Няколко очарователни факта за отвратителни животни

Омир, Мери Шели и Стивън Кинг създават ужасяващи чудовища, които измъчват кошмарите ни. Но съществата в техните истории не могат да кажат копче на гротескните зверове, които населяват реалния ни свят. От гущери, които пръскат кръв от очните си ябълки, до мравки, които украсяват гнездата си с черепите на своите съперници, редица същества са развили най-противни методи за адаптация, за да оцелеят и процъфтяват на нашата враждебна планета. Сега ще разгледаме някои от тях.

Белия дроб, сърцето, черния дроб, стомаха…

Много хора се страхуват от змии, но само 7% всъщност са опасни за нас. Краставите жаби обаче трябва да бъдат нащрек по-често за змиите – особено на територията на кукрите (Oligodon fasciolatus). Когато една такава змия атакува крастава жаба, тя често я поглъща жива. Първо, змията забива зъби в мекия корем на плячката си. След това кукри си заравя главата в тялото на жабата, изтръгвайки белия й дроб, сърцето, черния дроб и стомаха. Процесът понякога може да продължи часове, в зависимост от органите, които змията изважда първо. Не е известно никоя друга змия в света да се храни по този начин и изглежда, че кукри е разработила тази техника, за да избегне отровните жлези на жабата по врата и гърба й.

На пиршество с мама

Много майки се чувстват притиснати да се грижат за децата си на всяка цена. Обикновено храненето, защитата, любовта и вниманието са достатъчни. Но не и за индийските паяци Stegodyphus lineatus. Тези животинки жертват кръвта, червата и живота си за своето потомство. До раждането майка консумира възможно повече насекоми, докато коремът й се напълни максимално. Междувременно вътрешните й органи започват да се втечняват. В продължение на две седмици, след като роди, тя бавно повръща така оформилата се кашата от вътрешности, за да нахрани децата си. Когато тя най-накрая умира, бебетата доизяждат трупа.

Себеекзорсизъм

Когато се притиснат в ъгъла, морските краставици на практика изпълняват себеекзорсизъм. Но вместо да изхвърлят злите духове от тялото си, съществата изтласкват червата си като защитен механизъм. Със сигурност този процес ще доведе до смъртта им, нали? Не! Те просто реенерират вътрешностите си за няколко кратки седмици. Научавайки повече за гените, които стоят зад тази уникална адаптация, учените се надяват да приложат своите открития към напредъка в регенеративната медицина.

Коктейл

Сляпото, отровно ракообразно Xibalbanus tulumensis, има интересен начин на хранене. Животното, което живее в подводни пещери и изглежда като стоножка, има малки предни нокти, които могат да инжектират невротоксична отрова. Съществото изцежда отровата, която включва парализиращ агент и храносмилателни ензими, от резервоари, прикрепени към ноктите му, и след като тя втечни вътрешните органи на плячката, Xibalbanus tulumensis изсмуква коктейла.

Живот след смъртта

За повечето животни обезглавяването означава внезапна смърт. Но гърмящите змии не позволяват разчленяването да ги сломи. Парчета от тялото им все още могат да функционират в продължение на до един час след отрязването им. Въпреки че смъртта е неизбежна, гърмящите змии могат да оцелеят поне час след обезглавяването и могат да ухапят и инжектират отрова в нищо неподозиращите си нападатели. Други парчета от змията, включително дрънкалката им, могат да се плъзгат и още по-дълго след отделянето им.

Кръв

Прилепите вампири имат чувствителни нерви в лицето си, които действат като топлинни сензори, насочвайки ги към следващото им топло хранене, било то кон, крава или прасе. Те имат и най-острите зъби в животинското царство – които без усилие потъват в жертвите им и помагат да се хранят незабелязано. Специалните ензими в слюнката им предотвратяват съсирването на кръвта, докато се хранят с нея, а уникалните им чревни микроби помагат да тя да се смели и да се добият необходимите протеини и витамини. Само три вида прилепи от повече от хиляда се хранят с кръв и рядко хапят хората.

Рани

Когато се возят на гърба на носорози, жирафи или зебри, волските птици изглеждат очарователно. Те издават предупредителни писъци, когато се приближава опасност, и ядат паразити по домакините си – като кърлежи, мухи и личинки. Но тези птици имат и зловеща страна: те също се хранят с кръвта на своя домакин. Волските птици не правят рани на спътниците си. Вместо това те отпиват кръв от гнойните им лезии. Животните, които ги приемат, обикновено имат повече рани и раните им заздравяват по-дълго.