shareit

Разлагащите се тела и създаването на вампирите

| от |

През 1721 г. лондонският куратор Томас Луис, обезпокоен от потресаващата смрад на разлагаща се плът, която идва от препълнените гробници в църквата, публикува брошура „Сезонни съображения относно неприличния и опасен обичай да се погребва в църкви и църковни дворове“. Според него вредните изпарения оскверняват пространството, разсейвайки събралите се за молитвата. Луис твърди, че миризмите също причиняват болести като чума, едра шарка и дизентерия.

Възгледът му за мъртвите като опасни за живите се основава на тогавашното научно мислене, което през 20-те години на 18 век все още не се е освободило съвсем от средновековните суеверия. Няколко години по-късно, от другата страна на Европа, в село Кисилево, в покрайнините на Хабсбургската империя, местните жители обвиняват по подобен начин труп за разпространение на болести, но чрез коренно различен метод на предаване.

През юли 1725 г. те викат на помощ здравен служител. Обичайната работа на Фромбалд е идентифицирането на причината за разпространението и предотвратяването на евентуална епидемия. Селяните вярват, че Петър Благоевич, който почива десет седмици по-рано, е излязъл от гроба си и е донесъл смърт в домовете им. Вдовицата на Благоевич твърди, че съпругът й е почукал на вратата след погребението, поискал й е обувките си и след това се опитал да я удуши. Благоевич остава активен през следващите девет нощи, атакувайки още девет селяни. И след като претърпяват мистериозно „24-часово заболяване“, всички те умират.

Както Фромбалд подробно описва в официалния си доклад, старейшините на селото вече са поставили диагнозата си: Благоевич е „вампири“ – сръбската дума за „върнал се от мъртвите“. Единствената работа на Фромбалд е да подпечата това заключение. Селяните щяха да се справят оттам.

"Le Vampire"

И така, той провежда официална аутопсия на ексхумирания Благоевич и записа външния вид (и миризмата) на трупа като „напълно свежи“. Той също така отбеляза появата на „прясна кръв“ около устата като предполага, че е изсмукана от жертвите. С подобни доказателства пред него той не може да получи никакво възражение срещу плана си за действие от селяните, макар и отблъскващ. А планът е да вкара заточен кол през торса на Благоевич. Така Фромбалд става свидетел на „много кръв, напълно свежа“, която блика от ушите и устата му – допълнително доказателство за това, че не е мъртъв, ако въобще е необходимо още.

В доклада си до хабсбургските власти Фромбалд казва, че „всички индикации са налице“, че Благоевич наистина е вампир. В същото време той отказва да приеме каквато и да е вина, ако началниците му смятат, че заключението му е невежо. Настоява, че вината е изцяло в селяните, „които не могат да си намерят място от страх“, и че прави, каквото трябва да направи, за да ги успокои. Докладът му става сензация във вестниците, което води до първата печатна употреба на местния термин „вампири“, който скоро ще навлезе и в други европейски езици.

Оплакването на Луис и разследването на Фромбалд произтичат от един и същ проблем на общественото здраве: близостта между живите и мъртвите. Това е проблем от началото на урбанизацията в Европа от 11 век. Обикновено домовете и селищата се изграждат около места за поклонение и съответно прилежащите им гробища. Църквата не желае да променя това, тъй като погребенията са доходоносно начинание. Свещениците печелят значителни хонорари от провеждането на последно причастие и останалите ритуали, както и от продажбата на гробни парцели – колкото по-близо до живите, толкова по-добре. Междувременно добрите християни получават утехата да знаят, че ще се разложат до познати хора и места, в защитено място на молитва и спомен. Но с натрупването на вековете популацията на някои градове става непосилна за гробищата им.

Когато всички парцели в гробището се пълнят – както се случваше все по-често и по-често към края на 17 век – секстоните добавят още един слой за полагане на мъртви, копаейки гробове на 1, а не обичайните 2 метра под. Телата на бедните или жертвите на чума са заравяни в масови ями. Повечето трупове са облечени само в плат, тъй като ковчезите се смятат за лукс.

Всичко необходимо на мъртвите да „възкръснат“, е една силна дъждовна буря, глутница изгладнели кучета или просто пиян гробар. Някои трупове са вече на скелети костите, докато други обаче все още са румени и с плътта си. Медицинската наука не успява да обясни тези патологични аномалии, но народната традиция има име за неразложилите се – „revenant“, от френския глагол revenir, „да се върне“. Славянският термин е „Vampyr“ или „upyr“.

 
 
Коментарите са изключени