shareit

Сърбежът и болката: Две неразделни усещания, които трябва да се разделят

| от |

Трудно е да се повярва, че едно основно човешко усещане – което може да бъде предизвикано от обикновено ухапване от комар – все още кара учените да си чешат главите. И все пак въпреки векове проучване, разбирането на усещането за сърбеж все още не е много ясно.

Itch

През по-голямата част от миналия век сърбежът се смята за по-нискa степен на болката. В началото на 20-те години например австрийско-германският физиолог и изследовател на болката Макс фон Фрей документира във влиятелно проучване, че леко убождане на кожата дава на участниците в изследването му последващо усещане за сърбеж. Този концептуален модел продължава да храни полето на сърбежа в продължение на десетилетия.

Но в крайна сметка идеята, че сърбежът е просто подгрупа болка, започна да се руши. Учените определиха например, че не могат надеждно да превърнат болката в сърбеж само чрез намаляване на интензивността на болката – или да превърнат сърбежа в болка чрез увеличаване на интензивността на сърбежа. И все пак нервите и пътищата на болката и сърбежа изглеждаха толкова сходни и дълбоко преплетени, че години наред учените нямаха ясно разбиране за това как двата отговора бяха свързани в тялото.

След това, през 2007 г., усещането за сърбеж най-накрая изпълзява изпод сянката на болката и попадна в собствена светлина.

Същата година в доклад на Nature се съобщава за първия специален рецептор за сърбеж – протеин върху нервните клетки в централната нервна система, който реагира конкретно на сърбеж, но не и на болка, което показва, че усещането може да пътува по отделен път към мозъка. Джоу-Фън Чен от Медицинското училище Вашингтон в Сейнт Луис и колегите му показват, че мишките, модифицирани да нямат гени за този рецептор – наречен гастрин-освобождаващ пептиден рецептор – все още могат да усещат болка, но едва усещат сърбеж, независимо какво им првят изследователите.

„Това промени парадигмата“, казва Брайън Ким, дерматолог и кодиректор на Центъра за изследване на сърбежа в медицинското училище, който работи с Чен. Разкриването на сърбежа като самостоятелно усещане е решаваща стъпка напред в разбирането му, добавя той.

Въпреки че има напредък в различаването им, сърбежът и болката все още е трудно да се разделят едно от друго. Една от причините може да е, че и двете са възникнали като самозащита. Точно както болката изпраща сигнала за избягване на нещо опасно, сърбежът предизвиква чесане, което може например да предотврати инфекции, като премахва паразитите. Чесането също изглежда помага за набирането на имунни клетки, които могат да отблъснат инфекцията.

Сърбежът и болката своеобразно се припокриват и при случайни драскотини: Чесането може да генерира лека болка, която често може да замени усещането за сърбеж. Някои изследователи предполагат, че когато се активират групи неврони – някои от тях са специфични за сърбежа, а други са специфични за болката – болковият стимул, ако е достатъчно силен, може да маскира сърбежните сигнали.

И въпреки новите открития само за сърбежа, изглежда, че много нерви участват в комуникацията както за болката, така и на сърбеж. Объркващото припокриване е илюстрирано при хора с хронични заболявания като атопичен дерматит. В тези случаи нервите в кожата стават свръхчувствителни към сърбеж и възприемат като сърбящи стимули, които обикновено са болезнени – или просто тактилни или термични. Това е подобно на усещането, което изпитват някои хора с хронична болка, при които лекото докосване всъщност може да е унищожаващо. Също така основните неизправности на нервната система като притиснат или повреден нерв могат да генерират болка при някои хора, но сърбят при други.

Припокриването с болка присъства и по начините – все още слабо разбрани – при които сърбежът преминава от периферните нерви в кожата към гръбначния мозък и до главния мозъка.

Всички тези загадки означават, че сърбежът – особено хроничният сърбеж – е изключително труден за ефективно лечение. „Както при болката, няма само едно болкоуспокояващо средство, което унищожава всички видове болкам, така и при сърбежа няма общ лек“, казва Гил Йосипович, дерматолог от Университета в Маями и основател на Международния форум за изследване на сърбежа. „Имам пациенти, които имат много сложни проблеми и изискват повече от едно хапче или един крем, подобно на пациентите, които имат хронична болка. И е необходимо много време и търпение.“

За по-голямата част от населението сърбежът все още е мимолетен дразнител, може би от ухапвания от буболечки през лятото или суха кожа през зимата. Но като медик и изследовател, Ким казва, че цялото страдание, което вижда у хора с хроничен сърбеж, го кара да работи по-усилено в лабораторията, за да разбере това мъчително усещане и да компенсира за твърде много години научно невнимание.

 
 
Коментарите са изключени