shareit

Полярните животинки, които обичат студа

| от |

През 1887 ледниковият геолог Джордж Фредерик Райт обикаля ледника Муир в югоизточна Аляска, когато нещо странно хваща окото му. Точно когато започва да се стъмва, дотогава непрекъсваната бяла покривка сняг около него, започва да прилича на набола брада. „Косъмчетата“ бързо излизат от леда и по него започват да пълзят огромно количество от черни червеи. За около час се появяват десетки хиляди, докъдето ти стига погледа. След още няколко часа те се прибират обратно в леда, оставяйки белия сняг както си беше…

Изследователите, заедно с Джордж, решават да разкажат за тези нови ледени червеи пред свята, но дори един век по-късно малко се знае за тях.

GFWrightPortrait

Джордж Фредерик Райт

Въпросните животинки, оказва се, имат звучното име Mesenchytraeus solifugus – около 2-3-сантиметрови червеи, които живеят изключително върху глетчерите на Аляска, Британска Колумбия, Вашингтон и Орегон. Те са толкова привързани към средата си, че дори когато навсякъде има сняг, те не мърдат на повече от няколко метра от мястото си. Също така живеят единствено на температури близки до 0. Ако бъдат изложени на по-високи, дори с няколко градуса, те се разтапят на пихтия. По време на най-студените месеци, не излизат въобще на повърхността – предполага се, че се заравят надълбоко в леда, където изпадат в летаргия, докато времето „не се оправи“.

Въпреки че нямат очи, някакъв неизвестен механизъм им позволява да реагират на светлина или тъмнина. През деня тълпите (пасажът?) червеи се мотаят в леда на дълбочина, която може да достигне 2 метра, а през нощта излизат, за да се хранят. Кулинарните им предпочитания са бактерии, полени и снежни водорасли като, например, Chlamydomonas nivalis – вид розови водорасли, които правят откоси в снега с розов оттенък и аромат на диня. Точно как червеите проникват в привидно плътния лед е мистерия. Някои учени предполагат, че голямата пора на главите им отделя лубрикант, които позволява да се придвижват по дребните дупчици в глетчерите, а други смятат, че същата пора отделя някаква антифризна субстанция, която разтапя леда по пътя им.

Watermelon snow pits

Chlamydomonas nivalis

През последните години NASA финансира изследване, с което да се изучи издръжливостта на Mesenchytraeus solifugus към студа – информация, която след това да се използва в търсенето на живот на планети с подобни ниски температури. Други пък се интересуват от това качество с цел да открият начин за по-дълго съхранение на органи и тъкани за трансплантация. Засега обаче способностите им остават мистерия.

 
 
Коментарите са изключени