shareit

Новата бойна задача на USS Oriskany

| от |

Теглен от друг кораб със скорост едва два възела, USS Oriskany изглежда като сянка на себе си. Едно време той беше бърз кораб, жаден за бойното поле. Сега обаче е изоставен, стар и осакатен, а преградите му са оцветени от ръжда. В близост до мястото, където устието на залива се отваря в Мексиканския залив, буксир бута кораба – това помага да се оцени неговият внушителен размер: почти три футболни игрища дълги и почти 20 етажа висок. До него спасителният кораб, влекачите и патрулните лодки на бреговата охрана изглеждат като водни кончета.

Няколко души застанаха на плажа близо до залива Пенсакола, за да видят стария Орискани. Някои изминават дълъг път до там и спомените им се връщат в годините, когато бяха млади и корабът беше техен дом. Двама мъже снимат видео камери. Те служит на кораба в края на 60-те, край Северен Виетнам. А от далеч ли идват? „Той дойде от Мичиган, а аз – от Пенсилвания“, казва единият от тях. „Бяхме заедно на борда, няма начин да пропуснем това събитие.“

Detonations aboard the USS Oriskany

Орискани – кръстен на кървава битка от Революционна война – стартира службата си през 1945 г., твърде късно, за да се бие във Втората световна война, където самолетоносачите си осигуряваха място във военната история. Но Орискани служи като плаващо летище край Корейския полуостров. Има много риск и малко слава в тази работа и когато войната приключва, корабът участва във филм където отразява тази истина. На палубата му бяха заснети много от сцените на „The Bridges at Toko-Ri“ – филм за авиатора Уилям Холдън от 1954 г., призован да лети на бойни мисии над Корея.

След Корея, Орискани, известен на някои като Могъщият О, е модернизиран и рутинно пуснат в западната част на Тихия океан. Тъкмо се връща от Южнокитайско море, когато през август 1964 г. разрушителите на ВМС съобщават, че са атакувани от торпедни лодки на Северен Виетнам в залива Тонкин. Някои казват, че САЩ провокират атаката, други не са убедени, че някога въобще е имало нападение. Командир Джеймс Стокдейл, който по-късно ръководи въздушната група на Орискани, лети над „битката“ – каквато и да е тази „битката“. „Имах най-доброто място“, казва по-късно Стокдейл, „Нашите разрушители просто стреляха по фантомни цели – нямаше никакви лодки“. Все пак три дни по-късно Конгресът приема резолюцията за залива Тонкин, упълномощавайки президента Джонсън да предприеме всички мерки, които сметне за необходими, за да се противопостави на северно-виетнамската агресия.

Орискани понася може би най-забележимите загуби на всеки превозвач в тази война. Стокдейл е свален през 1965 г., прекарва повече от седем години като военнопленник, а през 1976 г. е награден с медал за чест за лидерството и съпротивата си, докато е в плен. Друг авиатор на Орискани, свален над Северен Виетнам, е Джон Маккейн, американският сенатор от Аризона.

Самият кораб става жертва през 1966 г. в Южнокитайско море. Докато премества магнезий в шкафче за съхранение, става пожар. При 4000 градуса огънят е достатъчно горещ, за да стопи 10-сантиметрова стомана. Вентилационната система на кораба изсмуква токсичните изпарения, и те изпълват предните пространства, където много от пилотите спят. Боб Расмусен, един от тях, чака в пилотската кабина на своя F-8 за първото излитане за деня: „Видях дим – много дим – идващ от отделението с хангара и тогава чух сигнала за пожар“, спомня си той. „Свързаха се с бойните станции и тогава разбрах, че имаме сериозен проблем.“ Четиридесет и четирима мъже загиват в пожара.

USS Oriskany (CV-34) on fire, 26 October 1966

През март 1973 г. Орискани завършва последния си боен круиз, като служил 800 дни по време на войната във Виетнам. Само четирима превозвачи прекарват повече време в битка в тази война. Има кораби с късмет и кораби без късмет, но Орискани не е нито едното. Или може би е и двете. Според мъже, които служат на него, Орискани е преди всичко боен кораб.

Една от идеите как да се запази Орискани е да бъде изтелен до Япония като част от проекта „Град Америка“ в залива в Токио. Проектът се проваля, може би за добро. Цивилен човек закупува кораба за бизнеса си през 1995 г., след което обаче фалира. Военноморският флот взима обратно Орискани и го е изтегля от щат Вашингтон до Тексас, където е трябвало да бъде насечен за скрап. Но ВМС, които вече има много пенсионирани кораби, предлагат друга идея. Защо да не превърнем Орискани в риф?

Oriskany July 2008 -1

През 2004 г. ВМС предлагат кораба на щата Флорида, който с готовност приема подаръка. Някои искат Орискани да бъде потопен във Форт Лодердейл, но други настояват за залива край Пенсакола, „люлката на военноморската авиация“. Не всички моряци харесват идеята да потънат военен кораб нарочно. По това време Маккейн казва, че се е надявал старият му кораб да бъде превърнат в музей, но и добавя, че новата му употреба ще „осигури дом“ и „докато хората като мен са живи, паметта на кораба ще е жива“.

 
 
Коментарите са изключени