shareit

Според Джордж Вашингтон бъдещето на САЩ е в мулетата

| от |

През 80-те години на 18 век Генерал Джордж Вашингтон, герой на Американската революция, вече е световно известен, което е точно влиянието, от което се нуждае, за да получи нещо, което жарко търси: испанското магаре.

Най-добрите магарета в света идват от Испания, но поради своето превъзходство над останалите нечифтокопитни животни испанската монархия ги прави нелегални за износ без кралско позволение, което силно разочарова Вашингтон. Мулетата по-точно – кръстоска между мъжко магаре и женски кон – могат да свършат еквивалентно количество работа като конете с по-малко храна и вода и Вашингтон е убеден, че именно те са бъдещето на американското земеделие.

Докато страни от обществения живот след войната, той все още иска тихо да допринесе за успеха на младата нация – и неговия собствен. Маунт Върнън, плантацията във Вирджиния, където поробва стотици хора, страда от войната, инфлацията и неуспех на реколтата през осемте години, които Джордж прекарва далеч, и мулетата смята ще му помогнат да се върне в правия път.

Junius Brutus Stearns - George Washington as Farmer at Mount Vernon

Вашингтон в Маунт Върнън

Но генералът се сблъсква с два големи проблема. Той знае само за един начин да изведе магаре от Испания, поне законно: със заповед на испанския крал Чарлз III, и този процес не е евтин. Така че бъдещият първи президент на САЩ, който е беден откъм пари, задейства международните си връзки.

Отначало нещата изглеждат обещаващи. Дон Хуан де Миралес, един от агентите на Чарлз в зараждащите се САЩ, изглежда нетърпелив да задоволи желанията на Вашингтон, но за жалост умира. През следващите четири години Вашингтон среща единствено неуспехи, докато най-накрая Уилям Кармайкъл, щатният доверен в испанския двор, уведомява Чарлз за манията му на мулета. Кралят е развълнуван да нареди „две от най-добрите да бъдат избрани и ви ги изпраща като знак на уважение“. Това е идеално – Вашингтон получава мулетата без да трябва да плаща и стотинка.

Добичетата трябва да пристигнат в Бостън с испански водачи и Вашингтон изпраща своя служител Джон Феърфакс да гарантира, че пътуването до Маунт Върнън ще протече гладко. Нo, тревожен както винаги, той дава на Феърфакс и списък с инструкции:

Животните не трябва да бъдат наранявани, ако ги пренасяте прекалено бързо или неправилно.

Определете всички необходими точки на вашето пътуване: т.е. часът, в който ще тръгнете сутрин, който нека е рано; дейностите вечер – брой хранения през деня и с каква храна – също видът и количеството алкохол, което трябва да се дава на испанците на ден… Не бих им отнел това, което е правилно.

Нека животните да бъдат отделени и без други същества, за да не ги ритнат и да наранят себе си или да другите

Ако е необходимо, нека да са облечени – както испанците смятат за най-добре

Когато Феърфакс пристигна в Бостън, той открива, че само едно от магаретата е оцеляло при пътуването през Атлантическия океан, но за щастие, почти едномесечното пътуване до Маунт Върнън е без инциденти. Вашингтон, който обича да дава изненадващо глупави имена на животните си – кучетата му се казват Sweetlips, Drunkard и Madame Moose (Сладкиустни, Пияницата и Мадам Лос) – кръщава магарето Кралския Подарък.

Той е нетърпелив да сподели гена на добичето и пусна реклами във вестници, предлагащи услугите му – и мнозина се отзовават. Но веднага се разочароват от хладното либидо на мулето – американските кобили изглежда просто не му бяха симпатични, защото Вашингтон се шегува с племенника си Бушрод, че „магарето е кралска особа и не иска плебейски кранти“.

Но Вашингтон вярва в Кралския Подарък и след внимателно проучване разбира какво му харесва: две женски магарета наведнъж.

Подаръкът обаче не за Новия свят – той пристига през 1785 г., но до 1793 г. вече е схванат и куц, след като стопанинът му го уморява прекалено много, и почива три години по-късно. Той оставя след себе си син, Компунд, на когото Вашингтон разбира, че е по-лесно да се угоди. Петнадесет години след пристигането на магарето, Джордж вече има стадо от близо 60 мулета, които прекарват дните си в теглене на каручки и оране на полетата на Маунт Върнън. Въпреки че никога не добиват особена популярност на север, където фермерите предпочитат коне и волове, мулетата оставят любимото животно в селскостопанския юг, където могат да орат до 60 декара на ден.

 
 
Коментарите са изключени