shareit

Синдромът на експлодиращата глава – един весел начин да се събудиш

| от |

Някога да сте се будили от сън рязко заради силен гръм, взрив или може би бомба, но когато се събудите, осъзнавате, че нищо не е станало? Е, поздравления, вие сте имали едно доста любопитно състояние, известно като синдромът на експлодираща глава.

Кой пръв е документирал причудливия феномен, не е ясно, но знаем, че Рене Декарт е страдал от синдрома. Както пише Адриен Бейле в „La Vie de Monsieur Descartes“, на ноември 10, 1619 г. той:

имаше нов сън, в който чува остър и разтърсващ шум, който приема за мълния. Страхът го буди директно и след като отваря очи, забеляза много искрящи светлини, разпръснати из стаята. Същото нещо често му се е случвало и друг път…

Докато Декарт изглежда е смятал, че тези сънища са били с божествен характер, лекарите днес смятат, че той просто е бил от поне 10% от хората, които имат синдрома на експлодиращата глава.

Frans Hals - Portret van René Descartes

Що се отнася до първия медицински специалист, който не само документира синдрома, но и го изучава много подробно, това е известния американски лекар Сила Уиър Мичъл през 1876 г., който днес е известен като бащата на медицинската неврология.

Освен стандартните прояви на синдрома, д-р Мичъл намира и една жена, която изпитва феномена не само докато спи, но и докато е напълно будна. „… след лек топлинен удар и излагане на силна умора на тялото и ума, изпитах… усещане като експлозията на пистолет в главата ми. Не знам как иначе да го опиша… То започва от главата, гърдите, стомаха или червата и сякаш ме пронизва за миг, след което идва усещането за шок в главата и неконтролируем крясък. Отначало никога не идва, освен ако очите ми не са затворени, но за една седмица, когато бях най-силно нервна и не спях, щеше да дойде, ако се стресна от някакъв внезапен звук, а след това установих, че за кратко мога да си го причиня като се докосна на специално място върху стомаха… Тези сътресения не винаги са предшествани от предупреждение и са само в главата ми. Те идват най-вече, докато спя, и ако напрегна очи, за да ги държа отворени, понякога мога да предотвратя шоковете. Трябва да кажа, че често има някакво странно усещане за хлад в главата ми час преди сътресенията, което по принцип е предупреждение за това, което идва… След отсъствие от дома и малко почивка, нямах шокове за седмици или месеци.“

Silas Weir Mitchell

Освен силния звук, други интересни симптоми, описани от пациентите, включват ярка светлина и моментно усещане за задух. Някои погрешно тълкуват това смущаващо преживяване със сърдечен удар, други за мозъчен тумор, а някои дори мислят, че може би са били отвлечени от извънземни и бумът и силната светлина са от ракетите на космически кораб.

И така, какво всъщност причинява синдрома на експлодираща глава?

Що се отнася до д-р Мичъл, още 19 век той силно го свърза стрес или преумора, отбелязвайки: „Видях голям брой хора, които страдат по подобен начин от някоя от различните форми на синдрома. По-голямата част от случаите са на изтощени или истерични жени, независимо дали са силни и дали се хранят добре или не. При здравите мъже това е рядкост, освен ако те не употребяват прекалено много тютюн.“

Какво обаче постигна напредъкът на съвременната медицина в проследяването на източника на проблема? Всъщност не много по отношение на окончателна причина, въпреки че има една доста солидна хипотеза за това какво обикновено се случва, дори и детайлите да не са ясни все още.

Първо, съвременните лекари са съгласни с д-р Мичъл, че тревожността, стресът и умората допринасят за задействането на синдрома. Едно проучване, „Задействаният от топирамат синдром на избухваща глава“, който разглежда ефективността на топирамат (антиконвулсант, използван за лечение на гърчове), отбелязва, че „майка и дъщеря имаха подобна симптоматика, което повишава възможността синдромът да се предава наследствено“, но дали това всъщност е вярно все още не е доказано.

Що се отнася до нещо по-конкретно – ограничени проучвания, които наблюдават активността на мозъка, докато хората изпитват явлението, показват видим скок на нервната активност точно когато се появят експлозията или другите симптоми. Изглежда, че това се случва, точно когато тялото повече или по-малко преминава от будност към сън, а един от изследовател, изучаващи синдрома, Брайън Шарплес, от Университета на Вашингтон, описва този скок като „хълцане в ретикуларната формация“ – мрежа в мозък, която (освен друго) играе роля за поддържане на съзнанието.

Шарплес продължава: „Смятаме, че невроните [отговорни за обработката на звука] се задействат наведнъж“. Резултатът съответно е наистина силен гръм, въпреки че барабаните в ушите ни всъщност не са засекли нищо. Вероятно подобно нещо се случва и при светлините (и понякога силни миризми), изпитвани от пациентите. По същество това изглежда е някаква по-сензорна версия на хипнагогичния спазъм, който почти всеки е изпитвал от време на време при преминаване от будност към сън.

Що се отнася до лечението, връщайки се към д-р Мичъл от 19 век, той избягва да изписва модерните тогава пиявици и вместо това препоръчва почивка. Един век по-късно препоръката си остава същата, макар и малко по-конкретна – неща като йога, четене, избягване на политика или социални медии, гореща баня преди лягане, релаксираща музика.

Отбелязва се също, че пациентите, които по-рано не са разбирали какво се случва и затова преди заспиване често са изпитвали безпокойство, което само по себе си дава предпоставки за синдрома, сега са склонни да имат значително по-малко случай, просто защото са научили за синдрома и той им изглежда напълно безобиден. Както казва д-р Шарплес: „Можете да помогнете много на човек, само като уверите, че не е луд и че няма симптоми на тумор или някакво друго мозъчно разстройство.“

Що се отнася до лечението с лекарства, проучване от 2010 г. – гореспоменатото доста ограничено проучване – показва, че топираматът намалява интензивността на синдрома, но не намалява честотата му. Авторите също отбелязват, че други полезни лекарства са клонезапам, нифедипин, флунаризин и кломипрамнин. Въпреки това, данните за тези лекарства са предимно от проучвания, които включват само шепа хора. Като се има предвид и, че състоянието е доста случайно, необходими са допълнителни изследвания.

И не само това – предполага се, че дори името се нуждае от малко адаптиране, тъй като чуването на силен взрив е само една реализация на вероятно същия синдром, като се има предвид, че други хора виждат силна светлина или усещат силни миризми, вместо или в допълнение към взрива. Затова се предполага, че по-подходящо име би било, например, „Епизодичен черепно-сензорен шок“.

 
 
Коментарите са изключени