shareit

Шапките с пера, които довеждат до промяна на множество закони

| от |

Парижки тълпи, събрали се около гилотината, са наясно, че обикновената бяла, грозна домашна шапка, която Мария Антоанета е принудена да носи за екзекуцията си, има за цел да се подиграе с нея. Когато става кралица през 1774 г., тя се бунтува срещу традиционния стил на обличане на френския двор, като поръчва най-новите, по-провокативни стилове тоалети – включително шапки, покрити с големи масиви от пера – от Роуз Бертен, която става водеща френска шивачка.

Планина от коса, завършена с голямо перо от щраус, както и други пера задава модна тенденция и прогнозира екстремна екстравагантност, докато много французи живеят в бедност.

Мария Антоанета може би избира неподходящия момент да парадира със страстта си към скандалните шапки, но това не пречи на модата в Париж – особено на пищните шапки с пера – да се превърне в основен моден акцент на жените със средства в Европа и Америка. Не че новият блясък е приветстван от всички… Отначало английската аристокрация казва, че е шокирана. За лейди Шарлот Бъри, романистка, която отбелязва красотата на най-висшите кръгове на Лондонското общество, „най-грозната част от тяхното облеклото са високите комини на главите им, които… са покрити с пера“.

Независимо от това, английското общество и лейди Шарлот скоро бяха убедени в противното. Шапките с пера бяха крайна мода. Но и невероятно популярна.

Great Crested Grebe 1 - Penrith

Голям гмурец

Към 1600 г. в Европа се появяват перата от по-екзотични птици: от невероятно цветните райски птици от Нова Гвинея; папагалски пера от Южна Америка; и снежнобелите и фини на бялата чапла от южна Азия и Америка, които към 1914 г. са на стойност до 28 пъти еквивалента на теглото им в сребро. Няма точни сведения за броя на убитите диви чапли по целия свят, но изчисленията колко малки чапли се доставят годишно само за шивашките ателиета варира между 5 и 200 милиона. Едва през последните десетилетия броят им успява да се възстанови.

Търсени са и перата на някои британски птици. Голям гмурец, както и всякакви обикновени, но привлекателни птици по езера и резервоари, често са застрелвани заради кестеняво-кафявите си пера, известни в търговията като „типет“. Клането им започва през втората половина на 19 век и ги намалява до едва 42 двойки за 9 години. Морските птици – по-специално размножаващите се на скалите трипръсти чайки – също са ловувани. Черната окраска по белите крила на тези малки чайки стават силно популярни за декориране на модни дамски шапки.

Постепенно шапките, украсени с екзотични пера, вече не са запазена марка само за заможните. От средата на 19 век каталозите на големите универсални магазини, които бяха започнали да изникват, донасят огромно разнообразие от шапки на много по-широка клиентела; преди това те имат само шапки от заешка козина или вълна.

Не е изненадващо, че търговията се разрасна. През първото тримесечие на 1885 г. на лондонски търгове са продадени 750 000 пера от чапла, а през 1887 г. през един лондонски търговец минават 2 милиона от същите пера. Градът става международен пазар за пера и купувачи от цяла Европа и от САЩ идват, за да разгледат и да си купят. Близо 18 000 тона оперение и птичи кожи, с изключение на щраусовите пера, са внесени в Обединеното кралство между 1870 и 1920 година. Може би 200 милиона птици годишно са убити. В своя връх в края на 19 век търговията с пера струва 20 милиона британски лири годишно.

Към средата на 19 век шапките, украсени с пера, са връхната точка на модата и в американските градове. Някъде през 1886 г. Франк Чапман, водещ американски орнитолог, прави две следобедни разходки, за да запише птиците, които забеляза в търговските квартали на Ню Йорк. Три-четвърти от 700-те дамски шапки, които вижда, са украсени с цели препарирани птици, понякога няколко на една шапка, или с перата им. Той преброява 40 различни вида. Без правна защита всеки вид – американски или вносен – може да бъде убит.

Marie Antoinette Adult

Как обаче дамите, които ги носят, оправдават убийството на птицата? Някои погрешно предполагат, че това са изкуствени пера и не са убити птици. Други се присъединяват към убеждението, че човешките „нужди“ се простират над дивата природа. Съществува и общоприетото и наивно мнение, че има някакво невероятно изобилие от птици и че всяка година ще се появяват по чудо още и още, колкото и да бъдат убити.

Не всички обаче толерират такова стимулирано от модата клане. И някои са решени да предприемат директни действия. Например, през 1889 г. Емили Уилямсън, богата жителка на Дидсбъри, Манчестър, създава Обществото за защита на птиците. Обединявайки силите си с три други жени, които създават Лигата за козина и пера в Кройдън, Съри, тяхната кампания създава Кралското дружество за защита на птиците и довежда, след много размяна на реплики с търговията и нейните поддръжници, до законодателство, забраняващо вноса на пера през 1921 г. – след повече от три десетилетия.

От другата страна на Атлантическия океан през 1896 г. Хариет Хеменуей и братовчедка й Мина Хол започват подобна кампания в Бостън, Масачузетс. Привличайки непрекъснато все повече и повече членове, те създават Аудубон – днес една от най-големите благотворителни организации за защита на птиците в света – и водят дълга словесна битка с търговията с пера. Въпреки че са приети някои закони в САЩ след няколко години, вносът на пера е забранен до 1918 г., когато американският конгрес приема Закона за мигриращите птици.

Модата, винаги ефимерна, така или иначе се променя. До 20-те години на миналия век автомобилите – по-мощна модна икона от украсената с пера шапка – направиха невъзможно носенето на шапка с големината на малка маса за кафе.

Светът също се променя. Има толкова много семейства, които скърбят за близките си, загубени през Първата световна война – в този контекст пищни и търсещи внимание шапки изглеждат някак неподходящи. По-консервативно облекло е de rigueur. Въпреки че войната спира по-голямата част от вноса на пера в Лондон и налага данък върху вноса на луксозни стоки, включително пера, това е човешка катастрофа – а не животинска – която предизвиква преоценка на модата.

 
 
Коментарите са изключени