shareit

Огледалният човек и непознатия от другата страна

| от |

Огледалото, без значение дали искаме да го признаем или не, е част от ежедневието на всеки човек. Съмняваме се, че съществува личност, която пропуска да провери себе си и да бъде сигурен, че всичко е наред, когато се представя пред други хора. Възможно ли е огледалото да се превърне в най-големият ни враг, при това без да визираме дневната естетика? За необходимия отговор се насочваме във Франция с един интересен медицински случай. 78-годишен мъж от Франция споделя, че е забелязал странник в огледалото в банята. Медиите го наричат само г-н Б., но той много скоро ще бъде още един интересен пример на медицината.

Старецът извикал полиция, защото не познавал човека отсреща. На полицаите обяснил, че макар да гледа своето изображение, не може да се познае и отражението било непознато. Случаят в последствие се публикува в изданието „Невронни причини“ и разказва цялата история. Отражението приличало на пациента, до голяма степен може да се смята за почти двойник – облича се като него, извършва същите движения, но не прилича точно на него. Двамата разговарят един с друг и г-н Б се изненадвал колко много знае отражението за него, в един случай дори носи храна на огледалото, за да може и двамата да се хранят.

В последствие пациента заявява, че отражението е станало агресивно. Това принуждава семейството да го закара в болница. д-р Капусин Детьоф прави прегледа и разглежда с особен интерес случващото се. В медицината този случай се нарича илюзията на Капграс. Наблюдаван е за първи път от френския психиатър Йозеф Капграс. Французинът разглеждал пациенти, които вярвали, че приятел, близък или дори домашен любимец е заменен с двойник. Заболяването се описва като слабост на пациента да познае близките си, определени места или обекти. Обикновено започва бавно и едва забележимо, но в последствие продължава да се развива много сериозно.

Много от пациентите се диагностицират с параноична шизофрения, но често това е симптом на мозъчно нараняване и деменция. Разбира се, повечето пациенти са особено възрастни, когато мозъкът им започне да отказва, но илюзията може да се прояви и при диабет, хипохондризъм и мигрена. Понякога се проявява и при грешно предписване на кетамин. Когато Капрас наблюдава мозъка на пациентите си, забелязва сериозни щети в предния мозъчен дял, където се задържа паметта и разпознаването на обекти.

Именно тук се обработва цялата визуална информация, която преминава през очите. Пациентите могат да изгубят дарбата да разпознават лица, но същевременно да нямат никакви проблеми с обектите. През 1990 г. психологът Хайдин Елис наблюдава пациенти с този синдром и смята, че някои пациенти могат да развият специален „огледален образ“ – могат да разпознават лица и хора, но винаги имат усещането, че нещо не е правилно. Пациентите с шизофрения правят същото, но блокират необходимите емоции и възбуда.

Макар и мнозина да смятат, че не изпитват подобна емоция, присъствието на определен човек, на познат човек, може да кара нашето тяло да изпитва емоции – без значение дали са положителни или отрицателни – негативни или не. Обратно на пациента г-н Б., при него се забелязва първият случай на нетипичен синдром на Капграс. Както вече разбрахме, обикновено пациентите смятат, че някой от техните близки e заменен, но в този случай е точно обратното – самият той не може да се разпознае в огледалото.

Лекарите предписват успокоителни лекарства, както и такива за контрол на халюцинациите, все пак пациентът не се чувствал особено спокоен, докато живее с непознат агресор у дома си. След три месеца на терапия, г-н Б споделя, че непознатия изчезнал от огледалото, при това във всяко възможно огледало. В течение на времето се появяват и други подобни случаи, в които пациентът не може да се разпознае в огледалото. 61-годишна жена от Нова Зеландия споделя, че се изплашила от двойник в огледалото, когато излизала от банята.

Вторият случай е на 77-годишна жена, която си представяла, че говори на непознат двойник в огледалото, в този случай пациентката не се страхувала, но се забавлявала искрено, докато гледала как двойничката била на същата възраст, облечена по същия начин със същото образование и още много други. Има и още едно заболяване, което може да лиши човек от възможността да разпознава лица.

Така нареченото заболяване просопагнозия е известно като лицева слепота, в която всеки пациент губи тази дарба. Интересното в атипичния Капграс е обаче насочено в една друга посока – пациентите с подобно заболяване често страдат от мозъчни травми, които много сериозно нараняват поне две части от мозъка им. Хората, които имат лицева слепота, често реагират на други симптоми, тялото им става много по-чувствително.

Това от своя страна затруднява лекарите с поставянето на диагноза. В повечето случаи състоянието на огледалния синдром може да бъде лекувано, но първо трябва да се потвърди, че има такова.

 
 
Коментарите са изключени