shareit

Опитомяването на котките и други странни навици

| от |

Хемингуей е един от най-известните почитатели на котките. Домът му в Кий Уест и продължава да се обитава от този вид бозайници. Писателят често споделял пред приятели, че в съчетанието между човек и котка ще се развали второто и до някаква степен е бил прав. До днес историята на котките е покрита в мистика, липсва информация как един от най-добрите хищници в природата е решил да се доближи до човек. Учените са категорични, че и до днес се забелязват следи на дивата природа, които не могат да гарантират пълното опитомяване.

Някъде през Неолита, дивите котки в Близкия изток започнали да следват фермерите през целия континент. Същата идея имали някога и вълците, които лека полека започнали да се движат след хората, осъзнавайки, че има достатъчно останка от храна, която може да бъде консумирана. Според изследването на кости от диви котки, датиращи между 4200 и 2300 г. пр. Н.е. в Полша разкриват интересни подробности около хабитата на този бозайник. С анализ на хранителните ѝ навици, полските изследователи се опитват да отговорят на въпроса с опитомяването.

Една от вечните теории е, че плъховете започнали да се движат след хората, а със себе си понесли и котките, които виждали лесната плячка. Единственият отговор може да бъде получен чрез анализ на изотопите. В тази епоха човешките изотипи, в следствие на агрукултурното развитие, вече са се променили значително. Дивите котки обаче продължавали да запазват своята първоначална структура. Практически животните следвали човека, но никога не били зависими от него и се изхранвали сами. Изследването доказва, че са били напълно независима част от природата. Първият опит теоритично е започнал някъде преди 10 хилядолетия в Близкия Изток.

Tomb_of_Nakht_(7)

Снимка: By Unknown author – Matthias Seidel, Abdel Ghaffar Shedid: Das Grab des Nacht. Kunst und Geschichte eines Beamtengrabes der 18. Dynastie in Theben-West, von Zabern, Mainz 1991 ISBN 3805313322, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2416392

Опити за опитомяване съвпадат именно с периода на фермерството и се смята, че формираните фермерски култури успяват да привлекат 5 вида диви котки, които в последствие ще бъдат отговорни за всички породи по света. Хищниците били необходими, защото избавяли човека от гризачи. Котката започнала да се издига в ранг и не били преследвана. По-важното е, че и до днес никой не знае точния период на опитомяване в Европа. В Древен Египет вече са поставени основите и точно по тази причина можем да ги забележим по фрески и други рисунки. Подозренията за влизането им в Европа, под формата на домашни животни е отново през Египет, когато вече можели да се подаряват.

Първите собственици най-вероятно са били древните римляни. След толкова години, котките продължават да показват своите странни навици, идващи именно от дивата им природа. Тяхната независимост се демонстира постоянно, а дежурното твърдение е, че животното само избира своя стопанин. Говорейки за странности, всеки е забелязал, че от време на време котката избира да завре дупето си в лицето на някого, предимно стопанинът.

Тази странна практика има своето научно обяснение и макар никога да не станем свидетели, задните ѝ части са докоснали абсолютно всичко в къщата. Актът може да се струва като доста странно преживяване, но за самото животно е нещо напълно нормално. Според Микел Делгадо, това не е опит за доставяне на негативни емоции, а по-скоро миролюбива изява. Кучетата са по-отдадени на душенето, но очевидно не са единствени. В котешкия свят подобни ексхибиционистически актове са начин за поздравяване и потвърждаване на идентичността. С други думи, ако домашният любимец направи това, той вижда своя собственик като котка.

Kot_z_myszą

Снимка: By Stiopa – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=67533394

За нея ароматите на околните са изключително важни. Опитоменият хищник настоява всички да знаят, че е приятелски настроен въпреки странният обичай. Ако търсим знаците за агресия, освен съскането и настръхването, трябва внимателно да погледнем очите на хищника. Котешките очи са били обект на разглеждане и интерес от мнозина, достигат дори до изкуството, но ако един човек иска да разбере намеренията на животното, трябва да гледа именно там.

Докато кучето да оголва зъби и изглежда заплашително, котката отказва такива предупреждения, може да настръхне, но няма да разкрие своите оръжия. Ако е фокусирана върху вас и не мига, това със сигурност е знак, че страданието предстои. Като един от най-добрите хищници на планетата, зрението е от особена важност и освен със способност за нощно виждане и тяло – радар за движение, това е противник, срещу когото никой не иска да се изправя.

С толкова качества за оцеляване, намеренията се изразяват най-точно в очите. Изцъкленият поглед често означава, че другият участник в контакта е в опасност. А ако липсва контакт с очи, заплахата от конфликт е напълно реална. Котките, чувствайки се заплашени, са способни да избягват размяна на погледи, ако липсва дори премигване, те са изключително агресивни. Единственият начин да сигнализират, че няма опасност е да премигват, като това се случва бавно и демонстративно.

Важно е дa отбележим, че скоростта на мигане може да се контролира и щом животното бавно и демонстративно затвори своите очи, то заявява, че човекът не е в опасност. Действието заявява присъствието на доверие и постоянното следене не е необходимо. Макар и да липсва научно доказателство, някои експерти смятат, че ако отвърнем по същия начин, потвърждаваме примирието. Положителен ефект може да се наблюдава, ала в все още няма потвърждение от самите котки за абсолютна гаранция.

Заглавна снимка: By Unknown author – Matthias Seidel, Abdel Ghaffar Shedid: Das Grab des Nacht. Kunst und Geschichte eines Beamtengrabes der 18. Dynastie in Theben-West, von Zabern, Mainz 1991 ISBN 3805313322, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2416392

 
 
Коментарите са изключени