shareit

Сержант Безразсъдна – единственият кон с чин в американската морска пехота

| от |

В утрото на 26 март 1953 г. небето почернява от снаряди. Повече от 500 минохвъргачки започват да изсипват гнева си на минута и за кратко време бомбите успяват да унищожат противника. Сред оцелелите на 5-и стрелкови гарнизон се крие и сержант Безразсъден. Утрото, в което Китайската народна армия ще тръгне срещу силите на ОН, наричани още „Градовете Невада“, пост Вегас, Рино и Карсон се движат по северната защитна линия и се опитват да противодействат. Изненадващата атака може да се опише като феномен в този момент. Бомбите успяват да създадат необходимото прикритие, за да позволят един последен сериозен напън в Корейската война.

Китайските войници се опитват да пробият периметара. В този момент пехотинците имат нужда от муниции, за да могат да задържат своята позиция. Пропукването на линията означава още повече жертви и абсолютен провал. Точно в такива мигове, мнозина с облекчение чуват бойните викове на Безразсъдна. Ако още се чудите кой би се кръстил така, сержантът е кобила, която всеки път щом чуе стрелба, тича към войниците. На врата си винаги носи патрони за бойците, а понякога често на нея се поставят и малки сандъчета. Сержант Харолд Уадли си спомня, че когато пушекът се вдига и започва преброяването на жертвите.

Междувременно в далечината се чува цвиленето на кобилата, която препуска бързо, за да изпълни поредния си курс. За мнозина, сержантката се язди от ангел! За един ден в това сражение ще направи около 51 обиколки на всички позиции, носейки около 386 артилерийски снаряда. Общото им тегло е от приблизително 4.3 тона. Осъзнавайки, че без това животно, американците са загубени, бързат да го покрият с бронежилетки и при всяко изпращане се молят да се завърне. Редица пехотинци ще споделят, че тази война не е спечелена от хора, а от кобилата. За съжаление по време на войната не е възможно да прави празни курсове.

 

Reckless_with_Sgt._Latham

Снимка: By USMC photographer – Geer, Andrew Clare. Reckless, pride of the Marines, 1955, page 120., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27452064

Когато се връща обратно в основния пост, тя често ще превозва и ранени войници. По време на обиколките ще бъде ранена два пъти от шрапнели и наградени с Пурпирни сърца за смелост. Историята ѝ е малко по-впечатляваща. тя била собственост на Ким Хум Мун и носела името „Огънят на зората“. Отглеждана е за състезателен кон, но когато войната избухва само 2 години по-късно, кореецът я продава за 250 долара на лейтенант Ерик Педерсън. Собственикът продава животното, за да може да купи протези на по-голямата си сестра, която имала нещастието да стъпи на мина. Животното скоро започнало да работи в армията.

Войниците я учили да носи снаряди и други необходими материали на локациите, където камионите остават безсилни. Името ѝ обаче се дава по една друга причина. В други тежки сражения, тя носила така наречените безоткатни пушки, които се кръщавали „безрасъдни“. тренирана е сержант Джо Латам и бързо успяла да свикне с теглото, коео трябва да пренася. Особено преживяване било за нея да свикне със стрелбата, но дори това не било особен проблем. Безразсъдната се научава да прескача комуникационните линии и бодливата тел. Когато започне да се дава тревога за падащи снаряди, тя бяга в укритие и се крие.

Най-важното е, че тя била напълно безотказна и никога не спирала да изпълнява задачите си. Всеки път, когато има товар, просто тръгва. В следващите пет дена ще продължи да доставя необходимите оръжия за защита на линията. За помощта на дивизията, животното е повишено в чин сержант на 10 април 1954 г. а след това и в старши сержант, докато е в базата Пенделтън. До този момент е единственото животно в морската пехота, което има чин. След шест години вярна служба, кобилата е пенсионирана и войниците продължават да се грижат за нея. Живее още 8 години и умира на 13 май 1968 г. Погребана е с военни почести в същата база.

Заглавна снимка: By Andrew Geer or another member of United States Marine Corps – Geer, Andrew Clare. Reckless, pride of the Marines, 1955, page 120., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=24681524

 
 
Коментарите са изключени