shareit

Тайните, които пази Черно море

| от Радослав Тодоров |

Черно море на пръв поглед изглежда като едно сравнително скучно и неатрактивно море, поне спрямо по-южните и топли морета.

То е едно от най-изолираните от Световния океан, практически вътрешно море, свързано чрез съвсем тесен пролив със Средиземноморието. Поради това и поради неголемите му размери, приливите и отливите са незначителни, теченията слаби, солеността – ниска, а флората и фауната – доста бедни. На фона на изпъстрените с разноцветни корали и всевъзможни причудливи морски същества тропически води, то изглежда едва ли не като пустинно море.

Въпреки всички тези характеристики, все пак то има и доста интересни особености, които го отличават от останалите морета и събуждат интереса към изследването му.

Black-Sea-NASA

Водите на Черно море изпълват изолирана падина, разположена между Югоизточна Европа, Кавказ и Мала Азия. Тя се е образувала през епохата на Миоцена вследствие на активни геологически процеси издигнали планински вериги от водите на древния океан Тетис. Като първоначално Черно, Азовско, Каспийско и Аралско море са влизали в един басейн, който постепенно е бил разделен на отделни части от надигналата се суша.
Може да се каже, че Черно море е едно от най-младите морета. Някъде допреди около 7400 години то е представлявало сладководно безотточно езеро с доста по-малки размери и лежащо в падина на около 100 метра под тогавашното ниво на световния океан. Старата му брегова линия е минавала където сега е границата между шелфа и континенталния склон, на дълбочина около 90 – 120 метра под съвременната морска повърхност.

След края на Ледниковия период, през който значителна част от водата на планетата е била задържана в ледените шапки около полюсите, океанското равнище започва да се покачва с топенето на ледовете.

В един момент покачващото се морско ниво достига до ръба на падината, в която се намира въпросното безотточно езеро, на най-ниското й място, там където днес се намира Босфора и в един момент започва да прелива оттам. Има теория, че това е станало дори още по-рязко, не с постепенно преливане, а със земетресение, което е отворило процепа представляващ днес пролив. В резултат на това през ръба с грохот започват да се изливат хиляди кубични километри водна маса, които попадат в падината на безотточното езеро и я пълнят с морска вода докато нивото му не се изравнява с това на Средиземно море.

11221122

Получава се природният феномен морепад, с дебит от близо 43 кубични километра на ден, според изчисленията на учените, което е 200 пъти повече от дебита на Ниагарския водопад. Това причинява драстично покачване на морското ниво и заливане на огромни площи от сушата. Стихийното течение бушува в продължение на поне 300 дни и приблизително 155 000 кв. км земя са били заляни от него. По това време край тогавашната крайбрежна ивица вече има човешки поселения, при това на цивилизационно напреднали култури, каквато е тази от Варненският некропол. Част от тези поселения потъват, което може би е породило устни предания и митове за световен потоп, които след появата на писмеността са били записани като мита за Гилгамеш при шумерите, Ноевия ковчег в библията, а може би дори и митовете за потъналия континент Атлантида идват оттам.

Освен за хората, този катаклизъм е фатален и за сладководните обитатели на езерото, които са били адаптирани да живеят в прясна вода, но изведнъж се оказват в солена. Това води до внезапно масово измиране на организми, чиито мъртви тела се отлагат на дъното. По-вероятно е въпросният морепад да не се е случил праволинейно и еднократно, а поради колебания в морското равнище, климата и сеизмичните процеси, да се е случвал неколкократно през различни периоди. Това е водило до повторни опреснявания и осолявания на водата и до нови масови измирания на соленоводна фауна при опресняванията и на сладководна при осоляванията.

В резултат на всичко това на дъното на басейна са се натрупвали гигантски количества от потънали, разлагащи се трупове и планктонна биомаса, които отделят серни съединения при гниенето си. Това довело до образуване на сероводород под водата. Постепенно от това, както и от газовете излизащи от разломите и калните вулкани на дъното, се е образувал колосален сероводороден пласт започващ от дълбочина 120 – 150 метра надолу.

BlackSeaMap

Понеже сероводородът е отровен за живите същества, в този пласт не могат да оцелеят никакви организми, с изключение само на някои анаеробни бактерии. Вследствие на това той е напълно пуст. Така още от образуването си сероводородният пласт стои непокътнат поради липсата на вертикален обмен между водните пластове, както и поради оскъдния обмен с водите на Средиземноморието през тесните и плитки проливи, който обаче е само между повърхностните води. Тези фактори за щастие пречат на сероводорода да се издигне към горните слоеве и повърхността. А той е силно отровен токсичен газ, чиито гигантски количества биха довели до катастрофални последици, ако излязат в атмосферата. Такава опасност обаче практически няма, откакто се правят изследвания на този пласт, близо 130 години вече, не е установено никакво съществено покачване на нивата му към повърхността.

Същевременно поради липсата на кислород в сероводородния пласт, той има свойството много добре да консервира всичко, попаднало там. Това превръща дъното на морето в истинска съкровищница за подводната археология. Дори потънали кораби от дълбоката античност там лежат непокътнати, сякаш вчера са потънали, което е уникална и практически единствена възможност да разберем как точно са изглеждали, освен от семплите рисунки по вази и барелефи от периода.

korab-587225-810x0

Освен всичко друго, в миналото морските бури там са били доста свирепо и често явление и именно те имат заслугата името на морето да е такова. Това означава, че би било логично там да има повече потънали кораби отколкото в по-спокойни води, а вероятно има и потънали селища, които чакат да бъдат открити. Проблемът е че този пласт е прекалено на дълбоко и прекалено отровен за да се спуснат водолази дотам, което налага използването на по-модерна и скъпа техника с каквато страните от района не разполагат. Но вече започват да се провеждат западни изследователски мисии тук. Само международната мисия в българските териториални води, ръководена от професор Джон Адамс през 2018 г. откри общо 65 потънали кораба на възраст от 300 до 2400 г.

Така че със сигурност още доста интересни неща предстои да бъдат открити там, а тяхното изучаване да обогати знанията ни за древния свят и кой знае – може би дори да ги преобърне с неочаквани и сензационни открития.

 
 
Коментарите са изключени