shareit

В търсенето на езерото Восток

| от |

Антарктида е един особен оазис, описван с впечатляващата си дива природа, тропически климат, палмови дървета и природа, за която мнозина биха завидели. Четете този текст правилно, но с една малка подробност, животът на ледения континент е бил такъв преди близо 53 милиона години. Днес около 97% от територията е покрита с ледове. Според някои изчисления, леденото одеяло е около 72 милиона кубични километра от ледена вода, което може да ни успокоява, поне ако говорим за воден ресурс. На места покритието е около 3.5 километра. Учените са изчислили, че при евентуално пълно разтапяне на този воден ресурс, нивото на водната повърхност ще се повиши с приблизително 58 метра.

След като познанията за света не са чак толкова богати, противно на основните вярвания, можем да бъдем сигурни, че под ледовете се крие не само един изключителен и забравен свят, но трябва да допускаме, че най-вероятно там се крие и някоя забравена цивилизация. Климатичните промени не позволяват да се правят все още каквито и да било изследвания, но ще открием, че на тази територия има около 379 езера, които са покрити от ледената пустиня. Интересното е, че всеки един водоем е свързан с другия.

Езерото Восток е едно от най-големите на замръзналия континент и според някои изчисления е с размерите на езерото Онтарио в Северна Америка. Всичко започва с откритието на Фабиан Готлиб фон Белингшаусен – капитан на Руската Имперска флота, който първи записва и разглежда арктическия континент. На 27 януари 1820 г. записва в своите дневници за него. Неговият кораб се казва Восток – от руската дума за изток. На приблизително 1300 километра от същата локация, изследователите на СССР ще създадат своята станция за изследвания, която се строи през далечната 1957 г. и след като Фабиян имал твърде дълго име, господата решили да кръстят станцията на кораба.

Изследователите разделят континента на три части: западен, крайбрежен и източен. Логичното е, че тяхната станция се намира в източната част. Макар и желанието им за сериозни изследвания да е жестоко охладено от климата, с помощта на сеизмичната активност, руският изследовател Андрей Капица започва да подозира, че в източната част се крие огромно езеро, което е близо до самата станция. Това го мотивирало да започне малко по-подробни изследвания. Как обаче се проверява съдържанието под огромните ледени покривки? Учените първо използват високо енергийни радио вълни, които могат да преминат през леда. Ако вълната успее да се върне или отрази – процесът се описва като ехо – то най-вероятно вълната е открила вода.

През 60-те и 70-те години ще открием, че тези изследвания се правят на по-сериозна територия и скоро Капица се оказва не просто прав, а категоричен, че водоемите са много повече от един на Антарктида. За откриването на езерото Восток е необходим сателит, който да изпрати сигнала и да докаже теорията. Едва през 1996 г. списание „Природа“ ще потвърди успеха на руснака. Доказва се също така, че питейната вода се намира под ледена покривка от 4 километра. Човешките ръце никога не са имали възможност да я докоснат. Разбираме, че езерото е с дължина от 250 километра и между 50 и 80 километра ширина. Дълбочината на места е около 800 метра, а количеството вода е приблизително 5400 кубични километра. Езерото има и собствен остров в своята площ и може да създава вълнение.

По-важният въпрос е, че след като езерото се намира под няколко километра ледена повърхност, защо още не е замръзнало? Отговорът на този въпрос се крие в някои от основните процеси на планетата. Първо ще открием, че планетата се затопля от геотермична енергия, следователно при повишаването ѝ се наблюдава разтапянето на ледници, защото говорим за затопляне на повърхността и на дъното на водоемите. Самите ледове също могат да работят като изолатор и дори да затоплят всичко под тях.

Причината е, че тежестта на леда упражнява напрежение върху водните молекули. Самото езеро продължава да бъде интересна загадка и по още една причина, то се е образувало преди повече от 15-20 милиона години. През 1999 г. учените успяват да вземат и проби от леда, като в тях откриват микроби. А това подсказва, че най-вероятно ледената покривка, която в момента го пази, също е била част от водоема, като най-вероятно е замръзнала и се е превърнала в нещо като шапка. През 2013 г. са открити повече от 3000 уникални гена. По-нататъшните изследвания показват, че около 94% от тях са на непозната бактерия.

Водите пазят тайните и на сложни микроорганизми. През 2013 г. изследователи заявяват, че това изследване е компрометирано, защото са използвани тежки машини за пробиване на леда, следователно водата може да е замърсена и пробите да са дошли от външния свят. На 5 февруари 2012 г. руски учени успяват да стигнат до водата, след пробив от 4 километра. Андрей Капица не успява да види този успех, поради простата причина, че е починал една година по-рано.

Притесненията за това изследване не са незначителни, ако под ледената шапка се крият микроорганизми, то те може и да не са толкова благоприятни за човека. Интересното тук е, че подобни открития дават надежда за планети като Юпитер и Сатурн. Мнозина подозират, че под ледените шапки се крие източник на вода, който определено ще маркира планетите като добра възможност за колонизиране.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за В търсенето на езерото Восток

Повече информация Виж всички