shareit

Разликата между зеления чай и черния чай

| от |

И зеленият, и черният чай се правят от един вид вечнозелен дървоподобен храст, известен с името camellia sinensis. Растението най-вероятно произлиза от Китай и се смята, че първо е използвано за добиване на лечебен елексир по време на династията Шан (16 век пр.н.е. – 1066 г. пр.н.е.). До династията Цин (221 г. пр.н.е. – 206 г. пр.н.е) вече има и сравнително популярна напитката, която се прави от листата на растението, без други примеси, както е било, когато се е използвала за медикамент.

Camellia sinensis - Köhler–s Medizinal-Pflanzen-025

Camellia sinensis или както е цивилното му име – чай

Що се отнася до самото растение чай, то може да порасне до 10 метра, ако не се обслужва, но по принцип се поддържа значително по-ниско, обикновено около 90 – 180 сантиметра, за да е по-лесно да се прибира реколтата. След това тази реколта се обработва по специални начин, за да се направи зелен и черен чай.

Зеленият чай се прави като се съберат листата от растението и веднага след това се нагреят. Това става обикновено в голям и дълбок тиган или на пара. Достатъчно топлина спира окисляването на листата и те запазват зеления си цвят.

Листата, от които се прави черния чай, се оставят да ферментират и да се окислят напълно. В процеса те се накъсват или намачкват, което помага за окислението, а веднъж щом то се постигне в задоволителна степен, листата се оставят да изсъхнат – понякога на слънце, друг път с машина за сушене. Именно окислението прави листата черни.

Tieguanyin2

Оолонг 

Други видове чай от същото растение са белият и оолонг. Оолонг в началото се третира по същия начин като черния, но не се окислява толкова дълго. Всеки производител го оставя за различно време – някои оолонг чайове са по-близо до зеления, други са по-близо до черния.

Bai Hao Yin Zhen tea leaf (Fuding)

Бял чай

Белият чай се прави като пъпките и листата се берат по-рано, докато пъпките са все още затворени. След това листата се оставят на слънце да се сушат (може и по друг начин, разбира се) като главната цел да се минимизира окислението им.

 
 
Коментарите са изключени

Улици на историята: Партений Зографски – странстващия духовник

| от |

Ако се движите по кръговото кръстовище на площад Руски паметник и продължите по булевард „Ген. Скобелев“ ще минете няколко пресечки на улици „Владайска“, „Дамян Груев“ и „Добруджански край“. Достигайки на по-голямото кръстовище до парк „Възраждане“ ще забележите, че булевардът се пресича от улица „Партений Нишавски“. Името може да ви се стори странно, но пък е достатъчно колоритно, за да се запомни. Освен това улицата е достатъчно дълга и обхваща почти цялата страна на парка. Кой обаче е Партений Нишавски и защо на негово име е кръстена една зелена улица, по която минават столичани всеки уикенд, за да намерят малко почивка сред зелените поляни на парка?

Неговата история започва преди повече от два века. Той е роден през 1818 година в Галичник, Македония. Преди да стане духовник и да получи това име, Партений е бил познат като Павел (Хаджи) Василков Тризловски. Животът му е отдаден изцяло на църквата и още в най-ранна възраст прекрачва вратите на манастира „Свети Йоан Бигорски“, а след това продължава обучението си в Охрид при Димитър Миладинов. Отдаден на Бог, той успява да влезе и в Атинската семинария, а за това начинание помага и архимандрит Анатолий Зографски. През 1842 година вече е монах в Зографския манастир в Света Гора с името Партений.

Година след година, Партений изучава религията и прекрачва прага на Духовната семинария в Одеса, после постъпва в Киприянски манастир в Молдова. 4 години след приемането на името си завършва и Киевската духовна семинария, а след още 4 години е успял да завърши и Московската духовна академия. Първата му служба е като духовен проповедник и изповедник в църквата на руското посолтво в Цариград. Самият той не планува да остане дълго там и с разрешение на руския посланик ще се отправи към Света гора, където през 1851 година открива богословско училище в Зографския манастир.

Плановете за същия са да се превърне в семинария. За съжаление гръцките духовни власти не са съгласни и само една година по-късно училището затваря врати. Партений не се обезкуражава, зад гърба си има силен спътник и знае, че делото му е свещено. На следващата година участва в създаването на Българска матица (обществено-културна организация), която по-късно е повод за създаването на Българско книжовно дружество. По това време Партений се намира на остров Халки (днешна Турция), където преподава църковославянски език. Кримската война поставя черен печат на неговото учение, защото мнозина смятат, че преподава на руски – ирония на съдбата. До 1858 г. е управител на българското училище в Цариград. Когато не се занимава с училището, служи в българската църква „Свети Стефан“ и съответно в руската църква.

