shareit

Уроци на открито – практика, която спасява хиляди деца от туберкулоза

| от |

През 1905 г., когато туберкулозата измъчва Съединените щати и американците живеят в страхотен страх от болестта, един от здравните служители в Ню Йорк се обръща към Американската медицинска академия, с молба за промяна в училищата в страната. „За да премахнем всички възможни причини, които биха могли да направят едно дете податливо на туберкулоза по време на занятията, трябва да апелираме към училищните настоятелства, учителите и училищните лекари да направят всичко по силите си.“ Той отбеляза, че прозорците в американските класни стаи се отварят само наполовина и трябва незабавно да бъдат заменени с такива във френски стил, за да „позволят да излезе двойно по-голямо количество нечист въздух и да влезе чист въздух“. Всяко училище трябва да има голяма детска площадка, продължава той, и вентилация в класната стая „от най-добър вид“. Училищните стаи трябва да се мият ежедневно, а учебната програма трябва да включва „колкото се може повече уроци на открито“.

Suresnes - Ecole de plein air NB 10

Класна стая във Франция

Здравният служител е С. Адолф Нопф, роден в Германия експерт по туберкулоза и основател на Националната асоциация по туберкулоза, която по-късно става Американска белодробна асоциация. Подобно на много водещи умове от своето поколение, Нопф възприема подход към науката, формиран от расистките принципи на евгениката. За него забавянето на разпространението на туберкулозата – инфекциозна болест, отстъпваща само на грипа по своята смъртност – изисква инвестиране в здрави, млади тела, за да се предотврати расов, национален и дори военен упадък на нацията. През 1915 г. той твърди, че „колкото се може повече уроци на открито в детските градини, училищата и университетите трябва да станат новото нормално“.

Днес, докато родителите се притесняват от нарушаване на стандартния учебен процес и за дълъг период на дистанционно обучение, някои се питат защо уроците просто не се провеждат навън, където рискът от предаване на Covid-19 е по-малък.

В началото на 20 век, когато туберкулозата убива 1 на всеки 7 души в Европа и Америка, училищата на открито се появяват първо в Германия, а след това и по целия свят. Лекарите и служителите в областта на общественото здравеопазване се притесняват, че пренаселените градове и тесните апартаменти са нездравословни, като се има предвид липсата на чист въздух и слънчева светлина, както и че децата – затворени в закрити помещения през по-голямата част от деня – са особено уязвими към болестта. Решението е училището да се премести на открито, където малките да се „научат да обичат чистия въздух“, според Нопф. Там „туберкулозното дете“ не би представлявало „опасност за другарчетата му“.

На 1 август 1904 г. първото в света училище на открито започва уроци за „деликатните деца на нуждаещи се семейства“ в борова гора в Шарлотенбург – проспериращ град близо до Берлин. Идеята за Waldschule, или горско училище, е на Бернхард Бендикс, педиатър в Берлинската болница Charité, и Херман Нойферт, местен училищен инспектор. Мъжете работят с Адолф Готщайн, епидемиолог и главен медицински директор на Шарлотенбург, за да планират новите занятия и да осигурят общинско финансиране. Държавата приветства идеята. Туберкулозата заплашва германското общество и нейните опустошителни последици превръщат детското здраве в национален приоритет.

През 1904 г. Германия отчита зашеметяващите 193,8 смъртни случая от туберкулоза на всеки 100 000 души. (За сравнение, в момента Съединените щати регистрират около 52 смъртни случая на всеки 100 000 души по време на пандемията Covid-19.) Според експерти в областта на общественото здраве, недостатъчната вентилация и лошата хигиена са виновни: претъпкани жилища, задушни стаи, мръсното спално бельо, споделяне на леглата в семействата от работническа класа и прекалено много часове, прекарани на закрито. „Както лекарите, така и обществеността са много загрижени за туберкулозата“, казва Пол Уайндлинг, професор по изследователска дейност и история на медицината в Английския университет Оксфорд Брукс. „Имало е много насоки за социално дистанциране в различни социални ситуации, както и усилия за регулиране на личното поведение.“

Openluchtschool - Open-air School (8157211576)

Училище в Амстердам, 1940 г.

Без лекарства за лечение на болестта, камо ли ваксина, здравните специалисти насочват енергията си към подобряване на личното поведение на хората и околната им среда. Плакати по улиците предупреждават да не се плюе на земята (по това време честа практика). Здравните служители съветват да се правят упражнения и да се следи въздухът да е чист, настояват за намаляване на плътността на жилищата и призовават за изграждането на детски площадки и паркове, които да служат като „белите дробове“ на града. „Въздухът, светлината и пространството стават приоритети на архитектите, общинските служители и експертите по обществено здраве“, пише Вайндлинг в книгата си „Здраве, раса и политика между обединението на Германия и нацизма“.

 
 
Коментарите са изключени