Защо САЩ купи Аляска от руснаците и как те въобще се озоваха там

Преди повече от 150 години, на 30 март 1867 г., държавният секретар на САЩ Уилям Сеуард и руският пратеник барон Едуар дьо Стоекл подписват Договор за цесия. Така цар Александър II предава Аляска, последната останала територия на страната му в Северна Америка, на САЩ за 7,2 милиона щатски долара.

Тази сума, днес възлизаща на едва 113 милиона долара, слага край на 125-годишната одисея на Русия в Аляска и разширяването й през коварното Берингово море, която в един момент разширява Руската империя на юг до Форт Рос, Калифорния, на 150 километра от залива Сан Франциско.

Днес Аляска е един от най-богатите щати на САЩ, благодарение на изобилието си от природни ресурси, като нефт, злато и риба, както и огромната си просторна девствена природа и стратегическо разположение като прозорец към Русия и порта към Арктика.

И така, какво подтиква Русия да се оттегли от американския континент? И как въобще се стига до там да го притежава?

Желанието за нови земи, което довеждат Русия до Аляска и в крайна сметка до Калифорния, започва през 16 век, когато страната е едва част от сегашните си размери. През 1581 г. Русия превзема територия в Сибир, известна като Сибирското ханство, която се контролира от внук на Чингис хан. Тази ключова победа отваря Сибир за руснаците и в рамките на 60 години те вече са в Тихия океан. Този аванс през Сибир е подхранван отчасти от доходоносната търговия с козина, желанието да се разшири руската православна християнска вяра до „езичниците“ на изток и добавянето на нови данъкоплатци и ресурси към империята. Стандартни неща.

В началото на 18 век Петър Велики – който създава първия руски флот – иска да знае колко далеч се простира азиатската суша на изток. Сибирският град Охотск се превърна в място за две проучвания, които той поръча. И през 1741 г. Витус Беринг успешно преминава пролива, който днес носи неговото име, близо до днешното село Якутат, Аляска.

Въпреки че втората експедиция на Беринг в Камчатка приключва с катастрофа лично за него, когато на връщане корабокрушира заради неблагоприятното време и умира от скорбут през декември 1741 г., тя все пак е невероятен успех за Русия. Оцелелият екипаж поправя кораба, запасява се със стотици видри, морски лисици и тюлени и се връща в Сибир, впечатлявайки руските ловци със своя ценен товар.

Но поддържането на селищата не е лесно. Руснаците в Аляска – които наброяват не повече от 800 в своя пик – се сблъскват с това да са на половин земно кълбо от Санкт Петербург, тогавашната столица на империята, което прави комуникациите ключов проблем.

Освен това Аляска е и твърде далеч на север, за да даде възможност за земеделие и следователно е неблагоприятно място за изпращане на голям брой заселници. Така заселниците започват да изследват земите на юг, като първоначално само търсят хора, с които да търгуват, за да могат да внасят храни, които няма да растат в суровия климат на Аляска. Те изпращат кораби до сегашната Калифорния, установяват търговски отношения с испанците там и в крайна сметка създават свое селище във Форт Рос през 1812 година.

30 години по-късно обаче образуванието, което проучва американските земи за Русия, се проваля и продава, каквото има, а не след дълго руснаците започват сериозно да обмислят дали колонията в Аляска въобще им трябва. За начало тя вече не е печеливша, след като популацията на морските видри е сериозно намалена. Земите са трудни и за защита, а Русия нямаше пари в брой поради разходите за Кримската война.

Така руснаците решават, че са готови да се разделят с Аляска. Но какво мотивира американците да искат да я купят?

През 1840 г. САЩ разширяват интересите си към Орегон, анексират Тексас, водят война с Мексико и добиват Калифорния. След това през март 1848 г. държавният секретар Сюард пише: „Населението ни е предопределено да търкаля неспирни вълни към ледените земи на север и да се сблъска с ориенталска цивилизация по бреговете на Тихия океан.“

Почти 20 години след като изрази мислите си за експанзия в Арктика, Сюард постигна целта си.

В Аляска американците виждаха потенциал за златни находища, козина и риболов, както и за по-голяма търговия с Китай и Япония. Те се притесняваха, че Англия може да се опита да установи присъствие в територията и се смята, че придобиването на Аляска ще помогне на САЩ да се превърнат в сила в Тихия океан. Като цяло правителството е в режим на увеличаване на земите на държавата, подкрепен от популярната тогава идея, която и Сюард описва като „предопределена съдба“.

Така че сделка е постигната и американците получават доста срещу своите 7,2 милиона долара.

Само по отношение на земите, САЩ печели около 370 милиона декара предимно девствена пустош – почти една трета от размера на Европейския съюз – включително 220 милиона декара от сегашните федерални паркове за диви животни. През годините китово масло, козина, мед, злато, дървен материал, риба, платина, цинк, олово и нефт за стотици милиарди долари са произведени в Аляска, което позволява на щатът да се справя и без данък върху продажбите или данъка върху доходите и да дава на всеки жител годишна стипендия. В Аляска вероятно все още има милиарди барели петрол.

Но има и една алтернативна история как американците получават Аляска.

Когато Беринг най-накрая стига до Аляска през 1741 г., тя е дом на около 100 000 местни жители от различни племена. Въпреки сравнително малкия си брой руснаците управляват местните с желязна ръка, вземайки децата на лидерите им като заложници, унищожавайки каяци и друга ловна техника, за да контролират мъжете, и проявяват изключителна сила, когато сметнат за необходимо. Те носят със себе си оръжия като топове, мечове, пушки и барут, но въпреки това срещат и съпротива.

Към момента на цесията са преброени само 50 000 от изначалните 100 000 коренни жители, както и 483 руснаци и 1421 креоли (потомци на руски мъже и коренни жени).

Само на Алеутските острови руснаците поробват или убиват хиляди алеути. Населението им пада до 1500 през първите 50 години от руската окупация поради война, болести и поробване.

Когато американците поемат властта, САЩ също воюват с индианците, така че те гледат на Аляска и нейните коренни жители като на потенциални противници. Аляска е направена военен окръг от генерал Юлисис Грант с генерал Джеферсън Дейвис като командир.

От своя страна, местните жители на Аляска твърдят, че все още имат право на собственост на територията като нейни първоначални жители и не са загубили земята във война или са я предали на никоя държава – включително и на САЩ, които технически не я купуват от руснаците, а купуват правото на преговори с коренното население. Все пак на местните се отказва гражданство до 1924 г., когато е приет Законът за гражданството на индианците.

През това време местните жители на Аляска нямат права като граждани и не могат да гласуват, да притежават собственост или да подават искания към правителствените органи. Бюрото по въпросите на индианците, съвместно с мисионерските общества, през 60-те години на 19 век започва кампания за изкореняване на коренните езици, религия, изкуство, музика, танци, церемонии и начин на живот.

Едва през 1936 г. Индийският закон за реорганизация разрешава да се формират племенните правителства, а само девет години по-късно явната дискриминация е забранена от Закона за борба с дискриминацията в Аляска от 1945 г.