shareit

Няколко любопитни факта за напитката на дявола – кафето

| от |

Кафето е втората най-продавана стока в света след петрола и се превръща в основата на съвременната диета. Смята се, че произхожда от Етиопия и през 16 век се използва в Близкия изток за подобряване на концентрацията. Но по-късно кафето предизвиква социална революция във Великобритания през 17 век. През историята то има много приложения – от духовно упойващо до еротично стимулантно средство. Ето няколко любопитни факти за кафето.

 

Кафето може да е открито от кози

Легенда разказва, че Калди, самотен пастир в Етиопия през 9 век, открива енергизиращите и ободряващи ефекти на кафето, когато забелязва екзалтираното поведение на козите си, след като консумират плодовете на едно дърво. Калди споделя това с игумена на местния манастир и абатът предлага да изсуши и свари плодовете, за да направи напитка. Той ги хвърля в огъня и прекрасният аромат на това, което днес познаваме като кафе, се разнася в нощния въздух. Вече печените зърна са изгребани от жаравата, смлени и разтворени в гореща вода: така е направена първата чаша кафе в света.

Абатът и неговите монаси установяват, че напитката ги държи будни в продължение на часове – точно от каквото имат нужда хора, отдадени на дълги часове молитва. Разнася се слух за качествата на горещата напитка, който стига дори до арабския полуостров.

Йеменският мистик на име Готул Акбар Норудин Абу ал-Хасан ал-Шадхили също има претенции, че е открил кафето: твърди се, че той забелязва птици, които ядат плодове и след това летят над селото му необичайно енергично. А след като сам дегустира плодовете, той също се оказва необичайно разбуден.

Mocha1692

Варено е от светец от Мока

Една алтернативна история за откриването на кара разказва, че то е открито за първи път от шейх на име Омар, ученик на цитирания по-горе Шадхили. Докато е в изгнание в Мока, Омар, който се слави със способността си да лекува болните чрез молитва, живее в пустинна пещера близо до Усаб. Малко изгладнял, Омар един ден сдъвква плодовете на кафето, но така му се струват горчиви. Той ги изпича, но това само ги прави трудни за изяждане; накрая се опитва да ги свари, което довежда до ароматна кафява течност, която за миг му дава неестествена и изключителна енергия и му позволява да остане буден дни наред. Неговото „чудооткритие““ се приема с такова страхопочитание, че му е позволено да се върне у дома в Мока, където е издигнат до светец, докато кафето се разпространява в целия арабски свят.

Към 16 век кафето вече е предпочитаната напитка в Персия, Египет, Сирия и Турция, а репутацията му на „виното на арабите“ го прави интересно за хилядите поклонници, които посещават свещения град Мека всяка година от целия ​​мюсюлмански свят. Йеменски търговци го прибрат от Етиопия и започват да го отглеждат за себе си. Тя е високо ценена от суфите в Йемен, които използват напитката за подпомагане на концентрацията и като духовно упойващо средство.

От Близкия изток популярността на кафето скоро се разпространява през Балканите, Италия и останалата част на Европа, на изток до Индонезия и след това на запад до Америка, главно чрез холандците.

 

Кафето създаде социална революция

Кафето е толкова мощна сила, че поражда социална революция. То се пие в дома като домашна напитка, но по-важното е, че се пие и в обществените кафенета, които възникват в селата и градовете в Близкия изток и Източна Африка. Тези кафенета скоро стават изключително популярни и са главното място за социализиране. Пиенето на кафе и разговорите са допълнени от всякакви забавления: музикални изпълнения, танци, игри на шах и най-важното – клюки, спорове и обсъждане на актуалните новини на деня (или нощта). Те скоро стават известни и като „училища на мъдрите“ – мястото, на което отивате, ако искате да знаете какво се случва по света и у нас. Така се установява връзката между кафето и интелектуалния живот.

 

Вярва се, че кафето е „греховно“

Кафето, подобно на алкохола, има дълга история със забрани, различни опасения и подозрения и религиозно безпокойство. Ако фанатиците (от всички религии) бяха успели, днес нямаше да има много отворени кафенета.

Пиенето на кафе е забранено от съдебни заседатели и учени в Мека през 1511 г. Опозицията срещу напитката е водена от мекканския управител Хаир Бег, който се страхува, че кафето ще насърчи противопоставянето на неговото управление, като събира мъжете и им позволява да обсъждат неговите недостатъци. Така се ражда асоциацията на кафето с бунта и революцията. То е обявено за греховно (хараам), но през следващите 13 години се развихря противоречие дали е опияняващо или не, след което забраната е окончателно отменена през 1524 г. със заповед на османския турски султан Селим I, и великият мюфтия Мехмет Ебусуд ел-Имади издава фетва, позволяваща отново да се пие кафе. Бег е екзекутиран заради проблемите си по заповед на самия султан, който освен това обявява кафето за свещено. В Кайро също има подобна забрана през 1532 г.; кафенета и складове за кафе там са изпразнени.

 

Кафето е известно като „напитката на дявола“

Не отне много време преди кафето да измине краткото разстояние до континенталната част на Европа, където каца първо във Венеция на гърба на доходната търговия, на която градът се радваше със своите средиземноморски съседи. Първоначално обаче то е посрещнато с подозрение и религиозни предразсъдъци, които претърпява в Близкия изток и Турция. За католиците кафето е „горчиво изобретение на Сатана“, което носи полъха на исляма и подозрително много изглежда като заместител на виното, използвано в Евхаристията. Във всеки случай обаче е обявено за незаконно.

Ужасът от кафето е такъв, че папа Климент VIII трябва да се намеси: той взема проба кафе за себе си и постановява, че това наистина е християнска, както и мюсюлманска напитка. Като го опитва, той остроумно заявява: „Тази дяволска напитка е толкова вкусна… трябва да измамим дявола, като я покръстим!“ От този момент нататък кафето е наречено дяволска напитка или дяволска чаша.

 

Кафето идва в Англия в средата на 17 век

Според Самюел Пепис, първото кафене в Англия е отворено в Оксфорд през 1650 г. от еврейски джентълмен на име Якоб, в сградата, известна сега като The Grand Cafe. Първото кафене в Лондон е отворено през 1652 г. в Алеята на Свети Майкъл, близо до Сейнт Майкъл в двора на църквата в Корнхил. То е на Паскуа Розе, грък, който през 1672 г. също отваря и щанд за кафе в Париж. Пепис посещава лондонското кафене на 10 декември 1660 г .: „Той [полк. Слингсби] и аз отидохме вечерта до кафенето в Корнхил – за пръв път бях там и намерих голямо удоволствие в него, заради разнообразието на компанията и дискурса.“

 
 
Коментарите са изключени