През 1859 г. е ръкоположен за поленински епископ в Дойран. Пеенто в църквата ще се извършва на църковославянски. Кукушките българи са във възторг от това решение. Вместо да въдвори мир и ред, Партений има други планове за църквата. Той обикаля епархията и разширява употребата на църковославянски в богослужението. Друга инициатива е отварянето на български училища. Мнозина смятат, че новият епископ мрази гърците. Съмненията им може да бъдат подсилени, след като умират Братя Миладинови. Епископът отвръща на този тежък удар с изгарянето на всички гръцки богослужебни книги, използвайки старата библейска поговорка „Око за око, зъб за зъб.“. Този гневен акт не остава незабелязан и през 1861 г. Партений е призован от прекия си началник Неофит Византийски за сметка. След кратък разговор е поставен под домашен арест и на неговото име стоят около 22 обвинения. Благодарение на руския посланик, епископът е отново върнат в Цариград.

При опит за съд, Панарет Пловдивски – член на Светия Синод – изразява своята силна протекция и не е съгласен. Патриархът чака съставянето на нов синод, където протекторът ще бъде изключен. Отново с помощта на посланика е освободен и му е позволено да се завърне в Дойран. Там намира нов враг в лицето на турските власти. Партений заповядва на една от църквите да се постави камбана. Подкрепата на заможните българи обаче го обезкуражава. Петко Славейков е негов личен протектор, но на финала отново се връща в Цариград, където продължава да работи в полза на българското църковно дело и българските вестници. Около 6 години по-късно ще получи нов пост – митрополит в Пирот.

Там отново ще прави това, на което е способен най-добре – подпомага българското училищно дело. Впрочем точно този ход успява да спре сръбската пропаганда в Пиротско. Интересен момент от биографията на Партений Зографски е участието му в отцепилата се от патриаршията българска църковна йерархия. Митрополит Партений обикаля южните български земи през 1870 година, ръкополагайки свещеници. В този момент гръцките владици са изгонени и няма кой да заеме тяхното място. Пловдивската гръцка митрополия не приема тези действия за много приятелски и започва отбранителен ход, използвайки османските власти.

Партений не се притеснява особено, все пак през целия си живот е бил враг на някого, следователно започва да ръкополага нощно време в малкия храм „Свети Николай“ в Пловдив, след това използва и манастира „Света Петка“ край Станимак. Изгонен е, но продължава да ръкополага в манастир „Свети Тодор“ над Перущица. За кратко време успява да ръкоположи 84 български свещеници. Със създаването на Българската екзархия през същата година остава екзархийски митрополит в Пирот до октомври 1874 година и след това е принуде да подаде оставката си.

След още две години ще приключи своя житейски път. На 7 февруари в Цариград, когато се чества деня на Партений Лампсакски умира един от най-будните български духовници и книжовници. Погребан е в „Свети Стефан“. Духовният живот и отдадеността на църквата не са единственото му занимание. Той е сътрудник на редица български списания като „Български книжици“ и българските вестници „Съветник“, „Македония“ и „Цариградски вестник“. Автор е на книги като „Кратка свещена история на ветхо и новозаветната църков“, „Началное учение за децата“, „Кратка славенска граматика“, превежда житието на св. Климент Охридски от гръцки на български. Симеон Радев споделя често, че „писанията на Партений се отличват със своя изящен стил“. Прочитайки целия житейски път на този духовник, можем спокойно да направим изводите си, защо неговото име стои до парк „Възраждане“. Ако още се чудите защо е Нишавски, причината е неговия пост в Пирот. Не трябва да забравяме, че родните улици са лични, с вековна история, а зад тях стоят дела, които формират това, което сме днес.

 
 
Коментарите са изключени

Бернард Мадоф – създателят на най-голямата финансова пирамида в света

| от |

 

През 1960 г. един човек регистрира малка фирма за продажба на акции с капитал от едва 5000 долара. Неговото име е Бернард Л. Мадоф. Парите идват от неговата предишна работа като спасистел (неофициалната версия е, че ги е получил като подарък от тъщата и сумата е 50 000 долара). Бизнесът е подпомогнат от  Сол Алперм – тъста. Сол работил като счетоводител и много бързо насочил своите клиенти и семейства към фирмата на Бернард. В течение на времето, господата започват да използват иновация като компютри и след няколко проби активират платформата NASDAQ – National Association of Securities Dealers. В тази платформа се публикуват акции на ексклузивни фирми. Проектът се движи добре и мнозина се доверяват и дори го възхваляват.

