shareit

Папагалът Алекс знаеше около 100 думи и искаше да говори – смятаха го за Айнщайн на папагалите

| от |

Понякога е много трудно да вярваме, че сме единственото разумно същество на тази планета. Някои антрополози и биолози са сигурни, че онази стъпка в еволюцията, която ни е направила такива, каквито сме, е следствие на отделянето ни от всички видове, като това ни позволява да влияем пряко на всички, включително и на природата. Тук обаче има някои изключения, защото докато си мислим, че не можем да открием по-висша форма от самите нас на планетата, то някои животни могат спокойно да научат нашия език и понякога да комуникират напълно свободно с нас.

Най-вероятно знаете историята за горилата Коко, която можеше да разговаря чрез езика на знаците. Оказа се, че когато животното открива начин да комуникира свободно, води някои особено дълбоки и емоционални разговори. И точно тук идва ролята на Алекс, той е сив папагал, който попада в един от най-интересните 30-годишни експерименти. Собственост е на животинския психолог Ирен Пеперберг, заемаща тази позиция в университета в Аризона, а малко по-късно и в Харвард. Ирен закупува Алекс, докато е само на една година от зоо магазина.

За кратко време учените го сравняват като птицата, която напомня на Албърт Айнщайн и още на 2-годишна възраст започва да отговаря правилно на въпроси за 6-годишни. Понеже самата птица има подрязани крила и никога не се научава да лети, изследователката решава да го тренира и да му нещо малко по-различно като умение. Въпросният модел на експеримент е нещо като проба-грешка, като в този случай Алекс наблюдава неговите треньори в разговора. Докато комуникацията тече, всеки един треньор нарочно ще прави грешки, докато Алекс дори се възмущава и ги поправя.

Точно тази стратегия позволява на папагала да се научи да комуникира малко по-свободно. Понякога Алекс влиза в ролята на някой от асистентите, които вече е наблюдавал и иска да говори, като се преструва на асистент в същия експеримент. Понякога дори са го забелязвали да се опитва да говори на другите папагали, опитвайки се да ги научи да комуникират по същия начин. Нещо интересно е, че дори и когато е сам, папагалът се тренирал да казва най-различни думи. Според Ирен, Алекс никога не се е научил да комуникира свободно , но се опитвал да комуникира двустранно. Неговото постижение е публикувано през 1999 г. и в този период папагалът можел да идентифицира около 50 различни обекта, както и да брои до 6, познава около 7 цвята и 5 форми, разбира концепцията за малко, голямо, същото и различно. Има представа дори какво е под и над.

Доказателството за неговото майсторство се забелязва и с помощта на редица по-сложни тестове. Папагалът изразява емоции като изненада и гняв, особено ако трябва да назове предмет, който никога до сега не е виждал или трябва да му намери място в тестовете. Познавал значението на 100 думи и дори сглобявал малко по-сложни изречения, според Ирен, той наистина знаел какво точно казва. Например може да му покажете ключ и той ще ви сподели какъв вид точно е бил, как изглежда и какъв цвят е.

Докато се гледа в огледалото, Ирен му казва, че неговият цвят е сив и Алекс много се забавлявал. За разлика от Коко и други маймуни, Алекс имал свободата да задава въпроси и точно това е записвано много пъти. Освен това имал възможност да разбира поведението и начина, по който се ръководи един разговор – онова специфично изчакване между събеседниците за получаването на отговор. При някои от тестовете, когато птицата се измори, може да каже „Искам да се върна назад“. Това означавало, че иска  да се върне обратно в клетката си. Алекс понякога искал банан и нарочно му давали лешници.

При видът им, папагалът гледал мълчаливо и отново искал банан. Понякога дори взимал лешниците и ги хвърлял по изследователя, показвайки, че е обиден. При задаването на въпроси успява да отговори точно на 80% от всички зададени въпроси. При повторните тестове с цветните кубчета, папагалът започвал да дава грешни въпроси, защото се изморявал и отегчавал и очевидно много добре разбирал какво му казвали, но предпочитал да не се занимава по никакъв начин. В един момент дори разбира концепцията на нула или нищо и това се случва чрез сравнение на предмети.

Ако два предмета имат разлика, той ще я посочи, но при липсваща такава, може да каже, че е никаква. Освен това реагирал по същия начин и на оптични илюзии, точно както се случва при хората. Научава се дори да използва правилно буквосъчетания като sh или or. За съжаление приказката приключва на 6 септември 2007 г., когато Алекс умира внезапно. Неговата собственичка е неприятно изненадана, защото папагалите от този вид живеят около 45 години, а Алекс е починал на 31 години.

Последните му думи са „Ти бъди добре, обичам те, ще се видим утре!“. Обикновено това е било сбогуването между папагала и Ирен при всяка следваща вечер, когато същият се отнасял към клетката си. До днес този герой и обект на изследване се смята за един от най-умните папагали в историята, но Ирен не се опитва да повтори експеримента, оказва се, че този представител е успял да вдигне летвата твърде високо, а и за около 30 години е трудно човек да не се привърже към него, особено след като демонстрира толкова сериозни умения и желание за социализация.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени