече от 200 км.

IK_Snohetta-Under_0915-crop

Менюто

Концепцията, залегнала в менюто, е да се сервира локална храна, от Южна Норвегия. Главният готвач, назначен лично от братята Юбоста, е датчанин – Николай Педерсен. Лично той изработва менюто, състоящо се от 18 – 20 ястия. Разбира се, главният актьор в менюто му е морската храна във всичките разновидности, които Северно море може да предложи. “Пресните продукти и изчистените,“голи” вкусове са от изключителна важност за нас, “ казва шеф Педерсен. “Ние си поставяме за цел да предоставим на нашите клиенти такова уникално преживяване, което буквално да ги изрита от зоната им на комфорт.”

Цените

Поршетата, паркирани на брега, пред самия вход на Under, са достатъчно красноречив признак за това какви цени човек да очаква за порция раци. Гореспоменатата такса от 1000 крони за резервиране на маса не се приспада от консумацията. Сайтът на ресторанта не предлага примерно меню, с което потенциалният клиент да се запознае предварително, но за сметка на това може да ви ориентира в ценовия диапазон. Едно пълно Imerssion Menu (потапящо меню) струва средно 2 250 крони (455 лв.). Към него вървят “подходящи” вина за 1 450 крони (290 лв.) , както и сокчета за по-добро храносмилане на стойност само 850 крони (172 лв.). Ако прибавим кафенце, десерт и едно-две твърди питиета “за отскок”, сметката за една вечеря в най-дълбокия ресторант в света може да стигне едни дълбинни 1500 лева на човек.

А в случай, че много ви се похапва северна акватична фауна, имайте предвид, че всички маси в Under са резервиран за шест месеца напред, така че в най-добрия случай ще можете да похапнете там по някое време през септември 2019-а. И дано да е тази година! Но в случай, че ви се отвори парашутът и по-рано, ето как да стигнете дотам…

22538651_121932168474902_3003308160253668515_o

По въздух

Най-близкото летище е това в град Кристинасанд (Kjevik). Oттам може да вземете такси до ресторант Under. Километрите са 85, а цената на таксиметровата услуга е около 1300 крони (263 лв).

Може и да не вземете такси, за да спестите пари за десерта, но тогава ще трябва да изходите километрите пеш. И тъкмо ще сте сте много огладнели, когато пристигнете на крайната си дестинация.

 
 

Тези симпатични гадинки скорпионите

| от chronicle.bg |

Скорпионите са забележителни животинки. От тях има около 2000 различни вида на шест от седемте континента (без Антарктика) като някои са се адаптирали да издържат на изключително агресивни условия. Някои видове могат да прекарат под вода до 2 дни, а други да издържат на температури до 47 градуса.

Скорпионите могат да забавят значително метаболизма си и въпреки че много от животните, които хибернират, правят това, малко от тях могат и да го забързват при нужда. Те също така могат и да изяждат огромни количества храна – има случаи, в които поглъщат до 1/3 от собственото си тегло на едно сядане. Това в комбинация със забавянето в обмяната на веществата им позволява да останат без храна до 12 месеца. Повечето видове се хранят между 5 и 50 пъти годишно.

Думата „скорпион“ произлиза през 1200 година пр. н. е. или от френската дума „skorpiō „, или от италианската „scorpione“. И двете думи обаче идват от гръцката „skorpíos“. Най-старите скорпионски вкаменелости са на около 430 милиона години – някои от тях показват, че първоначално те са имали хриле вместо дробовете, с които разполагат днес.

Всичките 25 вида скорпиони, които са смъртоносни за човека, са от семейство Buthidae, което е и най-голямото с общо над 800 вида. Те произвеждат невротоксин, който причинява конвулсии и нарушава сърдечния ритъм като по-късно настъпва смърт, която може да се избегне с приемане на противоотрова.

Скорпионите светят на ултравиолетова светлина, защото външният им скелет е направен от кръстосани протеинови вериги. Колкото по-голям става един скорпион, толкова по-силно свети. Химикалът, от който е направен екзоскелетът им – хитин – се използва като лекарство, както и като съставна част на други лекарства, а също и за подздравяване на хартия.

Scorpion (Hadruus arizonensis) under a black light. Image shot 2004. Exact date unknown.

Отровата на скорпионите от своя страна може да се използва за болкоуспокояващо. Към много от сегашните препарати като морфин и викодин се развива зависимост и учените търсят алтернативи. Ако успеят да разберат как токсините в отровата си взаимодействат с нервната система, те биха могли да създадат безопасен медикамент, който прекъсва сигналите на болка към мозъка.

Centruroides3-M

Малките гадинки имат между 6 и 12 очи, но въпреки това не могат да виждат много ясно. Централните им очи обаче са едни от най-чувствителните на светлина в животинския свят. Така те много добре могат да се ориентират през нощта по сенките, които стават от светлината на звездите.

Заради огромното разнообразие на места, които обитават скорпионите, краката им са най-различни. Видът Psammophilic, който се разхожда из пясъците, има четинести „плавници“, за да не затъва. Hadogenes Troglodytes имат извити нокти, за да се захващат по-добре за скалите, дори когато са надолу с главата.

Отново според вида, скорпионите могат да имат между 2 и 100 деца. Средното количество от всички видове обаче е 8. Когато се родят, малките се качват върху майка си, докато не си сменят външния слой на обвивката. След като това стане, заживяват самостоятелно. Малкият им размер обаче не трябва да ни заблуждава – младите могат да произвеждат същото количество отрова като възрастните.

4VGgp