shareit

Нети Стивънс доказва тайната зад определянето на пола, но не получава никакво признание

| от |

Едно от най-добрите и позитивни качества на човешкия дух е наличието на любопитството. Именно то ни позволява не само да оцеляваме, но и да се развиваме, като някои от най-големите открития днес, са плод на въображението и любопитството, което носим в себе си, както и желанието да намерим отговора или колкото се може по-лесното решение на даден проблем. Когато Нети Стивънс се ражда през 1861 г., никой не е подозирал, че ще се отдаде на науката. Баща ѝ е дърводелец и се старае да даде по-добро образование на детето си, работи ден и нощ, за да плати за по-добър университет. В последствие успява да събере и достатъчно пари и за другата дъщеря – Ема.

По време на обучението си, Нети е отличничка, а на второ място се нарежда нейната сестра. През 1883 г. и двете завършват академията в Уестфорд. След това продължават обучението си в редовна гимназия, където по-голямата сестра успява да вземе 4-те години само за 2. Продължава да търси начини да продължи образованието си и го насочва към новата програма за жени в университета в Станфорд. Къде през 1900 г. е официално магистър. Само една година след това вече е един от възпитаниците на Оливър Дженкинс – един от известните учени по това време.

Следва преследване на докторска степен в науката цитология. Нейното внимание е насочено към регенерацията на мултиклетъчните организми, структура на едноклетъчни и развитието на сперматозоидите и яйцеклетките. Благодарение на една нова стипендия, тя може да прекара година в Зоологическата станция в Неапол, Италия и там разглежда с особени подробности морските организми. След като защитава своята докторска степен, получава правото да асистира в провеждането на изследвания в института Карнеги.

HumanChromosomesChromomycinA3

Тогава обаче има нужда от допълнително финансиране и нейните колеги Уилсън и Морган пишат много топли думи за нейното представяне в научния свят. Кандидатства по програма за изследване на начина, по който се определя пола. Когато получава финансирането, започва да изследва клетките на двата пола, разглежда с особено внимание разликите в хромозомите. Нейният труд е публикуван през 1905 г. и печели наградата от 1000 долара – това е най-високата сума, която до този момент жена е печелила за изследване. Трудът ѝ се публикува в две монографии – „Изследване на сперматогени“ и там се подчертава избора и оформянето на пола, както и наследяването на белези от хромозомите. Благодарение на този вид успехи, Нети има правото да посещава лаборатории в Европа и да разшири допълнително познанията си.

За периода от 1905 до 1912 г. изследователката получава и най-високия ранг в науката – сътрудник в Експерименталната Морфология. Нейните рекордни 38 публикации в тази сфера, са и причината днес да знаем с по-особена точност йерархията на хромозомите. Изследванията показват, че хромозомите имат водеща роля в определянето на пола, по време на развитието на ембриона. Първо води по-сериозни наблюдения върху насекоми, а след това и при животните. Според дамата, когато се наблюдава сегрегация в сперматозоидите, тогава се появява и отговора какъв пол ще бъде следващото поколение.

Успява да открие и така наречената Y хромозома, която се носи в мъжките клетки, ако яйцеклетката бъде оплодена от сперматозоид с по-малка хромозома, тогава ще имаме мъжки индивид. В обратния случай, ако хромозома е по-голям, тогава наблюдаваме формирането на женски индивид. Нети обаче забелязва, че присъстват и хромозоми, които се движат по двойки – Х и Y. Наблюдава и такива, които не са точно чифтосани и представляват ХО комбинация. По това време Хърман Хенкинг наблюдава същото при насекомите, но обръща повече внимание на Х хромозома, като не успява да наблюдава другия отговорник.

Nettie_Stevens_microscope_(2)

По това време Нети вече знае, че очевидно Кларънс МакЛънг  бърка, вярвайки, че само един хромозом може да определя пола. Нейното заключение е, че благодарение на присъствието или отцъствието на Y хромозома, яйцеклетката може да се оформи по определен начин. Единственият проблем, че докато Нети работи и наблюдава и двата хромозома, Едмънд Уилсън също прави подобно откритие, но използва всички изследвания, които дамата вече е доказала и публикувала.

Двамата достигат до едно и също заключение, като именно г-ца Стивънс дава правилната посока, но научният свят дава наградата на Уилсън и като един истински джентълмен, той бързо забравя да напомни, че е успял благодарение на своята колежка. През 1933 г. е номиниран за Нобелова награда. Стивънс вече не е жива, за да може да се защити. Несправедливостите се наблюдават още през 1906 г., когато са са поканени Морган и Уилсън, но не и Нети Стивънс – оригиналният автор на изследването.

Тя няма право да покаже своята теория. Едва след смъртта на изследователката, Томас Хънт Морган пише писмо на списание „Наука“ и заявява, че именно тя трябва да получи признание и всички нейни успехи трябва да се смятат за успешни. Колегата дори напомня, че трудът на Нети е отхвърлил теорията на МакЛънг и неговата теза за определянето на пола само от Х хромозома. Морган заявява, че неговият колега е имал някакъв успех, но теорията му не само не е завършена, но и е доказана многократно за грешна, при това от неговата колежка. Жената, която показва правилната посока на генетиката и наследствеността, умира през 1912 г. Около 3 години по-късно, книгата „Механизми на генетиката“ излиза на бял свят, но точно за нейния труд няма да открием нито Стивънс, нито Уилкинс.

Морган включва редица други изследователи, но забравя да си спомни за основния автор. Мнозина смятат, че всичко това е била прословутата американска форма на сексизъм, в която мъжкото научно съсловие в САЩ не може да признае успехите на дамите, колкото и по-точни да са от техните. Що се отнася до семейството, Нети разполага само и единствено с около 40 публикации, като никога не се обвързва, целият ѝ живот е отдаден на науката и трябва да чака доста дълго време, преди да получи признание за изследванията си. Не можем да отречем, че е била гордостта на фамилията си, особено след като изгражда своята личност и успехи от абсолютната нула.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени