shareit

Ролята на бабите в еволюцията

| от |

Семената на една идея се засяват, докато Кристен Хоукс наблюдава възрастни жени, които събират зеленчуци. Хоукс, професор по антропология в университета в Юта, изучава задълбочено Хадзапите – етническа в Танзания – които ядат много диви храни като плодове и грудки. Докато малките деца могат сами да берат плодовете, възрастните жени в общността са тези, които изкопават луковичните и кореноплодните зеленчуци, което би било трудно за малките деца. Хоукс открива връзка между това колко добре израстват децата и работата на майка им, докато майката не роди друго дете. След това растежът им корелира с „работата на баба“, казва тя. „Данните са точно пред очите ни.“

Тези наблюдения, които Хоукс и сътрудниците й започват през 80-те години, помагат за подхранването на Хипотезата на бабата: идеята бабите да се намесват в отглеждането на децата (заемайки известна майчинска роля), за да могат майките да фокусират собствената си енергия и ресурси в раждането на повече деца на по-кратки интервали. Резултатът е, че една баба дава възможност за раждането на повече потомци, оставяйки повече копия на своите гени в следващите поколения. В праисторическите времена, споед теорията, бабушенето довежда до разпространението на гени, съответстващи на по-бавното стареене при жените спрямо техните предшественици, което увеличава очакваната продължителност на живота като цяло.

Комбинирайки тези наблюдения с модели на вариация на живота на други организми, от мишки до слонове, Хоукс и колегите й се убеждават, че човешките баби са играли централна роля в историята на живота на Homo sapiens. Те твърдят, че бабите са движеща сила зад увеличеното дълголетие на нашия вид в сравнение с други примати.

Дълголетието също така е силно свързано с размера на мозъка в царството на бозайниците – колкото по-голям е мозъкът, толкова по-дълга е продължителността на живота – и най-добрият знак за развитие на размера на мозъка е времето, което има, за да се развитие. „Ако искате да създадете по-голям мозък, отнема повече време“, обяснява Барбара Финлей, професор по психология в университета Корнел, която си сътрудничи с Хоукс.

Чрез комбинация от антропологична работа на терен, математическо моделиране и сравнителна приматология, Хоукс и сътрудници създават теорията, че праисторическото разделение на труда – при което бабите поемат отговорности за храненето на внуците, докато майките раждат повече бебета – довежда до дълголетието и големите мозъци, които имаме днес.

Сърдечно е да мислим за бабите като за еволюционни героини, особено пред лицето на алтернативната теория, че жените в менопауза просто представляват неуспеха на еволюцията да поддържа плодовитост през целия живот на жената. Но за скептиците Хипотезата на бабата остава предложение, което не може реално да бъде доказано или опровергано. Въпреки това хипотезата загатва за по-широки загадки и противоречия относно продължителността на човешкия живот, телата на жените и до каква степен здравето намалява в резултат на менопаузата.

Еволюционните биолози и антрополози прекарват десетилетия, опитвайки се да разберат защо при хората жените надживяват своя фертилен период, когато това се случва при малко други животни. (Хипотезата на бабата възниква с доклад от 1957 г. на покойния еколог Джордж С. Уилямс, но напоследък Хоукс носи факела за ролята на бабите в еволюцията.) Шимпанзетата, нашите най-близки роднини, както и други големи маймуни, обикновено не живеят след менопаузата – а повечето дори не я достигат. Косатките са рядък пример за видове бозайници, при които женските продължават да живеят, след като вече не могат да се размножават. Проучване от 2019 г. показва, че бабите косатки увеличават оцеляването на внуците си като, например, ги водят към храна, когато около тях тя не достига.

Въпреки че всички са съгласни, че бабите могат да осигурят помощ за своите деца, докато те отглеждат нови деца, един въпрос относно Хипотезата на баба пита кое е по-подходящ показател: колко дълго хората са живели средно или колко дълго хората могат да живеят.

Дона Холмс Паркс, доцент по клинична биология в университета в Айдахо, твърди, че дългият живот сред хората е съвременно явление. Древните хора рядко са живели след 50 години и преди индустриалната революция повечето хора са умирали до 35 години – възрастта, в която плодовитостта започва да намалява и при двата пола. Продължителността на живота в САЩ през 1900 г. е 45; през 20 век, когато модерната медицина се появява, тя се изкачва на 78-80 години. Но Хоукс и други се контрират с това, че в предишни епохи много повече бебета и младежи са умирали млади, намалявайки средната продължителност на живот. Те посочват разликата между продължителността на живота и потенциала за продължителност на живота, от които последният е много по-дълъг.

Освен всичко, има го и въпросът на колко години е менопаузата? Ако менопаузата е скорошно явление, тогава учените по-трудно могат да кажат, че бабите са толкова значителна сила в оформянето на човешката еволюция.

 
 
Коментарите са изключени