shareit

Папа Григорий IX обявява война на котките

| от |

Средновековието е изпълнено с най-различни куриози. В този период науката е толкова крехка и слаба, че оцеляването на човечеството е едно от най-големите предизвикателства. Освен от болести и глад, различните кралства винаги намирали и за какво да проведат един по-тежък въоръжен конфликт. И ако това не е достатъчно, католическата църква също не може да се похвали като източник на просветление. Съществува едно интересно твърдение, че по времето на папа Григорий IX, котките не са били на особена почит.

Те пристигат от Египет и дълго време се радват на положително внимание от римляните. Като добри ловци успели да пленят сърцата на мнозина, особено след като запасите от жито можели да се запазят за по-дълго време и голяма част от вредителите били унищожавани. Дружбата продължила някъде до началото на XIII век, когато папа Григорий IX заявил, че мъркащите същества са инструмент на сатаната.

Това било напълно достатъчно, за да се стартира великото изтребление на котки като особено внимание се обръщало именно на черните, които се смятали за олицетворение на Луцифер. Не трябва да забравяме, че именно тези суеверия са помогнали за гоненията на вещици, за практикуването на най-различни магии и убийства. Точно тези обвинения са били ефективен начин за унищожаване на хора и премахване на врагове.

Има и още една подробност, убийството на котките започва малко преди чумната епидемия и обществото няма нужда от много доказателства, за да насочи вниманието си към бившия домашен любимец. Особена заслуга в началото на изтреблението има Конрад фон Марбург, който по това време се опитва да прочисти Германия от еретици.

Gregory_IX

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=449817

В писмо до папата, той разказва за странни ритуали и култове, в които група грешници целуват животни и някъде към края на цялото събитие един от вещерите превръща статуя на котка в истинска черна котка с вдигната опашка, която върви назад, а поклонниците целуват интимните ѝ части. Дали изобщо е съществувала такава секта, можем само да гадаем, но по-интересното е, че Конрад използвал най-различни истории, за да продължи да плаши църквата и най-накрая папата повярвал.

Дълго време козите и най-вече козелите се славили като пратеници на саната, но постепенно започнали да губят своято реноме и котките трябвало да заемат мястото им. Григорий изпраща специален декрет Vox in Rama за предупреждение на Германия, а по-късно организира и кръстоносен поход. Впрочем това е единственият случай, в който споменава животното, но това е напълно достатъчно, за да започне голямото изтребление. В следващите 115 години започва незаслужено преследване.

През следващите 500 години ще се следи за популацията на животното и винаги стремежът ще бъде до достигане на абсолютния минимум. Единственият проблем е, че говорим за един от най-съвършените хищници. Хемингуей и много други са установили една съвършена истина – като домашен любимец, тези животни избират дали да пощадят своите стопани. Човекът живее единствено благодарение на милостта им. Със стартиране на голямото преследване, котките започват да се адаптират и бързо да избягват хората.

Те стават абсолютно независими и трудни за улавяне. Битката е изгубена от самото начало, а и още никой не може да разбере, че преносителят е бълхата, която не се занимава само с котки, но и с всички останали видове животни. За съжаление безумието продължило и на север, но с допълнително украсяване на целия закон. Котките трябвало да се измъчват, за да бъде победен определен демон. В Дания например се прокарва вярването, че пролетта идва с победата на злото и то може да бъде победено единствено и само с унищожаването на черните котки.

Следователно датчаните ревностно давали отпор за своята пролет, пребивайки до смърт всички черни котки – символът на злите духове. Франция предпочитала да изгарят животните на клада. Тяхната методика представлявала затваряне на котка в клетка и поставянето ѝ над буйните пламъци. В Белгия има цял фестивал, в който котките се запалват или хвърлят от високи кули. За съжаление в същата страна тази практика продължава и до днес в някои по-малки локации, където фолклорът все още побеждава логиката. Не трябва да пропускаме и англичаните, които също участват ревностно в тази битка. Те вярвали, че котката е олицетворение на греха, който може да обладае човека така, както котката лови своята жертва.

Краят на човешката лудост е записан някъде през 1817 г. Една интересна подробност насочва вниманието към избухването на чумната епидемия. Основният преносител по принцип е бълхата, която може да зарази редица животни на ден. Когато започва голямото изтребление на котките, плъховете съвсем спокойно повишават своята популация и стават съвършени преносители, особено след като могат да виреят напълно спокойно.

Някои хора показали разум и дресирали кучетата си да преследват и убиват плъхове. Липсва статисткиа, която да покаже колко точно са били избитите животни, но архивите показват, че лошата практика е популярна в почти всяка страна през средновековието. За началото на цялата лудост са необходими двама души – Конрад фон Марбург, който да разкаже добре историята и правилният слушател – папа Григорий IX. Всичко останало е история.

Заглавна снимка: By John – https://www.flickr.com/photos/flashlamp/229377759/, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1117448

 
 
Коментарите са изключени