shareit

Първият масов страх от вампири

| от |

През 1721 г. лондонският духовник Томас Луис, загрижен за задушаващата воня на разлагаща се плът, просмукваща се от препълнените гробници в църквата му, публикува брошура „Сезонни съображения за непристойния и опасен обичай на погребване в църкви и църковни дворове“. Според него вредните изпарения оскверняват пространството, отклонявайки събранието му от молитва. Луис твърди също, че миризмите причиняват и заболявания като чума, едра шарка и дизентерия.

Този възглед на Люис за мъртвите като опасни за живите се основава на тогавашното научно мислене, което през 20-те години на 18 век още не се е освободило съвсем от средновековните суеверия. Няколко години по-късно, от другата страна на Европа, в село Кисилево, в покрайнините на империята на Хабсбург, местните жители по същия начин обвиняват труп за разпространение на болести – но по коренно различен начин на разпространяване.

През юли 1725 г. те викат провизор Фромбалд, специалист по здравна безопасност, който в такива ситуации трябва да идентифицира причината за групата от заболели и да предотврати евентуална епидемия. Селяните, които го викат, вярват, че Петър Благоевич, който почива 10 седмици по-рано, става и излиза от гроба си и донася смъртта в домовете на заболелите. Вдовицата на Благоевич твърди, че съпругът й е почукал на вратата й след погребението и е поискал обувките си, след което се е опитва да я удуши. Благоевич остава активен през следващите 9 нощи, атакувайки още 9 селяни. Когато се събужда, всяка жертва съобщава, че Благоевич „се е качил върху тях и ги е задушил“. След като претърпяват мистериозно „24-заболяване“, всички те умират.

Както Фробалд подробно описва в официалния си доклад, старейшините на селото вече са поставили диагнозата си: „Благоевич е „вампири“ – сръбска дума, която значи „връщане от мъртвите“. Единствената работа на Фромбалд е да потвърди това заключение; селяните щяха да поемат нещата оттам.

И така, Фробалд провежда официална аутопсия на ексхумирания Благоевич. Той записва външния вид (и миризмата) на трупа като „напълно свеж“. Той също така отбеляза появата на „прясна кръв“ около устата, предполагаемо изсмукана от жертвите. С тези доказателства пред себе си той не може да формира никакви възражения срещу плана за действие на селяните, макар и този план да изглежда отблъскващ.

Докато вкарват заточен кол през торса на Благоевич, Фробалд става свидетел на „много кръв, също напълно свежа“, която блика от ушите и устата му – допълнително доказателство за жизнеността му.

В доклада си до властите в Хабсбург Фромбалд приема, че „всички признаци са налице“, че Благоевич наистина е вампир. В същото време отказва да приеме каквато и да е вина, ако началниците му смятат, че заключението му е глупаво. Той настоява, че вината е изцяло на селяните, „които бяха полудели от страх“, и прави каквото трябва, за да ги успокои. Неговият доклад става сензация по вестниците, което довежда до първата печатна употреба на местния термин „вампири“, който скоро ще се появи и на други европейски езици.

"Le Vampire"

Жалбата на Луис и разследването на Фромбалд произтичат от един и същ проблем в общественото здраве: близостта между живите и мъртвите. Това е проблем още от началото на урбанизацията в Европа през 11-ти век. Домовете и фабриките са построени около места за поклонение и прилежащите им гробища. Църквата не се стреми да промени това, тъй като инхумациите (погребенията), на закрито и навън, са доста доходоносно начинание. Свещениците печелят значителни пари от такси за последни причастия и литургии, както и от продажбата на гробни парцели. Междувременно добрите християни се утешават, като знаят, че след като умрат, ще се разлагат до познати хора и места, в защитен с молитва и възпоменание гроб. Но с натрупването на вековете населението се увеличаваше и от двете страни на гробището и се състезава за едни и същи градски пространства.

Когато всички парцели на гробището бяха пълни – както се случва все повече и повече в края на 17 век – гробарите започват да копаят по-плитки гробове на 1 метър дълбочина, а не на обичайните 2. Телата на бедните или на чумавите са заравяни в масови ями, а повечето трупове са заровени директно, тъй като ковчезите се смятаха за лукс.

Така за да „възкръснат мъртвите“, е необходима само една по-силна буря, или глутница гладни кучета, или небрежен пиян гробар (като в Хамлет). Някои от изровилите се трупове са изсъхнали до кости, докато други изглеждат пухкави и румени – далеч по-реалистични, отколкото когато охкат болни на смъртните си легла.

Thebible33

Тези чудовища се смята, че се появяват в резултат от неправилно спазвани погребалните обреди или подозрителна смърт. Когато подобаващата церемония по изпращането на смъртника в задгробния му живот не е спазена, той не е способен да си тръгне и се измъква от гроба си, след което атакува на свой ред роднини и приятели. Средновековната защита срещу вампирите е драстична: ексхумиране, набучване на кол, обезглавяване и изгаряне; след това пепелта се разпръсква в течаща вода. С настъпването на Епохата на Просвещението това ужасяващо решение започва да прилича по-скоро на суеверна глупост, особено на католическите и протестантските епископи, които искат да са в крак с времето – и по-далече от лова на вещици. До началото на 18 век на енорийските свещеници е забранено да извършват такива тайнствени ритуали.

Но терминът си остава.

 
 
Коментарите са изключени за Първият масов страх от вампири

Повече информация Виж всички