Правото на дефлорация – истина или мит

| от |

Така наречената практиката jus primae noctis, също известно като droit due seigneur („право на първа нощ“) е, с най-прости думи, правото на местния благородник първи да спи с девствените местни момичета в сватбената им нощ преди младоженците. Случаи на тази практика се твърди, че има в продължение на много хиляди години, като първото й писмено споменаване идва чак от „Епос за Гилгамеш“ от преди повече от 4000 години. Това право след това изглежда, че достигна своят пик през Средновековието в Европа, а днес можем да я срещнем в холивудските продукции като, например, във филми като „Смело сърце“.

Но съществувало ли е наистина „правото на първа нощ“?

HectorBoece

Хектор, първият историк (и философ), писал за jus primae noctis, 1527

Много историци всъщност са правили проучвания по темата и резултатът е, че изобщо няма красноречиви доказателства за това, че тази практика действително се e случвала. Няма намерен нито един добре документиран инцидент, нито се споменава името дори на една жертва. Може да се каже и, че жените от тези периоди, като цяло, не биха се считали от един знатен човек за забележителни или особено желани, най-вече заради селския им произход.

Но все пак, както казахме, историята на това „право“ обхваща хиляди години, а също би било и съвсем разбираемо да предизвиква известна (значителна) ярост у селското население, да не говорим за случайните бременности и съответно произлизащите от тях тайни сватби – затова шансовете да няма поне няколко документирани случая, които да успеят да оцелеят до наши дни, изглежда сериозно малък. Или дори споменаването на „правото“ в някакъв съдебен спор, тъй като има такива записи на много други подобни „права“. Всякакви такива доказателства обаче просто не съществуват извън художествените произведения или, например, случаи, когато хората се опитват да настроят и обединят селяните срещу своите господари, използвайки jus primae noctis, за да контролират тълпата.

Tablet V of the Epic of Gilgamesh

Част от „Епос за Гилгамеш“

Всъщност, първото споменаване на jus primae noctis в „Епос за Гилгамеш“, е когато героят Енкиду, който е изпратен от боговете да спре Гилгамеш, след като хората отправят към тях зов за помощ, предизвиква злодея заради ужасната му злоупотреба с власт.

В друг ранен разказ (през V в. пр. н. е.) Хераклит разказва как царят на остров Кефалония въвежда тази практика. За пореден път обикновените хора не са много доволни от това и един мъж се облича като булка и впоследствие убива царя, когато той се опитва да упражни това своето господарско право. За това си дело мъжът е провъзгласен за новия цар от радостната тълпа.

Трябва да се вземе предвид и въпросът с болестите. Въпреки че момичетата са (уж) девици в деня на сватбата си, това не означава, че нямат някакви болести, които днес знаем, че често са прераствали в епидемии и пандемии. И не е нереално да предположим, че господарите не са спали само с булки, но и с много други жени – някои не толкова девствени. Та ако те наистина спят с толкова много (или пък направо с всички) жени във феодалствата си, заради разпространението на болести, jus primae noctis щеше да бъде реално смъртоносен закон за всеки господар дори с феодалство от значителен размер

Така че не би трябвало да е изненада, че макар и да бе възможно през историята да е имало владетели, които всъщност са опитали нещо подобно, както споменахме, повечето историци смятат, че огромното мнозинство от разказите са чиста измислица или преувеличение. Например, във Франция през 19 век Луи Вело пише: „Нищо, абсолютно нищо, в архивите на Правосъдието не ни дава повод да кажем, че нашите прадеди някога са извършвали престъпление в закона. Ако потърсим доказателствата и проучим литературата, навсякъде ще намерим едно и също мълчание. Средновековието никога не е чувало за droit du seigneur.“

И други европейски учени споделят мнението на Вело. Германецът Карл Шмид написва през 1878 г. задълбочен трактат за jus primae noctis и стигна до заключението, че това е „придобито суеверие“. Многократно историци са се опитвали да намерят солидни доказателства за подобни действия от страна на властимащите, но не са успявали, въпреки че за това често се пише в художествената литература в различни моменти от история и почти във всяка по-голяма култура. Например, известният философ Хектор през 16 век описва перфектно „правото“, което казва, че се е прилагало по време на управлението на шотландския крал Евен III и твърди, че то се поддържа с векове. Оказва се обаче, че такъв крал никога не е съществувал и голяма част от разказите на Хектор, касаещи много от легендарните крале на Шотландия, се смятат за чиста измислица. Подобни измислици се наблюдават и другаде по отношение на това предполагаемо право.

Обратно към Европа и средните векове – в много феодалства селяните са били длъжни да получат разрешение от своя господар, за да се женят. Това изискване се нарича culagium и често включва плащане на такса като някои твърдят, че този закон заменя jus primae noctis, но за culagium има твърди доказателства, а за jus primae noctis не чак толкова, както вече споменахме. Освен допълнителен източник на приходи, друга цел на culagium е била благородниците един вид да възвърнат инвестицията си в своите селяни като се уверят, че ако заради брака им отидат в някое друго феодалство, владетелите им няма да са на загуба. Данъкът също улеснява проследяването на подобни движения в населението, както и дава повод да се откаже брак, когато не е в интерес на владетеля.

Също така, на някои места Църквата също иска плащане на такса, този път за да премахне някакво изискване за три дни въздържание след сватбата преди двойката да може да консумира своя съюз. През този тридневен период, сгодените трябва да се отдадат на молитва, за да се подготвят напълно за своето физическо (и духовно) обединение. Но ако заплатите на се с местния клир, може да се консумирате с чиста съвест.

В тази епоха животът е брутален за селяните и особено за селянките. Когато не са убивани от някаква пандемия, унижението и подчинението са просто приети като част от живота им. Jus primae noctis или не, жените крепостнички са под властта на своите господари, които наистина не се нуждаели от извинение, закон или сватба, за да ги изнасилят или нападнат.

Както Дж. Макрел пише в своята книга „Attack on Feudalism in the 18th Century France“: „Философите използват Droit (jus primae noctis), за да преувеличат потисничеството крепостни хора. (За тях) никоя таксата не е твърде абсурдна…“ Тук трябва да се отбележи, че по това време във Франция се твърди, че лордовете са използвали правото си droit de prélassement, което гласи, че те могат да използват вътрешностите на селяните си, прясно изтръгнати от тялото им, за да стопли краката си…

 
 
Коментарите са изключени за Правото на дефлорация – истина или мит

Повече информация Виж всички