shareit

Първият българин на Антарктида и историята, която никой не записа

| от |

Южният полюс е една от двете най-неприятни точки за посещение от човека. При годишни температури от -80 до -90 градуса по Целзий през зимата и около 5 до 15 градуса по Целзий през лятото, можем да бъдем сигурни, че малцина са подготвени за ледената прегръдка в най-южната точка на планетата. Желанието за колонизиране на тази земя, се оказва особена страст за хиляди почитатели. Можем да забележим редица авантюристи, които за жалост дори не подозират какво ги очаква.

Мнозина знаят, че първият колонизатор, човекът, който достига най-южната точка на Антарктида, носи името Раул Амундсен. Норвежецът остава завинаги в историята, но според източниците, първият човешки крак е този на Карстен Борхгревинк. Двамата с Амундсен се познават и от най-ранна възраст желаят да опознаят една от най-жестоките точки на планетата. Карстен прави своя подвиг през 1894 г., когато е на 30 години.

Китоловният норвежки кораб така или иначе се намирал до бреговете на Земя Виктория и затова решили да направят една отбивка близо до района на нос Адер. Амундсен успява да стигне центъра на Антарктида през 1911 г. и да е един от двамата души в историята на света, които са били на двата полюса, другият е Оскар Вистинг. Следващите години, благодарение на постоянно подобряващата се техника и доста сериозната помощ от науката, мнозина започват да се отправят към най-южната точка на света, за да опознават природата там. Както се досещаме, до този момент Южният полюс е ничия земя, както най-северната точка в света.

Тук липсва каквато и да била политика, поради простата причина, че в ледената пустиня, всеки може и трябва да бъде само приятел, нищо повече. В течение на времето, българските изследователи също успяват да стигнат до най-южната точка на планетата. Разбира се, най-актуалният български изследовател там може да бъде именно Христо Пимпирев. Професорът по геология в Софийския университет няколко пъти е посещавал локацията и официално е носител на редица отличия, но определено не е първият българин, който отблизо е успял да се запознае с пингвините.

Friesland-St-Boris

Снимка: By Lyubomir Ivanov alias User:Apcbg – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=733449

Първият българин, който успява да стигне до Южния полюс, прави този подвиг през далечната 1967 г. Очаквано от мнозина, в този период България е член на източния блок и успява да изпрати Цончо Чапанов на 12-тата Съветска експедиция. Можем да бъдем сигурни, че в нея не са поканени случайни хора и има защо. Цончо Чапанов е роден на 9 август 1930 г. в Ботевград.

Науката се оказва особена страст в неговия живот и завършва гимназията в града с пълно отличие. Следващата стъпка е през 1953 г. да завърши метеорология и само 4 години по-късно е научен сътрудник в БАН, ръководител на лаборатория по радиосондаж в Централно управление на хидрометеорологичната служба. До днес обаче можем да забележим, че габровци продължават да твърдят и да заявяват, че Цончо има техен корен по майчина линия, въпреки това можем да бъдем сигурни, че габровци със сигурност няма да откажат още една титла в полза на собствения си град.

Сред интересните му разработки са „Режим на температурните инверсии в Софийско и влиянието им върху замърсяването на атмосферния въздух със серен двуокис“, материалът е публикуван през 1968 г. и очевидно сме имали достатъчно добър поглед в бъдещето, при това без да се налага разглезено шведче да ни обвинява в кражба на детството. Чапанов пише и други интересни материали като „Температурен режим на свободната атмосфера над София“ през 1961 г.

Впечатляващо е да видим до каква степен се развива метеорологията през миналия век и до какви висоти достига. Най-големият успех идва през далечната 1967 г. с поканата за въпросната експедиция. Преди това българският учен представя проект във въпросния конкурс за събирането на следващите участници, разглежданите теми и интереси на българина са достатъчни, за да получи покана за среща с „Бялата любовница“. Колонизирането на Южния полюс се случва с помощта на учени от Чехословакия, САЩ и редица други страни, които могат да изпратят достойни учени. Пътешествието започва на 19 януари с полет до Ленинград, преминава през Индия и Индонезия до Австралия.

Следва качване на борда на ледоразбивача „Об“ и пристигане в съветската полярна база Мирни. На 3 февруари Цончо, който получава прякора „Оскар“, защото неговите съветски колеги не могат да го произнасят правилно, за първи път развява български флаг на ледения континент. Първоначално учените трябва да изкарат 18 месеца, но Южният полюс не е толкова гостоприемен, температурите падат до -70 градуса по Целзий.

Това не обезкуражава българския учен и изследванията на тропопаузата – атмосферният слой разположен между тропосферата и стратосферата, продължават. Същият слой е от особено значение за авиацията и на база тези изследвания се гарантира безопасността на въздушните полети. Изследователят е пленен от пингвините на Южния полюс и ги харесва изключително много. Българският учен се завръща успешно, посрещнат е като герой, но за жалост не успява да изпълни голямата си мечта и да напише книга за видяното в най-южната точка на планетата, иска да добави и още много разкази относно преживяванията си, но така и не успява да изпълни тази задача. Една от големите мечти на полярникът е един ден България да има собствена станция, над която да се вее родният флаг. 25 години след мечтата му, успява да изпълни тази задача.

Pygoscelis_papua

Снимка: By Stan Shebs, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=122718

Описва Антарктида един огромен хладилник, който може да промени всеки посетител завинаги. Чапанов се разболява от бъбречна недостатъчност и след тежко боледуване приключва своя житейски път през 1971 г. на 40-годишна възраст. Макар и учените да продължават напред с малки стъпки колонизирането на този континент, Цончо продължава да е и винаги ще бъде първият българин, който е стигнал до там.

Минават няколко десетилетия и малцина си спомнят за този подвиг и това име, едва през 2016 година е кръстен и връх на негово име на Антарктическия полуостров. Една година по-късно е поставена и паметна плоча в родния му град. Не трябва да забравяме, че България е една от 30-те най-стари страни, които имат право на глас и участват активно в управлението на Антарктида, а за това постижение е било необходимо присъствието и интелектът на един човек, както и мечтата да стигне до там, докъдето много други не успяват.

 
 
Коментарите са изключени