Падението на алуминия

Малко след като алуминият е открит през 19 век, той става един от най-ценните метали на планетата. Цената му е около $1200 на килограм, което по това време е повече от златото и платината.

До 1884 цената му пада леко, но той все още е толкова ценен, че американското правителство поръчва алуминиева пирамида за Вашингтонският монумент – тя тежи около 3 килограма, което я прави най-голямото парче алуминии до тогава. Преди да я монтират на върха на монумента, тя прекарва няколко дни изложена на витрината на Tiffany в Ню Йорк.

Вашингтонският монумент

По-късно, през 80-те години на 19 век, учените откриват нов метод за извличане на алуминий от боксит. Така цената му пада на $0,60 за килограм до началото на 20 век. Днес учените знаят, че той всъщност е най-изобилния метал на Земята.

Когато братята Райт се намират в нужда от лек метал за двигателя на летящата им машина, ползват алуминий, но го боядисват черен, за да заблудят конкурентите си. Металът обаче е прекалено мек и ковък, за да се ползва в самолетостроенето. Поне до 1901, когато немският учен Алфред Вилм случайно открива, че сплав на алуминия с 4% мед, нагрята до висока температура и след това оставена да изстине бавно всъщност е доста по-здрава от чистия алуминий. Така тази сплав се използва в самолетите дори и днес.

Въпреки че не е най-добрият проводник на електричество, този метал се използва и за кабели, защото е много лек. Ако се ползва друг метал като медта, например, електрическите постове ще са много повече, за да поддържат тежестта.