Издания като New Your Stock Exchange заявяват, че хората в NASDAQ са един от господарите на извънборсовия „трети пазар“. На ден през тази фирма минават повече от 740 милиона долара от търговски операции и всичко това се случва на компютри. Впрочем, сумата отговаряла на 9% от парите, които минавали през фондовата борса на Ню Йорк. Някъде през 80-те години, бизнесът на иноваторът най-накрая излиза на борсата и започва да търгува там. Бернард плащал на други брокери да извършват операциите през неговата фирма, за да може да показва много по-сериозен паричен поток и да демонстрира допълнително заетост. До 2000 г. неговата фирма е провъзгласена за топ трейдър и притежава около 300 милиона долара в активи. Офисът в Лондон (точно така, NASDAQ става международна компания) пренасочва допълнителни 80 милиона паунда. И докато повечето трейдърски фирми изостават през 80-те години, Мадоф бележи ръст от 16.3%. Къде се крие цялата тайна?

Bernie Madoff Pleads Guilty To $50 Billion Scheme To De-Fraud Investors

Ако сте живели в Ню Йорк през 80-те и 90-те години на миналия век, най-вероятно сте чули това име. За разлика от всички останали на пазара, моделът на Мадоф не придлагал висока възвращаемост, а постоянна. Неговите клиенти също не са случайни. Инвестиционната му практика била „твърде сложна за външни хора и няма да бъде разбрана“. Информацията за финансовите операции е добре охранявана и никога не се разкрива. Според някои издания, Мадоф е работил в богат еврейски кръг и само с хора, с които се запознавал лично. В елитния клуб от клиенти е присъствал Джей Езра Меркин, Кевин Бейкън, Джон Малкович и други. Само Езра Меркин е инвестирал около 1.8 милиарда долара в тази фирма. Единственият шанс да срещнете Мадоф е чрез заплащане за среща. Някои медии го възхваляват, докато други се опитват да го обвинят в измама. Без значение какво наистина се случва, Бернард изплащал нереално високи проценти.

Доволните клиенти би трябвало да са достатъчно добра реклама и дълго време Бернард Мадоф е най-доброто място за инвестиция. Високата успеваемост привлича и вниманието на раследващите органи. Около 16 пъти служители на SEC – Securities Industry and Financial Markets  правят проверки. За съжаление Бернард има роднини в SEC и става ясно защо винаги разследванията се правят фиктивно. Още в зародиша на големите печалби, външни анализатори започват да изказват своите съмнения. Първото е направено от Торп още през 1991 година. Срещу инвестиция от няколко милиона, клиентите могат да бъдат представлявани от Мадоф на стоковата борса и съответно да печелят чрез неговите брокери. Всеки клиент в края на месеца получава финансово извлечение по пощата и знае много добре какво е закупил. Обикновено акциите са някои от най-големите и надеждни компании. Хартията имала по-голяма стойност от напечатаното върху нея.

Човекът, който започва да работи в разобличаването на Мадоф не е агент, а финансов анализатор. Неговото име е Хари Маркополос. Един от трейдърите в Бостън, който първи започва да говори за подозренията върху тази толкова успешна фирма. Компанията Rampart Investment Management започва разглеждане на Мадоф, след като някои от техните партньори предпочитат високите и постоянни ръстове. Маркополос е извикан, за да разработи същата система, с която да започне да предлага подобна възвръщаемост. Когато Хари започва да работи, прави редица симулации, но нито една не може да повтори тези толкова впечатляващи успехи. След четири часа проверки и опити, достига до елементарното заключение: тази фирма е една огромна измама.

Bernie Madoff Pleads Guilty To $50 Billion Scheme To De-Fraud Investors

Следва втори много сериозен сигнал до SEC с обяснение, че най-големият хедж фонд е измама и теориите на Бернард Мадоф са прекрасни, но математиката има друго мнение по въпроса. Подадената информация преминава през всички нива и никой не предприема нищо. Измамата обаче продължава да работи и точно в този момент има приходи между 3 и 6 милиарда долара. Сумата автоматично поставя NASDAQ на първа позиция като един от най-големите хедж фондове в света. След като Хари не получава отговор, решава да изпрати 3-та поредна молба за разглеждане. Към нея добава 17 страници с детайлна информация и заглавие „Най-големият хедж фонд в света е измама“. През 2005 г. се опитва да намери и редакторите на Wallstreet Journal, но те не искат да разследват. Материалът има около 30 критични точки, които трябва да получат отговор, но уви. Най-голямата изненада е, че по време на своите години на опериране NASDAQ има само 7 месеца, в които е на загуба. Финансовата крива на успеха била съвършена и вървяла само нагоре под 45 градуса – напълно невъзможно в реална среда. Каква е тайната? Измама ли е всичко?

Тайната е точно толкова стара, колкото и света. Мадоф използва техниката на пирамидалните структури или така наречените Понзи схеми (на друг гениален измамник от 20-те години на миналия век). Привлича богати клиенти, кара ги да правят невероятни инвестиции и след това от тези пари плаща толкова постоянните печалби на всички останали. Успява да издържи толкова дълго на пазара, защото неговата възвръщаемост е 10% на година, докато много други такива схеми предлагат 20% възвръщаемост и съответно фалират до няколко години. Схемата тук е значително по-различна и всички получавали парите си на време, макар и техните приходи никога да не са били на някаква борса.

Голямото преразпределение на пари изисквало търсенето на нови жертви, които да инвестират крупни суми и с тях да се изплащат толкова необходимите 10% печалба. Следващата година се намират следващите жертви и така голямата въртележка се движи почти 14 години. Според самия фараон, търгуването на фондовата борса е спряло някъде през 1990 г., а според експертите, никога дори не е направила опит за търговия. И най-забавното е, че винаги клиентите са заможни богати хора. Политиката е „Не питай, не казвай“. Никой няма достъп до архивите и бизнес операциите на компанията. В края на всяка година, Мадоф се уволнява от собствения си проект, пропуска попълването на документите и данъчни декларации, с които да обясни откъде идват приходите му и в началото на следващата година се назначава отново. Фирмата за одит пък била само от двама души, разположена много далече от измамата. В нея оперирали близки приятели на фамилия Мадоф. Мистерията ставала твърде съмнителна. Мадоф, макар и иноватор с компютрите, не можел и не искал да предостави онлайн достъп до сметките на своите клиенти. Извличенията за закупени акции продължават да пристигат по пощата.

След като Bayou Group фалира през 2005 г. някои инвеститори искат да изтеглят парите си от неговата фирма и съответно търсят сумата от 105 милиона долара. Бърни успява да пренасочи пари от друга фирма и бързо погасява дълга, но мнозина забелязват, че най-успешния хедж фонд все по-често издирва заеми от банки и някои от големите вече отказват. През лятото на 2008 г. става ясно, че балонът се пропуква. Собственикът се опитва да намери пари, с които да продължи да плаща на своите клиенти. Проблемът е, че след като Лемън Брадърс обявяват банкрут, доверието в борсите се понижава до абсолютен минимум. Клиентите на фирмата искат да изтеглят сумата от близо 7 милиарда долара. Всички пари били в елементарна банкова сметка.

Bernie Madoff Expected To Plead Guilty To $50 Billion De-Fraud Of Investors

Никога преди това не се е налагало да заплати такава сума и този път Бернард трябва да извърши същата операция за минимално време. Към ноември се оказало, че има около 300 милиона долара от новите инвеститори, но старите са изтеглили около 320 милиона. Положението достигнало критично ниво и дори липсвали пари, с които да се обслужва сметката. В последните месеци успявал да мами хора и да получава милиони, за да плаща на стари клиенти. Три дни преди ареста, Бернард Мадоф получава още 1 милион във фирмата си. В сметката му, която някога имала около 5 милиарда, сега разполагала с едва 234 милиона. Най-накрая нямал достатъчно пари, за да плати на старите си клиенти и никой не искал да отпуска заеми. На 9 декември 2008 г. споделя на своя брат, че скоро ще остане без пари. На 10 декември изплаща на своите синове бонуси от 170 милиона долара. Синовете му не разбирали как може да заплати такива бонуси, след като ще фалира. Точно в този ден признава цялата схема. Именно неговите синове го издават на властите.

На 11 декември Бернард Мадоф е арестуван за финансова измама – може би най-голямата в света. На 12 март 2009 г. се признава за виновен и приема присъдата от 150 години затвор, а освен това трябва да се заплати сумата от 7.2 милиарда долара. Признава, че никога не е инвестирал и цент от парите на своите клиенти и никога не е знаел къде да инвестира. Всичко отивало в банковата сметка и се оцелявало с лихвите. Когато е попитан защо не е спрял на време, той заявил, че е искал, но играта започнала да става твърде сложна. Хари Маркополос споделя, че в апогея си, Мадоф е използвал пари дори на престъпни групировки и на някои по-сиви фигури от руския и колумбийския бизнес. Бернард Мадоф заявява, че съжалява за сторенето и знае много добре, че срамът ще остане за следващите поколения и дори внуците му.

Може би това до някаква степен е вярно – синът му Марк се обесва, след като не може да си намери никъде работа. Напрежението очевидно е било твърде голямо за него. Най-интересното в цялата вълнуваща история е патологичната глупост, която се случва на определен интервал от време. Според финансовите анализатори на всеки 8-9 години се случват подобни финансови кризи и в следващите 1-2 години няма никакво доверие в борсите, но щом се завърти голямото колело, клиентите се завръщат и вярват, че ще станат още по-богати. Преди краха на Лемън Брадърс е имало и много други трусове и всичко води началото си от голямата депресия до днес. Схемата на Бернард Мадоф може да се смята за най-голямата в света, а след нея мнозина остават без цент, фалират и дори се самоубиват. В затвора Мадоф признава, че се чувства добре, защото най-накрая няма нужда да играе безумния танц на измамата, жена му го напуска и той чака своя последен ден в затвора. След публичното изслушване на Хари Маркополос, почти всички разследващи от комисията по случая са напуснали в следващите 30 дена. Маркополос е убеден, че ако не се беше случила финансовата криза, пирамидата щяла да продължи да функционира.

 
 
Коментарите са изключени

Защо седмицата в САЩ започва от неделя

| от Public Domain |

Както е случая с много неща, които сме наследили от древността, и тук религията е причината календарната седмица за много от американците да започва в неделя.

Първият ден от седмицата (на английски: Sunday) в превод означава „ден на слънцето“ (от sun – слънце и day – ден) и се нарича така още от древноегипетските времена в чест на бога на слънцето, който по това време е бил Ра. Египтяните след това предават идеята си за 7-дневна седмица на римляните, които също я започват с деня на Слънцето, dies solis. Когато по-късно dies solis се превежда на ранен немски, този ден е наречен sunnon-dagaz. Sunnon-dagaz пък след това се приема от английския език и става sone(n)day.

Според някои хора, спазващи християнските традиции, първият ден от седмицата е кръстен в съответствие с историята за сътворението на света в първата книга на Библията, Битие, където едно от първите неща, които Бог прави, както всички знаем, е: „И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.“

Не навсякъде по света, разбира се, неделя е първи ден като именно ние, славянските народи, сме едно от изключенията. В славянските езици неделя е последният ден от седмицата и не е кръстен в чест на слънцето. Например, в Унгария неделята се нарича Vasárnap и означава „пазарен ден“, а на староруски неделята понякога се нарича „свободен ден“.

Italian - Bracelet - Walters 41269

Италианска гривна с боговете-представители на всеки ден от седмицата

Monday, както може би се досещате, е кръстен на Луната (Moon – Луна). На латински език денят е известен като dies lunae (лунен ден) и това влиза в стария английски като mon(an)dæg и съответно monday в средния английски (говорен до 15-16 век). Твърди се, че в ранните езически традиции понеделникът е бил посветен на богинята на Луната, въпреки че в някои християнски обичаи отреждането на втория ден да бъде ден на Луната също следва историята в Битие, където между първия и втория ден тъмнината е била разделена от светлина и „дойде вечерта“.

Понеделник е първият ден от седмицата освен в славянските държави, и в китайския календар, където понеделник е xīngqīyī, което се превежда като „първият ден от седмицата“.

Вторник пък е бил посветен на богa на войната, а на древногръцки език е бил известен като hemera Areos (ден на Арес), модифициран само леко от римляните в dies Martis (ден на Марс), а след това и в староанглийския Tiwesdæg, в чест на норвежки бог на войната и закона, Tiwaz или Tiw.

В началото сряда (на английски Wednesday) е посветена на пратеника на боговете, а за гърците тя беше известна като hemera Hermu (ден на Хермес), след това за римляните като dies Mercurii (ден на Меркурий). Когато думата е приета от англосаксоните, тъй като областите на компетенция на Меркурий се припокриват с тези на бога Один, те посвещават деня на него – Woden, както се пише на стария английски език – и съответно денят се казва wodnesdæg.

