shareit

Как една научна презентация предизвика световна мания по киселото мляко

| от |

През пролетта на 1905 г. парижани се втурват към новооткрит магазин на разкошния грандиозен булевард близо до Театър дьо Водевил. Те се отправят натам не за кроасани или камамбер, а за кофички кисело мляко, за които смятат, че могат да предотвратят стареенето. По онова време мания за кисело мляко бързо се разгръща и от двете страни на Атлантическия океан, а източникът му е неочакван – биолог от руски произход, който по-късно ще получи Нобелова награда по физиология и медицина.

Illya Mechnikov

Иля Мечников от Института Пастьор по невнимание стартира манията по киселото мляко, когато на 8 юни 1904 г. в публична лекция казва, че стареенето е причинено от вредни бактерии в червата. Той след това призовава публиката си да вари плодовете и зеленчуците и по друг начин да предотвратяват навлизането на вредни бактерии в тялото. Още повече, той твърди, че в червата трябва да се култивират полезни бактерии, а това се постига най-добре чрез консумация на кисело мляко.

Мечников и неговите помощници показват, че киселото мляко не се разваля поради киселинността му: В своите експерименти микробите превръщаха млечната захар в млечна киселина, което от своя страна убива микроби, причиняващи гниене. Той спекулира, че ако тези микроби произвеждат еднаква киселинност в човешкото черво, те биха могли да спрат „чревната гнилост“, която според него причинява стареенето. Най-добрият кандидат, според него, е така нареченият бациликус булгарикус – бактерия, открита в киселото мляко от България.

„Интересното е, че този микроб се намира в киселото мляко, консумирано в големи количества от българите в регион, известен с дълголетието на жителите му“, казва той в лекцията си, изнесена в Париж. „Ето защо има причина да се предполага, че въвеждането на българско кисело мляко в диетата може да намали вредния ефект на чревната флора.“

Cacik-1

На следващия ден лекцията е на първа страница на вестниците и голямата тема на Париж. Мечников е представил идеите си като хипотеза, но това не си личи от текстовете в пресата. „Тези от вас, мили дами и блестящи господа, които не искат да остаряват или да умрат, ето ценната рецепта: яжте кисело мляко!“, пише популярният френски всекидневник Le Temps.

И новината скоро се разпространява и отвъд френските граници. В Англия списание Pall Mall провежда интервю с Мечников под заглавието „Може ли старостта да се излекува?“ А в Съединените щати вестник Chicago Daily Tribune обявява в статия със заглавие „Киселото мляко е еликсир: Тайната на дългия живот, открита от проф. Мечников“, че „всеки, който иска да достигне дълбока старост, се препоръчва от проф. Мечников да следва примера на българите, които се отличават със своето дълголетие и консумират големи количества от тази евтина и лесно приготвяна напитка“.

Скоро реклами в Le Figaro вече канят обществеността „да опитат вкусното българско подквасено мляко, което знаменитият професор Мечников препоръчва за потискане на пагубните последици от старостта“, изпращайки парижани до този магазин близо до Театър дьо Водевил.

Charles Marville, Théâtre du Vaudeville, ca. 1853–70

Театър дьо Водевил

Неспособен да отговори на наплива от писма, в които го молят за информация за новия еликсир на младостта, през есента на 1905 г. Мечников публикува брошура, в която се опитва да обясни какво всъщност се случва. „Ясно е, че не гледаме на млечните микроби като на еликсир на дълголетието или като средство срещу стареене“, пише той. „Този ​​въпрос ще бъде решен само в по-близко или по-далечно бъдеще.“

Но е твърде късно. Изявлението в брошурата не може да потуши жажда за кисело мляко. Бидейки евтино и безопасно, то има убедително предимство пред досегашните методи за удължаване на живота, като прахове, които съдържат злато, които китайският император пие в търсене на безсмъртие, или пък кръвопреливане, с което в двора на Луи XIV са се опитвали да се подмладят.

Консервирането на мляко по този начин се практикува от древността в много топли райони по света. Вкусът и текстурата на крайния продукт зависят от използваните бактерии, а ако се ползва и мая, която ферментира част от млечната захар в алкохол, киселото мляко може дори да стане алкохолно. В края на 19 век понякога се рекламират на подобни ферментирали продукти като, например, кумис, напитка от степите на Централна Азия, приготвена от кобилово мляко, която се ползва за подхранване за хората с туберкулоза и други болести. Повечето западноевропейци и американци обаче опитват такива млека само по време на екзотични пътувания. „Ако човек не може да свикне с киселото мляко, той не е за Кавказ“, предупреждава британски алпинист в книга от 1896 г. за региона.

Но лекцията на Мечников предизвиква изключително търсене на бактериални култури, които вкисват млякото. Лекари от цял свят телеграфираха на Института Пастьор или дори лично пътуват до Париж. Сред вторите е един американец с големи мустаци, който управлява санаториум в Батъл Крийк, Мичиган, в който практикува собствената си версия за здравословен начин на живот, базирана на вегетарианска диета, упражнения и сексуално въздържание – неговото име е Джон Харви Келог, основателят на едноименната компания за мюсли закуски.

Лекарите по целия свят започват да предписват кисело мляко за всичко – от гонорея до заболяване на венците. Дават го на пациенти против подагра, ревматизъм и запушване на артериите. Медицински доклад във Великобритания, озаглавен „За употребата на кисело мляко при лечението на някои форми на хронично нездравословно състояние“, дори препоръчва да се дава на пациентите кисело мляко в подготовка за операция, като дезинфектант на храносмилателния тракт.

И както при всяко лекарство, лекарите предупреждават за странични ефекти. „Може би е добре да насочим вниманието на онези, които желаят да опитат това лечение с кисело мляко, към факта, че предварително трябва да се уверят, че са годни за това, и следователно трябва да се консултират с лекар“, пише в Lancet. А в The British Medical Journal: „Йогуртът може да се използва за неопределено време без вредни резултати, ако дозата не е твърде голяма – 1 килограм на ден не бива да се превишава.“

Понякога лекарите излагат и остри критики на обещанието за удължаване на живота, което подхранва истерията по млякото сред широката общественост. „Foods and Their Adulteration“, авторитетна книга, публикувана във Филаделфия, добавя към изданието си от 1907 г. нов раздел „Кисело мляко и дълголетие“, в който авторът, Харви Уили, се опитва да разсее мистиката около връзката между киселото мляко и дълголетието. „Прекалените твърдения“, той пише, „служат само да докарат целия предмет на употребата на кисело мляко към заслужено презрение.“ Но лесната рецепта за дълголетие е твърде примамлива, за да бъде изоставена бързо.

Когато Мечников получава Нобелова награда през 1908 г. – за новаторските си изследвания върху имунитета, които провежда в продължение на около две десетилетия, преди да се заеме с темата за стареенето – апетитът към киселото мляко само нараства. Освен това, Мечников допълнително запалва въображението на всички, като твърди в своите трудове, че ако науката намери начин да „излекува“ стареенето, хората могат да живеят 150 години.

 
 
Коментарите са изключени