Семейство Ликови, които не бяха виждали хора от 40 години
През 1978 г. екип от руски геолози е изпратен да изследва най-дълбоката, най-изолирана част от Сибир – гора и пустиня, които по онова време не са били докоснати от човешка ръка. Пътувайки натам с хеликоптер, високо над тайгата, те забелязват нещо, което изглеждаше доста необичайно – полянка с градина, ясно доказателство за човешкия живот. Гледката изглеждаше като мираж за геолозите. Те бяха на близо 250 километра от най-близкото човешко селище. След кацането геолозите знаеха, че трябва да разследват ситуацията, въпреки безпокойството си. Един от геолозите, Галина Писменская, казва по-късно, че „сложихме подаръци в опаковки за бъдещите ни приятели“, но „също така проверих и пистолета си“.
Приближавайки се към мястото, те намериха все повече признаци на човешки живот – дървено трупче за цепене на дърва, мост от дърво над поточе, още градини и накрая – колиба. Те се приближиха внимателно към нея, докато вратата не се отвори и от вътре не излезе старец с разкъсано облекло и невчесана дълга брада. Въпреки че имаше „страх в очите му“, старецът каза много тихо на своите посетители: „Е, тъй като сте пътували дотук, може и да влезете.“
Когато геолозите влязоха, интериорът на колибата ги изуми. Жилището беше като от историческите книги – пънове, държащи покрива, под, направен от картофени кори и шишарки, всичко покрито с мръсотия… Когато погледнаха по-отблизо затъмнена едностайна барака, те установиха, че това е дом на семейство от петима души – баща и четири деца, две от които започнаха да плачат неконтролируемо при вида на непознати за тях хора. Както казаха самите геолози:
Тишината внезапно бе нарушена от ридания и плач. Едва тогава видяхме силуетите на две жени. Едната беше в истерия и се молеше: „Това е заради нашите грехове, заради нашите грехове.“ Другата, която се криеше зад една греда, бавно се свлече на земята. Светлината от малкия прозорец падна върху широките й ужасени очи и ние разбрахме, че трябва да се разкараме оттам възможно най-бързо.
Карп Ликов, старецът, някога е живял в населена част на Русия. Той беше член на фундаменталистката руска православна секта, известна като Староверците – наречени това, защото стилът им на поклонение не се е променил от 17 век. Староверците са били преследвани в Русия от векове, много преди да дойдат комунистите. Датирайки от царуването на Петър Велики в края на XVII и началото на XVIII век, староверците, които обикновено носели бради, били принудени да плащат данък върху космите на лицето си.
Когато комунистите превземат властта, Карп решава, че е време да се оттегли към по-слабо населените градове, някъде из Сибир. Един ден, през 1936 г., докато работи на полето с брат си близо до селото им, човек от комунистическата стража идва и разстрелва брат му пред него. Карп веднага взима семейството си (което по това време се състои само от съпругата му, сина му Савин и 2-годишната му дъщеря Наталия) и заедно изчезват в тъмната сибирска пустош.
Карп и съпругата му Акулина си правят още две деца в дивата природа, Дмитрий и Агафия, които преди да се срещнат с руските геолози, никога не са виждали друг човек освен собственото си семейство. Всичко, което знаеха за цивилизацията, идва от родителите им, които ги научиха как да четат и пишат с помощта на стара семейна Библия. Те не знаеха нищо за света след 1936 г., включително за съществуването на Втората световна или Студената война. Всеки член на семейството трябваше да се научи как да се грижи за себе си, използвайки само нещата, които им предлагаше природата.
Дмитрий, например, се научи как да убива животни без пистолети или лък, а като копае капани и буквално гони животните, докато те не се сринат от изтощение. Времената станаха още по-трудни за семейството, когато Акулина почина през 1961 г. (приблизително) от глад. Сега бяха просто баща и четири деца, които се бореха за оцеляване.
Осъзнавайки колко травматично трябва да е било всичко това за децата, които никога досега не са срещали друг човек, геолозите се оттеглиха от хижата и си правят лагер на разстояние. Скоро семейството излиза и се приближава до учените, все още уплашени, но вече и любопитни. Отначало те отказаха всичко, което им дадоха геолозите, включително дрехи, храна и хляб (Карп обясни, че най-малките му деца никога не са виждали хляб, още по-малко са го вкусили). Скоро обаче семейството и геолозите създават връзка. Геолозите им разказаха какво са пропуснали по света от 1936 г. насам и им показаха модерни иновации като целофан („Господи, какво са измислили – стъкло е, но се огъва!“, възкликна Карп) и телевизия (която ги уплаши и заинтригува едновременно). На свой ред семейството показа на геолозите как да оцелеят в сибирската тайга, включително как да отглеждат култури в такива тежки условия.
