Рибата, която сменя по 20 зъба на ден
Ако сте вкусен калмар или рак, устата на тихоокеанския лингкод е последното място, на което искате да бъдете. Всеядната риба, която може да стигне дължина до метър и половина и тегло до 36 килограма, има повече от 500 остри като игла, малки зъби върху двата й комплекта челюсти. Сега ново проучване установи, че тихоокеанският лингкод губи до 20 зъба на ден – които обаче му порастват отново.
„Всяка костна повърхност в устата им е покрита със зъби“, казва Карли Коен, докторант във Вашингтонския университет и съавтор на изследването, пред Камерън Дюк от Live Science.
Лингкод са ненаситни хищници, които използват безбройните си зъби и подвижни челюсти, за да погълнат почти всичко, включително и други лингкоди със същия размер. Зад първия набор от челюсти на рибата има друг набор, наречен фарингеални челюсти, който рибата използва, за да дъвче храна, както хората използват кътници.
„Този вид има горна и долна челюст, точно като нашите, но техните са по-подвижни – могат да бъдат избутани напред и разтворени“, казва Коен на Елизабет Ан Браун за National Geographic. „И ако погледнете вътре в устата, небцето им също е покрито със зъби.“
Но как рибите поддържат зъбите си толкова остри, отдавна е загадка. Новото изследване, наскоро публикувано в Proceedings of the Royal Society B, установи, че видът заменя приблизително 3% от зъбите си всеки ден – приблизително все едно един човек да губи и покарва по един нов зъб всеки ден.
„Донякъде прави брекетите безполезни…“, казва Адам Съмърс, професор по биология във Вашингтонския университет и съавтор на изследването, пред National Geographic. „И четките.“
За да разберат колко бързо рибите сменят зъбите си, учените наблюдават 20 тихоокеански лингкода в лабораторията си в продължение на няколко дни. Първо, във водата в аквариума на рибите е сипана червена боя, която оцветява зъбите им. След това те са върнати в обикновена морска вода за десет дни. След тези десет дни учените поставят рибите в аквариум със зелена боя. Сега най-старите зъби са оцветени както в червено, така и в зелено, докато новите зъби са само зелени. След като изследва повече от 10 000 малки зъба на рибите, екипът успява да определи темпото, с което те им падат и порастват отново.
Тази бърза регенерация на зъбите е от решаващо значение за стратегията за лов на лингкода, казва Кори Евънс, рибен еколог от Университета Райс в Хюстън, който не е участвал в проучването. „Колкото по-тъпи са зъбите на рибата, толкова по-трудно ще му бъде да задържи плячката си. Така че да имаш способността да махаш зъби и да ги сменяш е доста важно“, казва той на Ани Рот за New York Times. „Всичките ви зъби трябва да бъдат в топ форма.“
Предишни изследвания на подмяната на зъби у рибите са предимно за акулите, които имат множество редове зъби, които непрекъснато се сменят. Но тъй като зъбите на акулите са различни от тези на повечето риби, това откритие за лингкода може да помогне на учените да разберат по-добре процеса на смяна на зъбите при всички риби, съобщава Ани Рот за New York Times.
„Повечето риби имат зъби като на лингкода“, казва Коен пред National Geographic. „И така може много добре да се окаже, че повечето риби губят големи количества от зъбите си всеки ден“ и бързо им порастват отново.
Учените също така откриват, че двата комплекта челюсти на тихоокеанския лингкод заменят зъбите с различна скорост. Изглежда, че вторичните фарингеални челюсти губят зъби най-бързо – феномен, който екипът се надява да проучи още повече.
* * *
Лингкодът е ендемичен за западния бряг на Северна Америка, като е най-изобилен край бреговете на Британска Колумбия. Този вид се намира на дъното, като повечето индивиди живеят по скалисти зони на дълбочина от 10 до 100 метра. Проучванията за показват, че са до голяма степен немигриращи видове.
Започвайки от октомври, лингкодът мигрира към крайбрежните места за хвърляне на хайвера си. Мъжките мигрират първи и установяват места за гнездене в зони със силно течение в скални пукнатини. Размножаването на хайвера се извършва между декември и март, а женските напускат мястото на гнездото веднага след изхвърляне на яйцата. Мъжките активно защитават гнездото от хищници, докато яйцата се излюпят в началото на март до края на април.
Ларвите са пелагични (не живеят близо до дъното на морето) до края на май или началото на юни, когато вече се установяват на дъното.