Юпитер получава (Thursday) петия ден, dies Jovis, от римляните, а норвежците го дават на Тор и първоначално е наречен thorsdgr, а по-късно модифициран от стария английски в thurresdæg, а след това и от средния английски – thur(e)sday.

За мнозина най-щастливия ден от седмицата, петък, е, както подобава, даден на Афродита и Венера (на латински dies Veneris). В старонорвежки и английски език Венера се свързвала с Фриг (Frigg), богиня на знанието и мъдростта. От стария английски името на деня е било променено в frigedæg (ден на Фриг), а от средноанглийски – в fridai.

Нещо любопитно: популярното съкращение „TGIF“ (Thank God It’s Friday = Слава Богу, че е петък) датира още от 1946 г.

Последният ден от седмицата за известно количество хора, събота, исторически е посветен на Сатурн (Кронос за гърците), бащата на Юпитер и бог, свързван с разпадане, обновление, създаване, земеделие и богатство. На латински денят първоначално се нарича dies Saturni, което е преобразувано по-нататък в sæter(nes)dæg на староанглийски и Saterday в средноанглийския.

По-специално, за някои религии именно събота, а не неделя, се смята за деня от седмицата, отреден за почивка. Той е известен като Шабат в юдаизма и Sabbath (на български просто „събота“) за адвентистите от седмия ден.

С изключение на седмия ден, Шабат, дните от седмицата в еврейския календар нямат имена и просто се наричат 1-ви ден, 2-ри ден, 3-ти ден и т.н.

Изненадващо за много бизнеси, съкращаването на работната седмица и работното време на служителите всъщност увеличава производителността на работниците в много отрасли. В подкрепата на това вековно наблюдение, проучване от 2008 г. в Американския журнал по епидемиология открива, че хората, които работят над 55 часа седмично, се представят по-лошо на IQ тестове от тези, които работят 40 часа седмично.

Няколко компании експериментират с четиридневна, 32-часова работна седмица и установяват, че тя засилва фокуса и води до по-ефективно представяне на служителите. Общественото здравеопазване също подкрепя по-кратката работна седмица, тъй като смята, че това би довело до подобряване на психичното здраве и работоспособността.

 
 
Коментарите са изключени

Аналоговият GPS е най-очарователното изобретение в света

| от |

Много преди глас на известна личност да ни казва от таблото на колата накъде да караме, е имало хартиени карти, прото-GPS системи, включително тази странна двойка ръчни и автомобилни карти.

Още през 1927 г. се появява Plus Four Wristlet Route Indicator. То представлява устройство за носене на китката, като ръчен часовник, и разполага с малки свитъци с конкретни пътища. Индикаторът няма нужда от батерии и работи, точно както си представяте – хартията се навива от едната страна, докато пътуваме, и като пристигнем, я връщаме обратно за следващия път.

Джаджата се продава заедно с 20 скрола с различни маршрути, повечето от които са за Лондон, а още могат да се купят от или да се направят по поръчка от производителя. Шофьорите или пътниците могат ръчно да навият механизъм отстрани, който автоматично да движи картата паралелно с тяхното движение.

Морис Колинс е 73-годишен лондончанка и собственичка на антикварна колекция, която включва този GPS накит. Колекцията й се показва в различни музеи и изложби, а тя нарича индикатора „невероятно изобретение“, но отбелязва: „Самата аз никога не съм го опитвала да се навигирам така и не съм сигурна доколко успешен би бил опитът ми.“

През 1932 г. се появява подобно, но по-усъвършенствано устройство. Iter Avto също използва механизъм за превъртане на хартия, но с обрат: страниците се движат автоматично с напредването на автомобила.

Смята се, че е първото автоматизирано навигационно устройство, монтирано на автомобил като то е вързано със скоростомера и регулира въртенето на картата според скоростта. Подобно на предшественика си, Avto се произвежда в ограничени количество като е предназначено предимно за елита на собствениците на автомобили.

Разработен в и за Италия, представеният набор от карти на това устройство включваше различни големи градове, а рекламата му го хвали с точност и полезност:

„Мотористи, Iter-Auto е вашият ангел хранител на Земята, който ще ви ръководи за ръка, наставлявайки ви в пътуванията с безупречна точност, чрез карта-маршрут, който e в перфектен синхрон с шофирането на вашия автомобил, както и всякаква информация като: кръстопътища – мостове – неравности – нива на кръстовища – опасни завои – снабдяване – облекчение – гаражи – хотели и др.“

 
 
Коментарите са изключени