shareit

Последна експедиция на Джон Франклин

| от |

През май 1845 г. два британски военни кораба с над 130 мъже на борда потеглят от Лондон към канадска Арктика, където влизат в легендарния Северозападен проход. Нито един от корабите не се връща; нито пък някой от мъжете. Съдбата на експедицията става най-голямата морска мистерия на 19 век – тя предизвиква множество мисии за откриване и спасяване на екипажа и вдъхновява цяла библиотека от теории за случилото се. Все пак героичната репутация на ръководителя на експедицията капитан сър Джон Франклин е запазена като в медиите е модифицирана целта на пътуването: вместо като авангардни научни изследвания, то е предефинирано като географско любопитство.

И все пак Франклин е на 59 и с наднормено тегло; той е избран да ръководи експедицията като навигатор и учен, а не като изследовател. Ветеран в арктическата навигация, геомагнитните изследвания и колониалното правителство, той е знаменитост: член на Кралското общество и автор на бестселъри за пътешествия.

Корабите на Франклин, 350-тонните бивши военни кораби HMS Erebus и HMS Terror, са дървени ветроходни, проектирани да носят минохвъргачки, подсилени за работа в леда и оборудвани с втора ръка парни машини, задвижващи витлата. Всеки от тях има екипаж от близо 70 мъже и храна за три години. Това предполага се, че е достатъчно за Франклин да изпълни мисията си.

След като корабите напускат Гренландия, те преминават от човешкото царство в света на морския лед, белите планини, бурите и тъмнината, където животът е представен единствено от тюлени, китове и от време на време някоя мечка. Маршрутът на Франклин заобикаля богатите на дивеч райони, където инуитските народи ловуват и дори през лято пейзажите на остров Бичи и Виктори Пойнт са просто лед и скали – ярки, блестящи и мрачни.

John Franklin profile

Капитан сър Джон Франклин

Задачата на Франклин през 1845 г. е да достигне магнитния север и да проведе деветмесечни наблюдения на магнитните ефекти. Експедицията е мотивирана от Кралското общество и Британската асоциация за напредък на науката, които оказват политически натиск върху правителството. Ако Франклин пресече Северозападния проход в процеса, толкова по-добре – но това не е от съществено значение.

Проследяването на пътуването на Франклин не е лесно. Писменият протокол спира в залива Бафин, a последните официални доклади и частни писма са отнесени вкъщи от кораба му за доставка Barretto Junior. След това на разположение за анализ ни остават единствено археология, малко парче хартия и историите а инуитите.

Disko-bay-icebergs

Залива Диско в Гренландия

След като спират в залива Диско на западния бряг на Гренландия, за да приемат доставки, през юли 1845 г. корабите на Франклин отплават през залива Бафин – където два китоловни кораба ги виждат за последно – и на запад към Ланкастър Саунд. Между тук и морето на Бофорт остават 350 километра неизвестна територия: вероятно море, вероятно суша, но със сигурност покрита с лед. На фона на този неизвестен магнитен север, локализиран за пръв път през 1831 г. Франклин проучва възможните пътища на север, преди да презимува на остров Бичи, където трима моряци загиват от агресивен щам на туберкулоза. Останалите 126 мъже също са изложени на бактерии, както и на възможно отравяне с олово от дефектни консервни кутии.

През пролетта на 1846 г. Франклин се насочва на юг към Пийл Саунд. Тук, на 12 септември, корабите му се забиват във води с многогодишни ледени късове западно от остров Кинг Уилям. Това знаем от ръкописна бележка, намерена през 1859 г. от по-късна експедиция. В тази бележка се посочва, че Франклин умира на 11 юни 1847 г. – причината остава неизвестна – заедно с няколко офицери и други мъже. Докато корабите са заобиколени от лед и бавно се носят на юг, до април 1848 г. храната и лимоновият сок (срещу скорбут) са на изчерпване и екипажът е силно засегнат от скорбут (и вероятно туберкулоза). Вторият командир Франсис Раудън Крозие решава да изостави кораба и да тръгне на юг до най-близкия търговски пункт – на 2000 километра.

Крозие би трябвало да знае, че е до голяма степен физически невъзможно да се измине това разстояние само с храната, която те могат да вземат на шейните си, а в пустото сърце на Арктика няма дивеч. Когато храната започва да се изчерпва, болните мъже са изоставени на място, което става известно като залива Еребус и след това като Залива на терора – изследванията на намерените скелети разкриват мащабен канибализъм. Последните оцелели се срещат с ловна дружина от инуити, която забелязва, че белите мъже ядат човешка плът.

HMSTerrorThrownUpByIce

HMS Terror

Няма оцелели. През 1854 г., след като 13 мисии за издирване не успяват да локализират експедицията, новини за канибализма, разказани от инуитите, достигат до Великобритания. Вдовицата на Франклин отказва да повярва и изпраща собствен кораб да разследва ситуацията. Той намира достатъчно материали, за да напише нов разказ като си спестява канибализма и научния характер на пътешествието, а вместо това се съсредоточава върху героичните мъже, заложили живота си, за да завършат Северозападния проход. Тази версия на историята, изкована в бронз и гранит на паметника на Франклин, издигнат на площад Ватерло в Лондон през 1866 г., става официална.

Това е нечестно и унизително за Франклин и хората му: те плават с по-висша цел, отколкото просто географско любопитство. Историците са ги забравили, защото науката, на която са служили, се оказва задънена улица: магнитното ядро ​​на Земята се движи нередовно и не може да се използва като навигационен инструмент.

Джон Франклин, далеч от това да е суетният старец в паметта на обществото, е велик учен, навигатор и морски офицер. Той достига до места, невиждани досега от европейците, и провежда модерни изследвания в заледените крайници на Земята, част от най-големия международен научен проект на епохата. Той бяга от пределите на познатия свят и търсенето на експедицията му очерта канадската Арктика.

Повече от век крайната съдба на експедицията на Франклин остава загадка. След това, на 3 септември 2016 г., потъналите останки от HMS Terror са намерени в залива Терър край остров Кинг Уилям, две години след като HMS Erebus (на основната картина) е намерен малко на юг. Преоткриването на корабите на Франклин е само последният епизод от необикновената история на тези обречени пътешественици.

 
 
Коментарите са изключени