shareit

Произходът на страданието – едно болезнено душевно изживяване

| от |

Съжаление е може би един от най-често преживяните човешки феномени. То може да се прокрадне вечер, когато покоят започне да настъпва, както и в онези приятни мигове на щастие. Съжаление има дарбата да се проявява по всяко време и отново да връща онзи не толкова приятен горчив вкус. И докато основното научно движение смята, че единствено човек страда от подобни душевни преживявания, Марсел Зиленберг описва страданието като негативна когнитивна емоция, която изпитваме, когато осъзнаваме или си представяме, че нашата настояща ситуация може да е много по-различна, ако действията ни са били различни.

Поради тази причина самият когнитивен процес на сравнения на различните ситуации води до толкова добре познатото съжаление. Тя води до изграждането на контрафактично състояние или така наречената реалност, която не се е случила. Следователно човек може да активира своето самосъжаление, докато анализира ситуации и смята, че определена би била по-благоприятна. Разбира се, фактори като страх, мързел, глупост и други подобни са в основата на отказа от действия.

Докато обаче мнозина изпитват страдание от този факт, науката вижда и полезната страна. Джорджио Корицели от университета в Южна Калиофрния вижда смисъл от това емоционално състояние. Отказът от действие в дадена ситуация е възпитаващ и точно по тази причина предвижва човек още една стъпка по-напред към рационалното мислене. И след като редица философи са забелязали, че именно болката може да бъде най-добрият учител, тогава можем да заключим, че именно споменът от нея ще активира човек да действа и работи в положителна насока за своето по-добро бъдеще.

Според някои учени, еволюцията е успяла да интегрира много сериозна болка от най-ранната епоха, включително и в онези моменти, когато огънят в пещерата бъде изгасен. За един живот, най-честото съжаление при хората на финала е фактът, че не са успели да живеят повече и да постигнат повече, особено след като са имали такава възможност. И най-важният урок в този случай е поради фактът, че всеки човек избира да не действа, когато има определена възможност. Нека не забравяме и цитатът на Едмънд Бърк:

“ Единственото необходимо за триумфа на злото е добрите хора да не правят нищо.“

Друг проблем в тази насока, както е забелязан от самия Буковски е огромното количество съмнения. За него основният проблем се крие във факта, че интелигентните хора са пълни със съмнения, докато глупавите са изключително уверени. От научна гледна точка не трябва да забравяме, че човек има няколко състояния, които се обвързват във времето – настоящото аз, външното аз и идеалното аз. Външното аз е обвързано с личните очаквания за дълг и отговорност.

Докато идеалното аз е образът, който създаваме в една перфектна картина. Съжалението, според учените, се настанява точно между тези две позиции. И разбира се, както имаме подобни представи за себе си, така имаме и различни видове съжаление. Външното съжаление е изключително силно и тежко за преживяване и идва в моментите, в които човек изневерява на половинката си, не успява да се срещне с далечен роднина и практически знае, че това са дела, които често имат ограничено време и са често необратими и крайни.

Идеалната форма на съжаление е онази, в която нашите лични решения не са особено добри, като взимането на грешен избор за автомобил, приемането на далеч не толкова вълнуваща работа и още много други. При тях обаче е интересен този момент, че след време могат да направят метаморфоза и да се превърнат в добър спомен, в зависимост от начина, по който един човек узрява и трупа опит. И нещо друго интересно е фактът, че съжалението, което отклонява човек от идеалното състояние е далеч по-леко преживяно, спрямо настоящите форми.

Но подлият момент тук идва с нещо друго, колкото по-близо се доближаваме до заветната цел, съзнанието ни се мотивира да създаде нови форми на съжаление и като цяло се оказва, че този красив порочен кръг може да оплете всеки човек. Ако това обаче е форма на израстване, тогава главоболията биха били значително по-малки, а пътят до този момент е именно чрез осъзнаване на взетите решения.

Заглавна снимка: By John Gast, artist, after J.G. Brown – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3g13412.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6790753

 

 
 
Коментарите са изключени