shareit

Откриването на Австралия – краят на една глава и началото на нова

| от |

На 20 август 1770 г. знамето на Великобритания се издига над сребърните пясъци, за да го развее бриза. Изстрелват се три залпа от десанта на плажа, а след това на тях е отговорено от кораба Ендевър, акостирал в залива.

Джеймс Кук и екипажът му са в морето в продължение на 724 дни като за последно са в Нова Зеландия преди 141. По-малко от 100 души на мъничък кораб в необятния океан, те картографират бреговата линия, всеки остров и проход, преди да се насочат на запад към Земя Ван Димен, а след това на север в търсене на източния бряг на Непознатата южна земя.

Изпратени в Тихия океан, уж за да видят редкия транзит на Венера пред слънцето, те всъщност са на тайна мисия с кралска заповед да искат неуредени земи за короната и да изследват чуждоземните забележителности. Когато изследователят и астроном лейтенант Джеймс Кук слиза на брега и обявява голямата южна земя за великобританска – именувайки цялата източна част на този обширен континент Нов Южен Уелс – той не открива нов свят толкова, колкото се среща със стар приятел.

Мечтата за Австралия блуждае в главите на европейците, които изследват Азия, в продължение на 400 години. Кук не е първият, който пристига с флаг в ръка – пред него се простира път, павиран с корабокрушения, войни, подправки и пиратство. Но първо му бе необходима самата мечта.

HMS Endeavour off the coast of New Holland, by Samuel Atkins c.1794

Кораба Ендевър

На 15 913 километра и на повече от 1000 години разстояние, Питагор е този, които запалва въображението на Кук. Около 530 г. пр. н. е. математикът се оттегля в Кротон в днешна Италия, за да избяга от тиранията в гръцката си родина остров Самос. Пътувайки обилно от Египет до Индия, преди да основе своята школа и да събере последователите си, той използва своя опит да създаде теоремата, която днес носи неговото име.

На Питагор също се приписва идеята, че нашият свят е сфера и затова на юг трябва да има огромна земна маса – за да се балансира кълбото. Два века по-късно Аристотел развива тази теория въз основа на кръговата сянка на Земята по време на лунното затъмнение и променящите се места на съзвездията, колкото по-на юг отива човек. Вследствие на изследванията на Аристотел за нощното небе, римският географ Помпоний Мела (1 век) създава карти, разделящи света на северна и южна зона, а по-късно гръко-римският астролог, астроном, географ и всеобхватен мислител Клавдий Птолемей (90–168 г. сл. н. е.) събира всички знания, които може, за световните региони, в огромната си „География“, добавяйки, че пътят до голямата южна земя несъмнено е невъзможен поради „чудовища“.

Идеята за това ново пространство – Terra Australis Incognita – се корени в основата на ренесансовата география и картография, докато всяка карта идва с неясно дефинирана велика и мистична Южна земя. Точно както мисията на Кук от 1768 г. идва със своите тайни цели за увеличаване на обхвата на Британската империя, именно политиката и икономиката карат предшествениците му да пътуват в търсене на същите открития.

Kapitolinischer Pythagoras adjusted

Питагор

Португалската корона се завърта из Източна Африка, Индия и Малайзия, а град Малака и богатите на индийско орехче и карамфили Молукски острови са в центъра на нейните интереси. Португалците дори създават търговски пункт на остров Тимор през 1590 г. Твърдейки, че голяма част от Азия е тяхна собственост, линията Сарагоса спретнато минава през Нова Гвинея и макар тогава да не го осъзнават, това популяризира Terra Australis Incognita.

С подкрепата на папа Климент VIII и крал Филип III, Педро Фернандес де Кирос тръгва от Перу през 1603 г. с три кораба, за да намери и вземе Австралия за Испания. Оставяйки навигацията „на Божията воля“, той пристига на остров Вануату, на запад от Фиджи, който погрешно приема за крайната си цел и го нарича La Austrialia del Espíritu Santo, Южната земя на Светия Дух, след което се опитва да основе колония, наречена Нов Йерусалим. Нов Йерусалим се срива позорно поради враждебността на коренното население на Вануату и собствения му екипаж.

По ирония на съдбата, всъщност вторият командир на де Кирос, Луис Ваз де Торес, е най-близо до реализирането на мечтата им. Отделен от де Кирос, де Торес повежда два кораба към Манила. Когато ветровете го запращат на юг от Нова Гвинея вместо на север, той и екипажът му стават първите моряци (за които знаем), които се движат в пролива, който сега носи неговото име, разделяйки Нова Гвинея на север от Австралия на юг. Въпреки че по това време той не разбира значението на полуостров Кейп Йорк, неговото пътуване е най-достоверното испанско твърдение за откриването на Австралия.

Captainjamescookportrait

Капитан Джеймс Кук

Военноморските офицери – които, подобно на Кук, доказват своята стойност в далечните театри в битка – са изпратени в Тихия океан все по-редовно от мащабни военноморски сили с излишък в мирно време на кораби, хора, пари и опит. В бърза последователност Адмиралтейството изпраща комодор Джон Байрън през 1765 г., а след това капитан Самюел Уолис през 1766 г. на кораба Долфин и капитан Филип Кеъртър на кораба Суалоу през 1766 г., а след това и Кук през 1769 г. – всички разпространяващи флага на страната си на територия на всеки тихоокеански остров, на който стъпят. Terra Australis никога не излиза от съзнанието им.

Докато Джеймс Кук и неговите предшественици препускат на юг, точно както Торес прави преди тях, и с френските им колеги плътно зад тях, картата на Австралия се разгръща сантиметър по сантиметър. Независимо дали платната им са разбити от икономически, политически или имперски сили, или от краля, техните постижения остават триумф на разума и любопитството.

Когато Кук най-накрая усеща австралийските пясъци да хрускат под краката му, той наистина надгражда върху по-стари експедиции, както и върху идеите от Древна Гърция, но неговите открития ще се превърнат в основата на колония и в крайна сметка на цяла нация.

Ще да минат още много години, преди европейските заселници да знаят със сигурност, че земята, която Кук обявява за Нов Южен Уелс, е свързана с Нова Холандия и не е свързана със Земя Ван Димен, точно както Кук доказва, че тези пръснати парчета на много по-велика държава не са свързани с Нова Зеландия или Нова Гвинея.

Със своите кораби, прорязващи непознати океани и хоризонти, тези мъже – този състав на мислители, моряци, пирати и търговци – затварят една глава на дългото търсене на Австралия и за добро или лошо отварят нова.

 
 
Коментарите са изключени